2. Най-значимите икономически събития по света през 2017 г.
Продължавам тематиката за най-важните събития, които засегнаха международната стопанска система през 2017 година Както в миналата ми публикация, още веднъж редът на показване не е съгласно значимостта им.
Реформите на президента Макрон във Франция
Трудовият пазар на Франция се характеризира като мощно негъвкав, като доста служащи, изключително по-млади, биват наемани не на непрекъснат контракт, а посредством краткосрочни контракти. Причината за това е, че работодателите се притесняват, че няма да могат да ги освободят при неподходящо развиване на стопанската система.
През септември Еманюел Макрон подписа пет указа, с които предприе промени на трудовия пазар във Франция. Те са ориентирани към улеснението на наемането и освобождението на служащи, към опростяването на договарянията сред работодателите и служащите и към понижаване на въздействието на груповото договаряне на национално ниво. Освен това през идващите години той ще се опита да понижи заетостта в обществения бранш с към 120 хиляди работни места и ще замрази част от заплатите, с цел да ограничи държавните разноски до 57% от брутния вътрешен артикул. Понастоящем държавните чиновници във Франция са към 20% от работната мощ.
Регулациите на трудовия пазар фактически съставляват спънка пред развиването, като нормата на безработица в страната към този миг е 9,5%. По този метод безработицата във Франция е по-висока от междинната в Еврозоната (8,9%) и в Европейския съюз (7,5%), като тя доста изостава по този индикатор от Германия (3,6%). От друга страна заетостта измежду популацията сред 20 и 64 годишна възраст през 2016 година е 70% при сложена стратегическа цел от 75%. Това също е симптом за закъснение по отношение на Германия, където този индикатор е 78,6% при сложена цел от 77%.
Скорошно изследване на авторитетното издание FinancialTimes измежду 34 икономисти демонстрира упования за ускорение на икономическия напредък и повишение на конкурентоспособността и доверието във френската стопанска система в следствие от промените на президента Макрон. Те обгръщат и намаление на данъчните ставки. От друга страна обаче те провокираха недоволството на синдикатите и политическите съперници на Макрон, които проведоха митинги.
Следващите стъпки на президента са във връзка с компенсациите при безработица. Те плануват, че в случай че служащ откаже поредно две работни места, за които е дипломиран, той ще губи право на обезщетение или ще би трябвало да премине през преобучение. Тези ограничения ускоряват в допълнение интензивността на синдикатите, защото това са областите, които им обезпечават огромна част от финансирането, само че още веднъж са стъпки в вярната посока.
Данъчната промяна в Съединените щати
В края на 2017 година президентът Тръмп предприе промени в региона на данъчното облагане и опазването на здравето. Той намали ставката по налога върху облагата от 35% на 21%, до момента в който най-високата ставка по персоналния налог се намали от 39,6% на 37%. Освен понижаването на ставките съвсем се удвоява общоприетото понижение на данъчната основа (от 6350 на 12 000 долара) и се отстраняват някои облекчения. Докато при корпоративния налог измененията са непрекъснати, при персоналния те ще важат до 2025 година
Очакваните резултати са понижаване на ефикасната данъчна ставка посредством потреблението на общоприетото понижение за сметка, да вземем за пример, на понижението поради заплащане на лихви по ипотеки. Част от многодетните фамилии е допустимо да заплащат по-високи налози заради премахването на персоналното облекчение от 4150 $ на член от фамилията. Освен това може да се употребява понижение на данъчната основа по щатските и локалните налози в размер на 10 000 $, като е дадена опция да се избира сред налозите върху собствеността, прихода или продажбите (в Съединени американски щати няма налог върху добавената стойност).
Чрез тези промени се анулира промяната на президента Обама в региона на опазването на здравето от 2019 година Тя изисква от здравните фондове да правят предварителната защита на болесттите гратис. В резултат от това се чака броят на обезпечените лица да се понижи с 13 млн. индивида, а страната да спести общо 338 милиарда $ за техните осигуровки. За съпоставяне, разноските за опазване на здравето през 2017 година се правят оценка на над 3,5 трилиона $, като се равняват на 18,3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. От друга страна се чака повишение на разноските на семействата за опазване на здравето заради по-висока заболеваемост.
Това е най-мащабната данъчна промяна в Съединени американски щати за повече от 30 години. Тя ще способства за ускорение на икономическия напредък в Съединените щати посредством опростяване на данъчната система, увеличение на разполагаемите приходи и основаване на нови работни места. По-ниската ставка върху облагата ще насърчи локалните вложения и ще притегли задгранични капитали. Очакваният резултат е повишение на прихода с сред 4000 и 4400 $ приблизително на домакинство в дълготраен интервал. Някои огромни американски компании към този момент оповестиха, че отпускат спомагателни бонуси на чиновниците си или плануват осъществяването на огромни вложения, като по този метод ще употребяват свободните запаси в следствие от промяната.
Преизбирането на Си Цзинпин за основен секретар на Китайската комунистическа партия
По време на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия за нов 5-годишен мандат беше избран отново Си Цзинпин. Според неговото изявление на конгреса страната би трябвало да се трансформира в могъща мощ, която да е водеща в региона на политиката, стопанската система, военните и екологичните въпроси. Той се обрисува като един от най-доминиращите ръководещи в Китай след създателя на комунистическата страна Мао Цзедун.
През януари той стана първия китайски водач, който взе участие в Икономическия конгрес в Давос. Там той разгласи поддръжка за свободната международна търговия и за демократичния стопански ред. Според него, макар че глобализацията слага провокации, изгодите и опциите от нея са доста по-големи. Освен това интернационалните правила би трябвало да се съблюдават, откакто един път са признати. С това Си Цзинпин засяга желанията на Съединени американски щати да се отдръпват от Парижкото съглашение за климата, до момента в който Китай препотвърди уговорката си.
Той има упоритостта Китай да изравни и даже да надмине Съединени американски щати като международна суперсила. Във връзка с това той предприе голям брой начинания, измежду които е MadeinChina 2025. Тя планува страната да стане световен водач в региона на роботиката, изкуствения разсъдък, колите със независимо ръководство. Най-грандиозният план е „ Новият път на коприната ”. Това е инфраструктурен план, оценен на към 900 милиарда $, който досега обгръща Централна Азия, Кавказкия район и Балканския полуостров. Китай към този момент е вложил съвсем 7 милиарда $ в Гърция, като е притежател на пристанището в Пирея, което се преглежда като врата към Европейския съюз и се стреми да построи свързващата транспортна инфраструктура. През 2017 година в Сърбия беше оповестено финансирането на автомагистрала сред Белград и границата с Черна гора на стойност 2,7 милиарда $, а към този момент стартира построяването на железопътна линия сред столицата и Будапеща, чиято обща стойност се чака да доближи 3,2 милиарда евро, като ще бъде част от пътя от Пирея. От китайска страна е проявен интерес за градежа на автомагистрали и модернизацията на железниците и в България. Реализираните досега китайски вложения в сръбската стопанска система доближават съвсем 5 милиарда $ и доста надвишават тези в България, които са под 0,5 милиарда $.
Излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата
Президентът Тръмп взе още едно изключително значимо решение през 2017 година Той приключи присъединяване на Съединените щати в Парижкото съглашение за климата. По този метод Съединени американски щати станаха единствената страна от Г20, която не взе участие в съглашението, до момента в който останалите членове на групата на най-развитите стопански системи потвърдиха своя ангажимент.
Парижкото съглашение има за цел да предотврати повишението на световните температури с 2°C по отношение на прединдустриалния интервал, като ограничи излъчванията на парникови газове. Първоначално то е подписано от 195 страни, в това число и Съединени американски щати, като всяка страна независимо дефинира задачите си за излъчванията на въглероден диоксид (CO2). Все още липсват безапелационни доказателства, че излъчванията на този газ, породени от човешката активност, водят до световно стопляне. Също по този начин съгласно множеството прогнози осъществяването на плануваните ограничения няма да докара до стремежи резултат.
Тръмп съобщи, че Парижкото съглашение не е преференциална договорка нито за Съединените щати, нито за околната среда. Според него Съединени американски щати биха взели участие още веднъж, когато от това ще има изгоди за американските бизнеси, служащи и данъкоплатци. Лидерите на най-развитите страни, измежду които тези на Германия и Франция, обаче твърдо се опълчват на опцията за предоговаряне на поетите задължения.
Последствията от това решение са свързани с понижаване на доверието в съглашението и опцията други страни също да излязат от него. Някои американски компании, щати и градове се оповестиха срещу това решение, като изявиха планове да не престават да понижават излъчванията си. Други компании, най-вече от енергетиката, поддържаха решението. Същевременно излъчванията на парникови газове в Съединените щати се чака да не престават да се намаляват, защото евтиният газ от шисти замества въглищата, а разноските за произвеждане на сила от възобновими източници (слънце и вятър) понижават.
Други събития, които заслужават внимание и могат да повлияят на икономическата обстановка през 2018 година, са изборите в Германия и договарянията за основаването на съдружно държавно управление, референдумът в Каталуния, задълбочаването на интеграцията в Европейския съюз посредством основаването на нови общи институции, запазването на разхлабената парична политика от Европейската централна банка, продължаването на глобите против Русия.
Реформите на президента Макрон във Франция
Трудовият пазар на Франция се характеризира като мощно негъвкав, като доста служащи, изключително по-млади, биват наемани не на непрекъснат контракт, а посредством краткосрочни контракти. Причината за това е, че работодателите се притесняват, че няма да могат да ги освободят при неподходящо развиване на стопанската система.
През септември Еманюел Макрон подписа пет указа, с които предприе промени на трудовия пазар във Франция. Те са ориентирани към улеснението на наемането и освобождението на служащи, към опростяването на договарянията сред работодателите и служащите и към понижаване на въздействието на груповото договаряне на национално ниво. Освен това през идващите години той ще се опита да понижи заетостта в обществения бранш с към 120 хиляди работни места и ще замрази част от заплатите, с цел да ограничи държавните разноски до 57% от брутния вътрешен артикул. Понастоящем държавните чиновници във Франция са към 20% от работната мощ.
Регулациите на трудовия пазар фактически съставляват спънка пред развиването, като нормата на безработица в страната към този миг е 9,5%. По този метод безработицата във Франция е по-висока от междинната в Еврозоната (8,9%) и в Европейския съюз (7,5%), като тя доста изостава по този индикатор от Германия (3,6%). От друга страна заетостта измежду популацията сред 20 и 64 годишна възраст през 2016 година е 70% при сложена стратегическа цел от 75%. Това също е симптом за закъснение по отношение на Германия, където този индикатор е 78,6% при сложена цел от 77%.
Скорошно изследване на авторитетното издание FinancialTimes измежду 34 икономисти демонстрира упования за ускорение на икономическия напредък и повишение на конкурентоспособността и доверието във френската стопанска система в следствие от промените на президента Макрон. Те обгръщат и намаление на данъчните ставки. От друга страна обаче те провокираха недоволството на синдикатите и политическите съперници на Макрон, които проведоха митинги.
Следващите стъпки на президента са във връзка с компенсациите при безработица. Те плануват, че в случай че служащ откаже поредно две работни места, за които е дипломиран, той ще губи право на обезщетение или ще би трябвало да премине през преобучение. Тези ограничения ускоряват в допълнение интензивността на синдикатите, защото това са областите, които им обезпечават огромна част от финансирането, само че още веднъж са стъпки в вярната посока.
Данъчната промяна в Съединените щати
В края на 2017 година президентът Тръмп предприе промени в региона на данъчното облагане и опазването на здравето. Той намали ставката по налога върху облагата от 35% на 21%, до момента в който най-високата ставка по персоналния налог се намали от 39,6% на 37%. Освен понижаването на ставките съвсем се удвоява общоприетото понижение на данъчната основа (от 6350 на 12 000 долара) и се отстраняват някои облекчения. Докато при корпоративния налог измененията са непрекъснати, при персоналния те ще важат до 2025 година
Очакваните резултати са понижаване на ефикасната данъчна ставка посредством потреблението на общоприетото понижение за сметка, да вземем за пример, на понижението поради заплащане на лихви по ипотеки. Част от многодетните фамилии е допустимо да заплащат по-високи налози заради премахването на персоналното облекчение от 4150 $ на член от фамилията. Освен това може да се употребява понижение на данъчната основа по щатските и локалните налози в размер на 10 000 $, като е дадена опция да се избира сред налозите върху собствеността, прихода или продажбите (в Съединени американски щати няма налог върху добавената стойност).
Чрез тези промени се анулира промяната на президента Обама в региона на опазването на здравето от 2019 година Тя изисква от здравните фондове да правят предварителната защита на болесттите гратис. В резултат от това се чака броят на обезпечените лица да се понижи с 13 млн. индивида, а страната да спести общо 338 милиарда $ за техните осигуровки. За съпоставяне, разноските за опазване на здравето през 2017 година се правят оценка на над 3,5 трилиона $, като се равняват на 18,3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. От друга страна се чака повишение на разноските на семействата за опазване на здравето заради по-висока заболеваемост.
Това е най-мащабната данъчна промяна в Съединени американски щати за повече от 30 години. Тя ще способства за ускорение на икономическия напредък в Съединените щати посредством опростяване на данъчната система, увеличение на разполагаемите приходи и основаване на нови работни места. По-ниската ставка върху облагата ще насърчи локалните вложения и ще притегли задгранични капитали. Очакваният резултат е повишение на прихода с сред 4000 и 4400 $ приблизително на домакинство в дълготраен интервал. Някои огромни американски компании към този момент оповестиха, че отпускат спомагателни бонуси на чиновниците си или плануват осъществяването на огромни вложения, като по този метод ще употребяват свободните запаси в следствие от промяната.
Преизбирането на Си Цзинпин за основен секретар на Китайската комунистическа партия
По време на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия за нов 5-годишен мандат беше избран отново Си Цзинпин. Според неговото изявление на конгреса страната би трябвало да се трансформира в могъща мощ, която да е водеща в региона на политиката, стопанската система, военните и екологичните въпроси. Той се обрисува като един от най-доминиращите ръководещи в Китай след създателя на комунистическата страна Мао Цзедун.
През януари той стана първия китайски водач, който взе участие в Икономическия конгрес в Давос. Там той разгласи поддръжка за свободната международна търговия и за демократичния стопански ред. Според него, макар че глобализацията слага провокации, изгодите и опциите от нея са доста по-големи. Освен това интернационалните правила би трябвало да се съблюдават, откакто един път са признати. С това Си Цзинпин засяга желанията на Съединени американски щати да се отдръпват от Парижкото съглашение за климата, до момента в който Китай препотвърди уговорката си.
Той има упоритостта Китай да изравни и даже да надмине Съединени американски щати като международна суперсила. Във връзка с това той предприе голям брой начинания, измежду които е MadeinChina 2025. Тя планува страната да стане световен водач в региона на роботиката, изкуствения разсъдък, колите със независимо ръководство. Най-грандиозният план е „ Новият път на коприната ”. Това е инфраструктурен план, оценен на към 900 милиарда $, който досега обгръща Централна Азия, Кавказкия район и Балканския полуостров. Китай към този момент е вложил съвсем 7 милиарда $ в Гърция, като е притежател на пристанището в Пирея, което се преглежда като врата към Европейския съюз и се стреми да построи свързващата транспортна инфраструктура. През 2017 година в Сърбия беше оповестено финансирането на автомагистрала сред Белград и границата с Черна гора на стойност 2,7 милиарда $, а към този момент стартира построяването на железопътна линия сред столицата и Будапеща, чиято обща стойност се чака да доближи 3,2 милиарда евро, като ще бъде част от пътя от Пирея. От китайска страна е проявен интерес за градежа на автомагистрали и модернизацията на железниците и в България. Реализираните досега китайски вложения в сръбската стопанска система доближават съвсем 5 милиарда $ и доста надвишават тези в България, които са под 0,5 милиарда $.
Излизането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата
Президентът Тръмп взе още едно изключително значимо решение през 2017 година Той приключи присъединяване на Съединените щати в Парижкото съглашение за климата. По този метод Съединени американски щати станаха единствената страна от Г20, която не взе участие в съглашението, до момента в който останалите членове на групата на най-развитите стопански системи потвърдиха своя ангажимент.
Парижкото съглашение има за цел да предотврати повишението на световните температури с 2°C по отношение на прединдустриалния интервал, като ограничи излъчванията на парникови газове. Първоначално то е подписано от 195 страни, в това число и Съединени американски щати, като всяка страна независимо дефинира задачите си за излъчванията на въглероден диоксид (CO2). Все още липсват безапелационни доказателства, че излъчванията на този газ, породени от човешката активност, водят до световно стопляне. Също по този начин съгласно множеството прогнози осъществяването на плануваните ограничения няма да докара до стремежи резултат.
Тръмп съобщи, че Парижкото съглашение не е преференциална договорка нито за Съединените щати, нито за околната среда. Според него Съединени американски щати биха взели участие още веднъж, когато от това ще има изгоди за американските бизнеси, служащи и данъкоплатци. Лидерите на най-развитите страни, измежду които тези на Германия и Франция, обаче твърдо се опълчват на опцията за предоговаряне на поетите задължения.
Последствията от това решение са свързани с понижаване на доверието в съглашението и опцията други страни също да излязат от него. Някои американски компании, щати и градове се оповестиха срещу това решение, като изявиха планове да не престават да понижават излъчванията си. Други компании, най-вече от енергетиката, поддържаха решението. Същевременно излъчванията на парникови газове в Съединените щати се чака да не престават да се намаляват, защото евтиният газ от шисти замества въглищата, а разноските за произвеждане на сила от възобновими източници (слънце и вятър) понижават.
Други събития, които заслужават внимание и могат да повлияят на икономическата обстановка през 2018 година, са изборите в Германия и договарянията за основаването на съдружно държавно управление, референдумът в Каталуния, задълбочаването на интеграцията в Европейския съюз посредством основаването на нови общи институции, запазването на разхлабената парична политика от Европейската централна банка, продължаването на глобите против Русия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ