Шефовете наблягат на дистанционното наблюдение
Продължава победният марш на технологиите за следене на работата на чиновниците от вкъщи
Следенето на чиновниците вкъщи е естествено продължение на наблюдението на работното място
(снимка: CC0 Public Domain)
Мнозина приветстват удобствата на работата от вкъщи, която стана всеобща процедура с експлоадирането на пандемията: заобикаля се дългото висене в тапите при пътешестване от и до работа, икономисват се разноските за обяд в заведение, а и няма потребност всеки ден да се среща погледът на властния началник, който „ диша във врата ” на работещите. Но последното е илюзорно улеснение.
Все повече компании употребяват системи за на отдалечената активност на чиновниците, работещи от домовете си. Понякога чиновниците знаят за това, а дуг път – не. А средствата за следене стават все по-съвършени и всеобхватни.
Новопоявил се тези дни патент на Microsoft разказва нова цифрова система за добиване и прогнозиране на „ общото равнище на качеството ” за служебните срещи, употребявайки данни като, изражения на лицето, температура в стаята, време на деня и брой хора в онлайн-събранието. Системата употребява камери, датчици и софтуерни логаритми, с цел да дефинира, да вземем за пример, „ до каква степен даден участник способства в срещата по отношение на осъществяването на другите си задания (например, изпращане на текстови известия, инспекция на имейли, сърфиране в интернет) ”.
още по тематиката
„ Много организации са измъчвани от прекомерно дългите, едва посещавани и повтарящи се срещи, които могат да бъдат модифицирани и/или избегнати, в случай че е налице повече информация по отношение на качеството на срещите ”, написа в описанието на претекстовете за създаването. Технологията е използвана и за физически, и за виртуални срещи.
Новината провокира вълна от мнения и неодобрение, тъй като – въпреки това да е единствено един патент към момента – сходна технология е продължение на все по-мащабната наклонност за следене на активността на хората и нахлуване в това, което най-често се назовава „ ”.
Кризата Covid-19 продължава и от ден на ден работодатели отсрочват или анулират проектите за завръщане в офиса, което е и повода от ден на ден мениджъри да разпростират системи за следене и наблюдаване на активността на служащите си пред компютрите в домовете им. „ Тенденцията в действителност се разрасна ”, споделя доктор Клаудия Паляри, откривател в региона на цифровото здраве и общество в Университета в Единбург. „ Хората и доста организации стартират да желаят да наблюдават какво вършат чиновниците им ”.
Наблюдението е допустимо под доста форми. „ Някои от тях са толкоз елементарни, колкото „ чекиреането ”, споделя Паляри. Това е нещо като влизането с карта в офиса – записва се по кое време човек се е появил с подготвеност за работа. Други средства – да вземем за пример, принадлежности като – регистрират по кое време даден чиновник е „ деен ”. В сходни сюжети неуспехът с отварянето на приложението може да се одобри от мениджърите по същия метод като закъснението за работа.
Някои работещи оповестяват за много по-интензивен контрол. Служителка от региона на връзките, поискала да остане анонимна, споделя, че неотдавна нейният шеф е почнал да изисква от целия личен състав да се причислява към всяка заран – с включени уеб-камери. На чиновниците е казано, че мярката цели да „ понижи броя на срещите ”. Работниците обаче са уверени, че същинската цел е да се подсигурява, че те са на бюрата си през целия ден.
Дейвид Хайнмайер Хансон, съосновател на стартъпа Basecamp – който дава софтуерна платформа за съгласуване на отдалечено работещите чиновници – споделя, че постоянно му се постанова да отхвърля претенции от евентуални клиенти за „ нови на техните чиновници ”. „ Подобно търсене е депресиращо. То идва най-много от компании-динозаври, които поради Covid са били принудени да стартират отдалечена работа. Убедени са, че чиновниците им би трябвало да възпроизведат – или даже да усилят – това, което всекидневно вършат в офиса ”.
Фирмата е стигнала до такава степен да разгласи, че предлаганият от нея API (интерфейс, който разрешава на други разработчици да основават допълнения към платформата) е неразрешено да се употребява за каквато и да е форма на наблюдаване на чиновниците.
Приложения като StaffCop, Teramind, Hubstaff, CleverControl и Time Doctor включват следене на интензивността в действително време, могат да вършат екранни фотоси на компютрите на служащите през постоянни шпации, да вършат запис на натискането на клавиши и да записват видео от екраните. В някои случаи инструментите за следене могат да бъдат конфигурирани без знанието на чиновниците. Компаниите-създатели на тези средства споделят, че са фокусирани върху и продуктивността.
„ Когато стартира пандемията COVID-19, ние установихме, че през първия месец 16% от фирмите са конфигурирали нов програмен продукт за следене на преносимите компютри на своите отдалечени чиновници ”, споделя Брайън Кроп, вицепрезидент на HR отдела на Gartner. До юли броят им се е нараснал до 26% от фирмите.
„ Вече се движехме в тази посока – пасивно наблюдаване на чиновниците, слушане и наблюдение – и все по-малко запитване ”, изяснява Кроп. „ Това, което е направи, е че просто форсира темпото, с което наклонността се реализира… Рано или късно щяхме да стигнем до същото състояние. Просто пандемията го форсира ”.
Тенденцията е естественото продължение на наблюдението на работното място, споделя и Силки Карло, шеф на благотворителната организация за битка със следенето Big Brother Watch. Но в този момент то се трансформира в наблюдаване на дома, акцентира тя. „ Сега то придобива нова форма и е по-тревожно, тъй като някои работодатели не осъзнават, че да – някои чиновници, само че домът продължава да бъде персонално пространство ”, споделя Карло.
„ Важно за възприятието за самостоятелност и достолепие на хората, както и за тяхното домът да остане персонално пространство и да не тръгваме по пътя на това в действителност инвазивно непрекъснато наблюдаване на домовете на хората ”, добавя Карло.
Някои работодатели споделят, че следенето, което са наложили за чиновниците, се постанова заради съображения за сигурността. Но доста просто се стремят към „ усъвършенстване на работната мощ ” “ – нещо, за което Паляри предизвестява, че може да има противоположен резултат. „ Всъщност няма доказателства, че служащите са по-продуктивни, когато са следени ”, споделя тя. „ Но това, което знаем, е, че възприятието да си наблюдаван в действителност може да те потисне и да направи по-малко работлив ”.
Следенето на чиновниците вкъщи е естествено продължение на наблюдението на работното място
(снимка: CC0 Public Domain)
Мнозина приветстват удобствата на работата от вкъщи, която стана всеобща процедура с експлоадирането на пандемията: заобикаля се дългото висене в тапите при пътешестване от и до работа, икономисват се разноските за обяд в заведение, а и няма потребност всеки ден да се среща погледът на властния началник, който „ диша във врата ” на работещите. Но последното е илюзорно улеснение.
Все повече компании употребяват системи за на отдалечената активност на чиновниците, работещи от домовете си. Понякога чиновниците знаят за това, а дуг път – не. А средствата за следене стават все по-съвършени и всеобхватни.
Новопоявил се тези дни патент на Microsoft разказва нова цифрова система за добиване и прогнозиране на „ общото равнище на качеството ” за служебните срещи, употребявайки данни като, изражения на лицето, температура в стаята, време на деня и брой хора в онлайн-събранието. Системата употребява камери, датчици и софтуерни логаритми, с цел да дефинира, да вземем за пример, „ до каква степен даден участник способства в срещата по отношение на осъществяването на другите си задания (например, изпращане на текстови известия, инспекция на имейли, сърфиране в интернет) ”.
още по тематиката
„ Много организации са измъчвани от прекомерно дългите, едва посещавани и повтарящи се срещи, които могат да бъдат модифицирани и/или избегнати, в случай че е налице повече информация по отношение на качеството на срещите ”, написа в описанието на претекстовете за създаването. Технологията е използвана и за физически, и за виртуални срещи.
Новината провокира вълна от мнения и неодобрение, тъй като – въпреки това да е единствено един патент към момента – сходна технология е продължение на все по-мащабната наклонност за следене на активността на хората и нахлуване в това, което най-често се назовава „ ”.
Кризата Covid-19 продължава и от ден на ден работодатели отсрочват или анулират проектите за завръщане в офиса, което е и повода от ден на ден мениджъри да разпростират системи за следене и наблюдаване на активността на служащите си пред компютрите в домовете им. „ Тенденцията в действителност се разрасна ”, споделя доктор Клаудия Паляри, откривател в региона на цифровото здраве и общество в Университета в Единбург. „ Хората и доста организации стартират да желаят да наблюдават какво вършат чиновниците им ”.
Наблюдението е допустимо под доста форми. „ Някои от тях са толкоз елементарни, колкото „ чекиреането ”, споделя Паляри. Това е нещо като влизането с карта в офиса – записва се по кое време човек се е появил с подготвеност за работа. Други средства – да вземем за пример, принадлежности като – регистрират по кое време даден чиновник е „ деен ”. В сходни сюжети неуспехът с отварянето на приложението може да се одобри от мениджърите по същия метод като закъснението за работа.
Някои работещи оповестяват за много по-интензивен контрол. Служителка от региона на връзките, поискала да остане анонимна, споделя, че неотдавна нейният шеф е почнал да изисква от целия личен състав да се причислява към всяка заран – с включени уеб-камери. На чиновниците е казано, че мярката цели да „ понижи броя на срещите ”. Работниците обаче са уверени, че същинската цел е да се подсигурява, че те са на бюрата си през целия ден.
Дейвид Хайнмайер Хансон, съосновател на стартъпа Basecamp – който дава софтуерна платформа за съгласуване на отдалечено работещите чиновници – споделя, че постоянно му се постанова да отхвърля претенции от евентуални клиенти за „ нови на техните чиновници ”. „ Подобно търсене е депресиращо. То идва най-много от компании-динозаври, които поради Covid са били принудени да стартират отдалечена работа. Убедени са, че чиновниците им би трябвало да възпроизведат – или даже да усилят – това, което всекидневно вършат в офиса ”.
Фирмата е стигнала до такава степен да разгласи, че предлаганият от нея API (интерфейс, който разрешава на други разработчици да основават допълнения към платформата) е неразрешено да се употребява за каквато и да е форма на наблюдаване на чиновниците.
Приложения като StaffCop, Teramind, Hubstaff, CleverControl и Time Doctor включват следене на интензивността в действително време, могат да вършат екранни фотоси на компютрите на служащите през постоянни шпации, да вършат запис на натискането на клавиши и да записват видео от екраните. В някои случаи инструментите за следене могат да бъдат конфигурирани без знанието на чиновниците. Компаниите-създатели на тези средства споделят, че са фокусирани върху и продуктивността.
„ Когато стартира пандемията COVID-19, ние установихме, че през първия месец 16% от фирмите са конфигурирали нов програмен продукт за следене на преносимите компютри на своите отдалечени чиновници ”, споделя Брайън Кроп, вицепрезидент на HR отдела на Gartner. До юли броят им се е нараснал до 26% от фирмите.
„ Вече се движехме в тази посока – пасивно наблюдаване на чиновниците, слушане и наблюдение – и все по-малко запитване ”, изяснява Кроп. „ Това, което е направи, е че просто форсира темпото, с което наклонността се реализира… Рано или късно щяхме да стигнем до същото състояние. Просто пандемията го форсира ”.
Тенденцията е естественото продължение на наблюдението на работното място, споделя и Силки Карло, шеф на благотворителната организация за битка със следенето Big Brother Watch. Но в този момент то се трансформира в наблюдаване на дома, акцентира тя. „ Сега то придобива нова форма и е по-тревожно, тъй като някои работодатели не осъзнават, че да – някои чиновници, само че домът продължава да бъде персонално пространство ”, споделя Карло.
„ Важно за възприятието за самостоятелност и достолепие на хората, както и за тяхното домът да остане персонално пространство и да не тръгваме по пътя на това в действителност инвазивно непрекъснато наблюдаване на домовете на хората ”, добавя Карло.
Някои работодатели споделят, че следенето, което са наложили за чиновниците, се постанова заради съображения за сигурността. Но доста просто се стремят към „ усъвършенстване на работната мощ ” “ – нещо, за което Паляри предизвестява, че може да има противоположен резултат. „ Всъщност няма доказателства, че служащите са по-продуктивни, когато са следени ”, споделя тя. „ Но това, което знаем, е, че възприятието да си наблюдаван в действителност може да те потисне и да направи по-малко работлив ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ