Паметник на децата, жертви на фашизма
Продължава самодейността по концепция на ДУМА за съграждане в централната част на София на монумент на децата, жертви на фашизма. Все повече българи от цялата страна поддържат самодейността, освен това - хора с разнообразни политически визии, само че изрично разграничаващи се от фашизма. В цяла Европа - от Франция през Чехия, Русия и до Беларус, от дълго време са построени сходни монументи, пред които във всички сезони на годината има свежи цветя. "Не съм социалист, нито потомък на дейни борци, само че мисля, че щом можахме в столицата да издигнем монумент на Рейгън, евентуално ще намерим у себе си сърце и памет за най-малките жертви на войната и фашизма, които не съумяха да пораснат, осъдени без виновност отговорни ", написа в писмо до редакцията Илия Върбанов от София. Много интензивно концепцията за паметника е подкрепена от социалисти от цяла България, от цели организации на Българска социалистическа партия, от структури на Българския антифашистки съюз. Всъщност - от всички, които желаят да помнят, тъй като паметта е тази, която може да възпре породилите се в Европа, че и у нас, неофашистки уклони. И още - децата, жертви на фашизма и войната, могат да ни оказват помощ да останем и да бъдем Човеци.
Инициативният комитет за създаване на паметника на драго сърце оповестява, че негов създател ще бъде известният ваятел проф. Иван Славов, учител в Националната художествена академия, член на СБХ. В момента той приключва плана за бъдещия монумент на децата.
Сред най-известните скулптурни произведения на проф. Славов са паметникът на Асеневци във Велико Търново (в колектив), комплексът "Създатели на българската страна " в Шумен (в колектив), "Кладата " - гр. Антоново, паметникът на Стамболов в София, "Разпятие " - Созопол и други
Проф. Иван Славов е участник в представителни изложения в България, Италия, Германия, Португалия, Румъния, Пoлша, Унгария, Сирия, Белгия и други Няколко негови независими изложения минаха при голям триумф. Творби на маестрото са владеене на НХГ, СГХГ, Градските художествени галерии в Плевен, Велико Търново, Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Перник; както и на частни сбирки: Колекция Лудвиг - Германия, Колекция Вутен - Белгия, Кметството на гр. Констанц - Германия; на частни сбирки в България, Италия, Гърция, Полша, Германия, Дания, Холандия. За своите скулптурни произведения той е почетен с няколко огромни награди у нас и в Полша.
.jpg )
За реализиране на самодейността
БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, монумент на починалите деца)
В последния месец за реализирането на концепцията помогнаха с дарения: Доброслав Пешин (200 лева.), Рачо Илиев (200 лева.), Ангел Андонов (50 лева.), Маргарита Кемалова (200 лева.), Георги Атанасов, някогашен министър-председател, и Ани Спанчева (1000 лева.), Кирил Асенов (50 лева.), Мария Петрова (30 лева.), Чавдар Танов (30 лева.), Стефан Г. Стоилов (50 лева.), Първа Стоилова (50 лева.), анонимен донор от Български пощи - Западен район (300 лева.), Димитрина Генова (100 лева.), Иван Обретенов (300 лева.), Петранка Тодорова (70 лева.), Цветан Янкулов (100 лева.), Пламен Цветанов (100 лева.), Петко и Момчил Нелови (200 лева.), Наташа Кръстева (30 лева.), Сергей Станев (100 лева.), Данко Цветков (30 лева.), Иван Иванов (30 лева.), Силвия Гергова (50 лева.), членове на Областния съвет на БАС - София (400 лева.), Маргарита и Стойчо Мекушини (300 лева.), Недко Христов (160 лева.), Петя Милкова (250 лева.).
.jpg )
Във Враца е основан районен предприемчив комитет за подкрепяне на построяването на паметника за починалите деца по време на фашизма. Оглавява го Петър Георгиев - ръководител на БАС във Враца.
Инициативен комитет:
Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, доктор по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент, 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия).
Николчо не можа да навърши две годинки
(www.marica.bg*)
Николчо Здравков Чампоев от Русе няма още две годинки, когато палачите "по простъпка " лишават живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за съществуването на антифашистка опозиция преди 1944 година у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.
На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена свирепост - 12 патрона са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, защитаван в русенските архиви. Баща му Здравко е незаконен партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 година, с цел да не попадне в ръцете на обкръжилите го служители на реда. Бащата намира гибелта си в името на своята идея, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година След гибелта на Здравко Чампоев брачната половинка му Цветанка с изключение на, че сама отглежда невръстното сираче и остарелия си татко, продължава задачата на брачна половинка си, като безрезервно оказва помощ на незаконните, които се борят против профашистката власт.
На 22 февруари 1944 година изменник донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва дребната стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, само че е простреляна. Полицейската тайфа нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния дъртак. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце.
*Заглавието е на редакцията
Инициативният комитет за създаване на паметника на драго сърце оповестява, че негов създател ще бъде известният ваятел проф. Иван Славов, учител в Националната художествена академия, член на СБХ. В момента той приключва плана за бъдещия монумент на децата.
Сред най-известните скулптурни произведения на проф. Славов са паметникът на Асеневци във Велико Търново (в колектив), комплексът "Създатели на българската страна " в Шумен (в колектив), "Кладата " - гр. Антоново, паметникът на Стамболов в София, "Разпятие " - Созопол и други
Проф. Иван Славов е участник в представителни изложения в България, Италия, Германия, Португалия, Румъния, Пoлша, Унгария, Сирия, Белгия и други Няколко негови независими изложения минаха при голям триумф. Творби на маестрото са владеене на НХГ, СГХГ, Градските художествени галерии в Плевен, Велико Търново, Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Перник; както и на частни сбирки: Колекция Лудвиг - Германия, Колекция Вутен - Белгия, Кметството на гр. Констанц - Германия; на частни сбирки в България, Италия, Гърция, Полша, Германия, Дания, Холандия. За своите скулптурни произведения той е почетен с няколко огромни награди у нас и в Полша.
За реализиране на самодейността
БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(Христо Георгиев, монумент на починалите деца)
В последния месец за реализирането на концепцията помогнаха с дарения: Доброслав Пешин (200 лева.), Рачо Илиев (200 лева.), Ангел Андонов (50 лева.), Маргарита Кемалова (200 лева.), Георги Атанасов, някогашен министър-председател, и Ани Спанчева (1000 лева.), Кирил Асенов (50 лева.), Мария Петрова (30 лева.), Чавдар Танов (30 лева.), Стефан Г. Стоилов (50 лева.), Първа Стоилова (50 лева.), анонимен донор от Български пощи - Западен район (300 лева.), Димитрина Генова (100 лева.), Иван Обретенов (300 лева.), Петранка Тодорова (70 лева.), Цветан Янкулов (100 лева.), Пламен Цветанов (100 лева.), Петко и Момчил Нелови (200 лева.), Наташа Кръстева (30 лева.), Сергей Станев (100 лева.), Данко Цветков (30 лева.), Иван Иванов (30 лева.), Силвия Гергова (50 лева.), членове на Областния съвет на БАС - София (400 лева.), Маргарита и Стойчо Мекушини (300 лева.), Недко Христов (160 лева.), Петя Милкова (250 лева.).
Във Враца е основан районен предприемчив комитет за подкрепяне на построяването на паметника за починалите деца по време на фашизма. Оглавява го Петър Георгиев - ръководител на БАС във Враца.
Инициативен комитет:
Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, доктор по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент, 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия).
Николчо не можа да навърши две годинки
(www.marica.bg*)
Николчо Здравков Чампоев от Русе няма още две годинки, когато палачите "по простъпка " лишават живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за съществуването на антифашистка опозиция преди 1944 година у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.
На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена свирепост - 12 патрона са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, защитаван в русенските архиви. Баща му Здравко е незаконен партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 година, с цел да не попадне в ръцете на обкръжилите го служители на реда. Бащата намира гибелта си в името на своята идея, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година След гибелта на Здравко Чампоев брачната половинка му Цветанка с изключение на, че сама отглежда невръстното сираче и остарелия си татко, продължава задачата на брачна половинка си, като безрезервно оказва помощ на незаконните, които се борят против профашистката власт.
На 22 февруари 1944 година изменник донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва дребната стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, само че е простреляна. Полицейската тайфа нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния дъртак. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце.
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ