Продажбите на електромобили у нас растат въпреки почти никакви стимули,

Продажбите на електрически автомобили у нас порастват макар съвсем никакви тласъци, които има в страната ни за покупката и притежанието на такива коли. Между януари и октомври т.г. в България са купени 219 нови електрически коли, което съставлява растеж от 177% спрямо аналогичния интервал на 2020 година, когато те са били 79, означават от Индустриален клъстер „ Електромобили “ (ИКЕМ), базирайки се на данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). На фона на това за първите 10 месеца на 2021 година в Европейски Съюз общо са били продадени близо 569 хиляди нови електрическия автомобил. Което е много показателно на какво равнище е пазарът и разпространяването на електрическите коли в България. Освен цената, която като цяло е по-висока от това да си купиш бензинов, диелов или даже хибриден автомобил, повода за слабото развиване на този пазар у нас евентуално е в това, че не се ползват съвсем никакви тласъци за покупка и владеене на е-коли. Изключение прави само освобождението на електрическите автомобили от годишен налог, както и безплатното паркиране в зоните за платено такова в няколко от по-големите градове. Докато в съвсем всички останали страни членки са в действие много повече тласъци и облекчения за пазаруването и притежаването на електрическо транспортно средство. Към днешна дата 17 държави-членки на Европейски Съюз оферират тласъци за закупуване на такива коли. Което в действителност съставлява понижение спрямо предходната година, когато те са били 20. В останалите 10 страни, измежду които е и България, не се дават никакви тласъци за покупка на е-кола, а множеството, както и ние, дават данъчни облекчения или цялостно освобождение на електрическите автомобили от данък, демонстрира разбор на АСЕА. В сходно на нашето състояние са още Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Латвия, Малта, Полша и Словакия. Като Естония е единствената страна в Европейски Съюз, в която не се оферират безусловно никакви тласъци или бонуси за покупка и владеене на електрически автомобил. В Полша пък електрическите автомобили, както и плъгин хибридите са освободени от налог за придобиване, която мярка обаче е годна единствено до края на 2022 година Доста нестимулиращо е ситуацията и в една от най-богатите страни в Европейски Съюз – Дания, където електрическите автомобили се употребяват само с известна отстъпка от налозите. Като да вземем за пример заплащат единствено 40% от таксата за регистрация, както и понижаване на самата облагаема стойност на колата, върху която се пресмята пониженият налог. Също по този начин притежателите на е-коли там заплащат минималната ставка от годишния данък за владеене на автомобил, която за т.г. е 330 датски крони (42.9 евро), а за следващата година ще е с 10 евро от горната страна. В Кипър също няма изключително огромни тласъци, въпреки и там купувачите да са освободени от такса върху придобиването на всеки автомобил, изхвърлящ по-малко от 120 гр/км СО2, към които естествено спадат и електрическите. При същото изискване колите на острова са освободени от годишен налог. Приблизително по същия метод стоят нещата и на различен средиземноморски остров – Малта, където и двата типа налог се заплащат на минимална ставка, когато колата изхвърля под 100 гр/км СО2. В Словакия обстановката е сходна на тази в България – електрическите автомобили са освободени от годишен налог, само че за разлика от нас заплащат такса за придобиването на такива транспортни средства от единствено 33 евро. Останалите страни от Европейски Съюз имат доста повече тласъци за покупка и владеене на коли на ток, а съвсем на всички места и за хибриди. Вероятно и това е повода при тях разпространяването на електрическите автомобили да е доста по-голямо и да върви с доста по-бързи темпове. Сред най-разпространените тласъци са субсидирането на закупуването на е-коли, въпреки в обособените страни да има основни разлики. В другите страни те стартират от 1 500 и доближават до 10 000 евро. Интересно е да се означи, че първенец в този аспект е северната ни съседка Румъния, която субсидира закупуването на електрическа кола с тъкмо 10 000 евро. Към тях може да бъдат получени в допълнение 1 250 евро, в случай че бъде върната остаряла кола за скрап. Много покрай този най-много е и Хърватия, където страната поема 9 333 евро от цената на закупения нов електрически автомобил. В Германия дотацията доближава 9 000 евро, само че там има ограничаване цената на автомобила да не е по-голяма от 40 000 евро. Ако е по-скъпа, тогава страната субсидира купувача със 7 500 евро. Точно толкоз от цената на нов електрически автомобил поема страната и за словенците. Малко по-малко – 7 000 евро, дава за покупка на електрически автомобил Франция, като още веднъж има ограничаване той да не е по-скъп от 45 000 евро. В Испания дотацията се движи в границите на 4 500 и 7 000 евро. 6 860 евро пък е помощта в Швеция, като сумата е увеличена от 1 април т.г., като преди този момент е била 5 880 евро. 7 350 евро дава Унгария за покупка на нов електрически автомобил, чиято цена не надвишава 32 000 евро. Ако тя е до 44 000 евро, тогава дотацията е единствено 1 500 евро, а в случай че е още по-скъп, страната не дава никакъв бонус. Никак не са дребни и дотациите в другата ни съседка в Европейски Съюз – Гърция. Там страната дава сред 5 500 и 6 000 евро за закупуването на персонален електромобил, като сумата може да нарасне с още 1 000 евро, в случай че бъде върнат остарял автомобил за утилизация. Когато става дума за такси, страната заплаща 8 000 евро от цената на колата, като и тук важи спомагателният бонус при връщане на остаряла кола за преработване, само че сумата към този момент е 2 500 евро. Доста държави-членки на Европейски Съюз субсидират закупуването и на използвани електрически коли, въпреки и с по-малки суми. Във Франция, да вземем за пример, бонусът може да доближи 5 000 евро, в случай че около пазаруването на е-кола втора употреба бъде върната за преработване и остаряла бензинова или дизелова. В Литва пък субсидират с 2 500 евро закупуването на всяка използвана електрическа кола, създадена от 2016 година насам. Ако първата й регистрация е направена в границите на последните 6 месеца, тогава бонусът се удвоява на 5 000 евро. Също по този начин не са малко и държавите-членки, които са въвели данъчни облекчения за фирмени електрически коли. Такива схеми се ползват в 15 от държавите-членки, като те са много разнообразни. При някои, като да вземем за пример Литва, годишният налог за служебна електрическа кола е едвам 10 евро. В Унгария пък те са освободени напълно от годишния налог. В Гърция важи същото предписание, само че единствено за е-коли, чиято цена в ново положение е била до 40 000 евро. Във Франция всички електрически автомобили и хибриди с излъчвания под 20 гр/км са освободени от въглероден налог. В Чехия годишен налог не заплащат освен електрическите автомобили и хибридите, само че и тези на пропан бутан и метан. В Белгия, според от някои детайлности, данъчното облекчение за длъжностен електрически автомобил може да доближи и 100%. В Австрия също е по този начин, само че няма условия, тъй че всички фирмени коли на ток са освободени от налог. Макар сега да сме съвсем в края на класацията по тласъци за закупуване и владение на електрически автомобили, скоро нещата могат леко да се трансформират. В момента България се пробва да се пребори пред Брюксел в новата Оперативна стратегия „ Околна среда “ да бъде заложено субсидирането на покупки на електрически автомобили с 6 135 eвpo. Има обаче и много условия, най-малко съгласно първичния план, тъй че надалеч не всеки, поискал да се снабди с кола на ток, ще има опция да получи тази дотация. Ако тази мярка бъде утвърдена и стартира да работи, въпреки всичко ще бъде крачка напред за страната ни и сигурно ще докара до повече електрически автомобили. В същото време обаче сумата ще бъде едвам към половината по отношение на тази, която получават румънците.