Вестникът е естествен враг на книгата, така, както курвата е естествен враг на порядъчната жена ~ Жул дьо ГОНКУР
Прочутите братя Гонкур – Жул и Едмонд, са неразделни както в живота, по този начин и в творчеството си. Със своите творби и дневници, те рисуват живописна картина на литературното общество във Франция през ХІХ век. На тяхно име е кръстена една от най-престижните френски литературни награди „ Prix Goncourt ”. Смъртта на Жул през юни 1870 година поставя завършек на тази невероятна и благотворна братска задруга, а ние споделяме част от размишленията му, наситени с комизъм, жлъч и неуместни истини.
Edmond (left) with his brother Jules, 1854
На литературата следва да се гледа като на специалност, която не храни, не пои, не топли, не дава покрив и от която не може да се чака заплащане за труда.
Любопитно е, че най-вече се купуват книгите, които минимум се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат – книги, по този начин да се каже, с мебелировъчна цел.
Колкото повече минава времето, толкоз повече се убеждаваш, че в нашия свят съществено гледат единствено на леките неща, а леко – на сериозните.
Настойчиво ме преследва мисълта, че против кристално чистия човек, против богородния човек, против надарения човек съществува скришен сговор на всички мощ на природата за да го измъчат и излъгват.
Англичаните колективно, като народ са мошеници, а самостоятелно почтени. Французите, назад: почтени като народ и мошеници поотделно.
В провинцията даже дъждът е забавление.
Маската в края на краищата се сраства с лицето. Лицемерът свършва с това, че става добродушен човек.
Бог е основал съвокуплението, индивидът е основал любовта.
От дамите би трябвало да лъха лек мирис на робство.
Три са нещата, които биха разорили всеки, а отсъствието им би разрешило даже да се забогатее: дамата, детето и поземлената благосъстоятелност.
Ние се ценим доста ниско, когато се гледаме сами себе си, и доста високо, когато се съпоставяме с другите.
В музиката най-много обичам дамите, които я слушат.
Цивилизацията действа разлагащо на човека; той от ден на ден се привързва към творенията на човешките ръце и плюе на творенето на Бога.
В обществото в никакъв случай не приказваме за музика, тъй като не я познаваме, и в никакъв случай не приказваме за живопис, тъй като я познаваме.
Движението на всички живи същества от целия свят се свежда до непрекъсната циркулация на невроза.
Жената, когато е шедьовър, е най-хубавото произведение на изкуството.
Обществото прости единствено на тези, които презира и отмъщава на останалите.
Жените не преглеждат, по-точно казано, не виждат ясно мъжете, които обичат.
Изгубената известност, както и изгубената непорочност, не се възвръща.
Истината за живота постоянно провокира по-голямо удивление, от подправените творения на гения.
Историята би могла да се назова Летопис на жестокостите на индивида по отношение на себе си или по отношение на други хора.
Картината в музея чува доста повече нелепости, от който и да било на този свят.
Когато видите от близко хората, които ви приветстват, стартира да ви се коства, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкоз глупави.
Красотата на дамата зависи от любовта.
На огромните хора е присъщо дребното тщестлавие.
Най-великите поети може би са тези, които си остават неиздадени.
Независим в своето удивление може да бъде единствено този, който е самостоятелен в своите мисли.
Нищо не съществува без значение, единствено по себе си. Има слънчеви дни, които ни се костват мрачни, и има тъмно небе, за което си спомняш като за най-ясното на света.
Основният звук на живота е скуката, усещането за нещо сиво.
Публиката е калта, която мачкат и от която си вършат читатели.
Семейството – от материална позиция – е голяма машина за безнравственост на индивида и превръщането му в животно.
Силата на античните се е крепила на мускулите, силата на актуалния човек – на нервите.
Този свят е смехотворна комедия.
Снимки: © Félix Nadar
