Прочетете първа част тукПатрик Мур, един от основателите на Грийнпийс,

Прочетете първа част тук

Патрик Мур, един от създателите на Грийнпийс, написа в имейл до The Epoch Times, че аргументите, с цел да напусне преди време международната зелена организация са много ясни: „ Грийнпийс беше „ отвлечена " от политическата левица, след като тя разбра, че има пари и власт в придвижването за отбрана на околната среда. Левите политически деятели в Северна Америка и Европа трансформираха Грийнпийс от научно основана организация в политическа организация за набиране на средства “, е мнението на Мур. Мур е измежду 1100-те учени и професионалисти, подписали Световната декларация за климата (WCD), заявявайки, че няма климатична изключителна обстановка.

Разгромяване на тезата за световното стопляне

„ Алармистите, които викат сякаш в отбрана на климата, избират да разискват насъбраните от човечеството данни едвам от 1850 година насам. Времето преди този момент те назовават ​​прединдустриалната ера. Тази „ прединдустриална ера " се разгръща върху над 3 милиарда години, след като животът съществува на Земята. Много промени в климата са настъпили в този интервал, в това число ледникови столетия, оранжерийни столетия, изгубвания на обширни площи заради конфликти с метеорити и други незнайни аргументи ", изяснява Мур.

„ Днес Земята е в плейстоценската ледникова ера, почнала преди 2,6 милиона години... Така че най-новото огромно замръзване, което доближи своя връх преди 20 000 години, не е краят на ледниковия интервал. Ние към момента сме в плейстоценската ледникова ера, без значение по какъв начин алармистите за климата се пробват да отрекат това. "

Според Мур огромната подигравка на актуалната суматоха по отношение на климата е, че през днешния ден Земята е по-студена, в сравнение с е била 250 милиона години преди настъпването на плейстоценската ледникова ера. И CO2 е по-нисък в този момент, в сравнение с през повече от 95 % от историята на Земята.

„ Но в никакъв случай няма да разберете това, в случай че слушате всички хора, които се възползват от лъжата, че Земята скоро ще бъде прекомерно гореща за живот и че равнищата на CO2 ще станат по-високи, в сравнение с за цялата историята на Земята. "

Въглеродният диоксид е „ потребен за околната среда и хората "

Според Мур, съвсем всички производители на оранжерии по целия свят купуват CO2, с цел да го инжектират на продукцията в своите оранжерии и с цел да осъществят до 60 % по-високи добиви. „ Сигурен съм, че производителите на оранжерии влагат повече CO2 в растенията си, удвоявайки и утроявайки това, което е в атмосферата през днешния ден. Това е по този начин, тъй като съвсем всички растения, растящи на открито в естествената атмосфера, изпитват дефицит на CO2 и този факт лимитира бързия им напредък. "
Той поучава всеки, който се интересува задълбочено от тази тематика, да прочете главата, озаглавена „ Климат на боязън и виновност " в неговата книга „ Фалшиви невидими произшествия и закани от крах ". Мур споделя, че множеството екологични деятели, политици и по този начин наречени специалисти знаят, че не можем да спрем увеличението на потреблението на изкопаеми горива или намаляването на излъчванията на CO2 в границите на оферти график.

„ Знам, че повече CO2 е изцяло потребно както за околната среда, по този начин и за човешката цивилизация. Гордея се, че съм шеф на CO2 Coalition. "

Иронията на „ въглеродната индиферентност "

Мур споделя, че „ въглеродната индиферентност " е политически термин, а не теоретичен. „ Просто е неправилно CO2 да се назовава " въглерод ". Въглеродът е детайл, от който се състоят диамантите, графитът и саждите. CO2 е молекула, която съдържа въглерод и О2 и е незабележим газ, който е главната храна за целия живот. Също по този начин е погрешно да се назовава NaCl (готварската сол) „ хлор ", макар че NaCl съдържа хлор. Когато детайли (атоми) се комбинират един с различен, с цел да образуват съединения (молекули), те постоянно имат доста разнообразни свойства от детайлите, от които са направени. "

„ Net-Zero " също е политически термин, 

фиктивен от екоактивисти, които не са учени. Например, основните водачи на този кръстоносен поход са хора като Ал Гор, Леонардо ди Каприо и Грета Тунберг, никой от които не е академик. Русия, Китай и Индия са 40 % от човешкото население и не са съгласни с тази стратегия против изкопаемите горива. Ако прибавим Бразилия, Индонезия и множеството африкански страни, болшинството от популацията не са фанатици на тематика „ отбрана " на  климата. "

„ Друга огромна подигравка е, че доста от страните с най-студен климат, като Канада, Швеция, Германия и Обединеното кралство, са най-загрижени за стоплянето. Например междинната годишна температура в Канада е -5,35 градуса по Целзий. "

Според Мур изпаренията от моторите не са CO2. В тях има други субстанции, защото CO2 е незабележим и без аромат. Прахът също не е CO2, а сажди и може да се управлява с актуалните технологии. А въглищните централи, издигнати през днешния ден, по негово мнение, са доста по-чисти от тези, издигнати преди 20 години.

„ Вятърната и слънчевата сила са паразити за стопанската система "

„ Слънчевата и вятърната сила са доста скъпи и доста ненадеждни. Това е съвсем като психологично заболяване - по какъв начин е допустимо толкоз доста хора да се подложат на промиване на мозъците им и да мислят, че цели страни могат да бъдат поддържани с тези технологии ", възклицава Мур.

„ Вярвам, че вятърната и слънчевата сила са паразити за по-голямата стопанска система. С други думи, те вършат страната по-бедна, в сравнение с в случай че се употребяват други по-надеждни и по-евтини технологии. "

Мур споделя, че доставчиците на вятърна и слънчева сила разчитат в огромна степен на държавни дотации, облекчение на налози и държавни поръчки, при които жителите са принудени да купуват вятърна и слънчева сила, даже в случай че е по-скъпа, под претекст, че е „ щадяща околната среда ". „ Милиони хора заплащат повече за вятърна и слънчева сила, до момента в който няколко души вършат милиони долари, марки, лири и така нататък "
Според Мур при построяването на вятърни и слънчеви паркове се употребяват големи количества изкопаеми горива за рандеман, превоз и строителство. И на доста места тези уреди не създават за времето на софтуерния си живот толкоз сила, колкото е изразходвана за тяхното създаване и поддържане.

„ Пластмасата не е токсично вещество "

„ Пластмасата не е токсично вещество. Ето за какво ние опаковаме храната си в нея, с цел да не се замърсява. Пластмасата не става вълшебен токсична, когато навлезе в океана " - изяснява Мур.

„ Разбира се, те споделят от една страна, че пластмасата в никакъв случай няма да се разпадне, а въпреки това споделят, че тя бързо ще се разпадне в „ микропластмаса ", която, несъмнено, е комфортно невидима, тъй че никой не може да следи или ревизира по какъв начин, по кое време и дали това се случва. Колко мъдро! "

Според Мур нашата храносмилателна система може да направи разликата сред „ храна " и пластмаса или дребни частици пясък. Ако сме погълнали песъчинки, тялото ни не ги праща в кръвообращението ни, без значение какъв брой микроскопични са те.
Той изяснява, че пластмасата, плаваща в океана, е като дребен плаващ риф, същият като плаващата дървесина. Тази повърхнина се трансформира в самобитна екосистема - обезпечава „ дом " за разнообразни морски типове, където те снасят яйцата си или се прикрепят към нея, с цел да се хранят с други организми, които към този момент са там.
„ Замърсяването нормално е токсично или предизвиква щета на живота. Пластмасата е просто „ боклук " край пътя. Не е рискова. Едно изключение са изхвърлените риболовни мрежи, не тъй като са пластмасови, а тъй като са завършени за улов на риба. Екологичната общественост би трябвало да работи с рибарската промишленост, с цел да спрат риболовците да хвърля скъсаните мрежи в морето, а да ги връщат назад на пристана, където могат да бъдат рециклирани, употребявани в цех за произвеждане на сила от боклуци или безвредно изхвърлени. "
Тази публикация е компилация от продан на имейли сред Мур и южнокорейския професор Сеок-сон Парк, професор по екологични науки и инженерство в университета Ehwa Womans в Сеул, Южна Корея, през ноември 2021 година Текстът е възложен на The Epoch Times от Парк с разрешението на Мур на 7 юли 2022 г.