Мъдър старец разказва как да се справим с мъката. Гениално!
Прочетете, в случай че ви е мъчително!
Потребител написал във фейсбук: „ Мой непосредствен другар преди малко умря и не зная какво да върша “. В мненията мъж, който е на повече от 60 години, разказал за какво всеки от нас би трябвало да промени отношението си към живота и гибелта.
„ Аз съм остарял. Това значи, че и до момента съм жив, а доста хора, които познавах и обичах, към този момент ги няма. Успях да изгубя другари, най-хубави другари, познати, сътрудници по работа, баби и дядовци, майка, родственици, учители, наставници, съученици, съседи.
Нямам деца, по тази причина не мога да си показва каква болежка изпитваш, когато загубиш дете. Но с всички останали загуби съм осведомен.
Иска ми се да кажа, че ще привикнете към гибелта на близкия човек
Но това не е по този начин. При мен в никакъв случай не се получи. А и не желаех.
Никога не съм желал с времето „ това да спре да има значение “. Не желая след няколко години просто да не помни за своите близки. Моите душевни белези са удостоверение, че съм имал обич или връзки с този човек. И в случай че белегът е бездънен, значи съм обичал.
Белезите са доказателство за живот!
Те са доказателство, че мога да обичам същински. Те са доказателство, че умея мощно да обичам, да пребивавам пълноценно и да съпреживявам. И колкото по-дълбоки са белезите в душата ми, толкоз по-остро усещам, че съм „ същински “.
Белезите наподобяват извънредно единствено за тези, които ги нямат.
Що се отнася до тъгата, тя идва към вас на талази.
Представете си, че сте претърпели корабокрушение. Вие сте посред отломките. Корабът е потопен, само че водовъртежът, популярност Богу, не ви е погълнал. Всички тези парчета, които плават в близост, ви припомнят за хубостта и великолепието на съда, само че ви разсейват от осъзнаването на главното: вие сте останали живи.
Сега сте поплавък. Очевидно сте се хванали за някое парче от отломките и това ви дава опция да си почивате.
Това може да бъде някакъв физически обект: да вземем за пример подарък от умрелия човек или негова фотография. И той би трябвало да ви помогне да оцелеете.
Защото в близост има 20-метрови талази. Морето продължава да се гневи. Понякога вълните следват една след друга, а от време на време имате опция да си поемете въздух. Всичко, което можете да извършите в тази обстановка, е да се опрете на отломката и просто да се постараете да оцелеете.
След известно време (възможно е това да отнеме седмица, може и месец) вълните ще бъдат също толкоз високи, само че ще ви покриват по-рядко. Независимо от това, че те се намират надалеч една от друга, всяка от тях както преди може да ви унищожи.
Но в интервалите сред тях можете да дишате. Можете да работите.
Никога не знаете по кое време животът още веднъж ще ви подсети за вашата тъга. Това може да бъде ария, картина, кръстопът или мирис на кафе… Всичко… И вълната тъга още веднъж ще ви залее.
Но сред вълните има живот
С времето ще видите, че височината им не е като преди 20 метра, а 15. Или 10. И към момента ви заливат, само че към този момент по-рядко и не по този начин мощно.
Някои от тях ще очаквате. Това са юбилеи, рождени дни или Коледа. Знаете, че ще има такива талази и може да се подготвите за тях. Ще продължавате да висите върху отломките на кораба, наименуван „ живот “. Вие сте влажен, изтощен човек, който въпреки всичко е съумял да оцелее. И даже да се любува на живота в паузите сред вълните “.
Вземете образец от този дъртак. Вълните няма да спрат да се появяват в живота ви. Особено, в случай че в действителност умеете да цените и да обичате другите хора. Но би трябвало да разберете, че сте длъжни да продължите да живеете, все пак.
Новите талази наложително ще се появят. И ще би трябвало да се научите на оцеляване. Ако ви провърви, в душата ви ще има доста обич и доста белези. И ви чакат още доста корабокрушения.
