Проблемите са мои приятели Най-големият проблем при хората на Земята

Проблемите са мои другари

Най-големият проблем при хората на Земята е, че не вземат решения, тъй като тук всичко е двойствено, противоположно, „ да-не “. Обзалагам се, че съвсем във всеки спор, спор или проблематична обстановка добре знаете повода и решението. Но бездействате. Това е най-лошото, което можем да създадем. Да не решаваме, значи да линеем. Отново не е нито студено, нито горещо, а, по този начин да се каже – хладно. Какво споделя Исус за тези, които се опасяват да вземат решение: „ Така, тъй като си хладък, нито топъл, нито леден, ще те повърна из устата си. “ (Откр. 3:16)

Ако сме нечий ангел-хранител и нашият поддръжник е изправен пред алтернатива, само че не знае накъде да продължи, ние също не можем да му помогнем. Възможно е той да се опасява от незнайното, да не може да завоюва това, което го чака там, колебае се и протака. Иначе казано – няма развиване.

Неподвижността значи гибел, придвижването значи живот.

Ако обаче избере едната от двете направления, тогава идва ангелът-хранител, т.е. ние ставаме дейни и започваме да му нашепваме препоръките си. Дори да избере „ неверната “ посока, той отново ще стигне до задачата, само че по заобиколния път, тъй като на процедура „ неверно “ не съществува.

Същото е и в всекидневието. Толкова доста хора заобикалят да вземат решения и по тази причина са блокирани, разболяват се, претърпяват загуби, линеят.

Обикновено хората не могат да видят смисъла зад мъчителните или неприятните процеси – защо е трябвало да се случат толкоз доста неща по избран метод. Защо те, с цел да създадат допустимо растенето и узряването на душите си, са избрали да имат подобен опит? Не им остава друго, с изключение на да застанат, колкото е допустимо по-добре пред обстановките.

На Земята се споделя: „ Помогни си самичък, с цел да ти помогне и Господ. “ Това значи, че ти постоянно би трябвало да направиш първата крачка. Трябва първо да станеш деен, тогава духовните ти помощници ще са ти от помощ и ще те водят по най-хубавия метод: посредством интуицията, възприятията, сънищата и ще ти дават знаци с това, което наричаш синхронност. Решението да предприемеш нещо би трябвало да бъде определено от теб. Не би трябвало да се безпокоиш за предишните си действия.

Ето и моя метод:

Нека гледаме на проблемите като на наши другари, които подтикват живота ни и ни задължават да растем.

Аз си имам принцип на деяние, който употребявам постоянно в всекидневието и работата си. Когато се появи неприятна (проблематична) обстановка, аз я преглеждам като:

1. Разтърсване (Аз-състояние): какъв е казусът, кой го е предизвикал? Трябва ли да вземам участие и какво ме възпира да го трансформира?

2. Разбиране, че нещо би трябвало да се промени, тъй като другояче се нервирам. Последствията водят до неразположение, недоразумение, заболявания. И по-късно остава единствено:

3. Решението: то може да е в една или друга посока. Важното е да ми подхожда – тогава заболяването минава, разсъдъкът се избистря и животът може да продължи.

Това е грубата конструкция. В книгата си „ Всичко е Бог “ татко ми показва това във формулата:

Р3 = раздрусвам – разбирам – решавам

Не постоянно е допустимо незабавно да се вземе решение; някой път би трябвало да пренощуваме „ класическата нощ “, да приказваме с родителите си или с бизнес-партньора. Понякога са нужни няколко дни. Все по-често обаче вземам решение на момента - т.е. в този момент.

След дългите години процедура това ми се отдава все по-добре.

Избрано от: „ Не пипай тази книга! “, Ян ван Хелсинг, превод от английски Светослав Коев, изд. „ Дилок “, 2007
Снимка: