Проблемите могат да се сведат най-общо до три групи: силно

„ Проблемите могат да се сведат най-общо до три групи: мощно нарушената обществена правдивост в пенсионното обезпечаване, ниското и незадоволително ниво на пенсиите, нестабилните финанси на пенсионната система “ – думите са на върховен служител от Министерството на финансите, само че не през днешния ден, а преди 20 години. В оня интервал се реализират дългогодишните проекти за обособяване на пенсиите от държавния бюджет в умишлен фонд, заплащанията към този момент зависят от направените осигурителни вноски (не се финансират през данъци), обрисуван е тристълбовия модел – държавен фонд, наложителен частен, непринуден частен. Реформата е натоварена с огромни упования за понижение на „ пенсионния товар “. Десетилетия след цялостното преформатиране на системата обаче, мъчно можем да открием разлика сред тогавашните и днешните констатации.

Реалността

Както стана ясно през последните години, упованието, че финансовите частни сдружения ще съумеят да компенсират дефицитите на цялостната икономическа и обществена система, няма по какъв начин да се реализира. Това е и повода вторият дирек да стане малко по-демократичен, като на обезпечените лица им беше дадена законова опция да пренасочат цялостната си вноска напълно към Националния застрахователен институт.

Проблемите във втория дирек са големи, само че да се върнем на приходите в обществения фонд „ Пенсии “. Те зависят от комплекс от фактори, само че главните са: размерът на осигурителните вноски, броят на заетите, демографската конструкция, сивата стопанска система. Макар в действителност през последните години да се записва повишаване на заетостта, броят на заетите през 2017 година към момента е под равнищата от 2007 година Осигуровките бяха трагично понижени през първото десетилетие на XXI век, с цел да бъде омекотен бизнеса, което пък от своя страна да докара до по-голяма претовареност и надлежно по-високи доходи в осигурителните фондове. Резултатът не е тъкмо подобен. Демографската конструкция се утежнява. А съгласно разбор на Национална агенция за приходите, 58% от заетите работят без трудов контракт или получават заплата в плик, затова не вършат осигурителни заплащания.

Демотивация

Преобладава публичното мнение, че заплащането на налози и осигурителни вноски е тежест. Всъщност освобождението от тези тежести не е по никакъв начин комплицирано – малко на брой се възпротивяват на претовареност без трудов контракт. При междинната работна заплата у нас, служителят си икономисва към 250 лева месечно и постоянно приема неплатените осигуровки като бонус за добре свършена работа. За работодателя този служащ е скъп кадър, защото му икономисва още съвсем толкоз, които другояче е задължен да внася за своя чиновник в разнообразни осигурителни фондове.