Проблемите и всепозволеността във възпитанието на децата у нас, неспазването

Проблемите и всепозволеността във възпитанието на децата у нас, неспазването на Закона и последнитe, само че следващи случаи на експанзия, проявена от деца и против деца, пред „ Фрог нюз ” разяснява клиничният психолог и психотерапевт в Александровска болница Елка Божкова. Тя е публично ангажирана и в две работни групи по проблемите на опазването на здравето и обществената политика в „ Да, България ”. Психолозите имат спор дали нападателните прояви се усилват напоследък. Или повече се приказва за тях и се подчертава върху такива случаи.

Агресията може да бъде признак, само че може да е и обикновено проявяване. Всъщност, я е имало постоянно. Всеки човек се ражда с два нагона, съгласно Фройд, и единият е нападателният. Той е заложен във всеки от нас, въпросът е ние какво ще създадем с него, тъй като имаме избор.

Можем да го вложим в спорт, в игри, някои явно го използват, с цел да пребиват хора по улиците, други да наблюдават тъкмо такива вести и случаи и така нататък

Така че въпросът не е да няма експанзия, а какво ще се изправи против нея и това е Законът. Това е методът да се образува един естествен здрав човек, който да умее да слага граници на своята настъпателност. От един миг нататък би трябвало да му е неразрешено да демонстрира тази своя примитивност.

Това в психоанализата е наречено от френския психоаналитик Жак Лакан „ бащина функция”. Бащата има такава роля в фамилията и възпитанието на деца, само че във всеки обособен съответен случай и някой различен може да извършва тази функционалност – „ да се вкара Закона”, го назовава той.
Никой не трябва да си разреша произвол по отношение на останалите, нужно е всеки човек да знае до къде може и къде да си слага бариерата.

Един от огромните проблеми на нашето съвремие, съгласно мен, е съществуването на огромен брой учения, теории, които проповядват да не се не разрешава нищо на децата.
Ще дам няколко елементарни образеца – може да се забрани на някой хлапак да бие и душевен да тормози по-малкото си братче. Да не пипа разгорещен включен електрически апарат, да не пресича на алено и така нататък Тези забрани са нещо напълно обикновено и търпимо, по този начин би трябвало да бъде – възбраните би трябвало да може да се понасят от психологично здравият човек.

В практиката ни с психиатрични пациенти обаче постоянно се случва да идват хора, които в детството си не са имали никакви ограничавания от страна на своите родители. Това е един голям проблем, тъй като нападателният нагон, който носим, би трябвало да се срещне с външна възбрана в ранните детски години, с цел да може след това самичък да си постанова границите на тези изяви. И да си споделя: „ Аз няма да извършвам кражба, няма да умъртвявам, няма да насилям и т.н.”

Обаче явно нашето общество не работи в тази посока и това е голям проблем. Човек, с цел да се образува, би трябвало да получава противоположна връзка за това по кое време постъпва добре и по кое време – не. И в фамилията и в обществото у нас няма противоположна връзка за това кое е положително и кое – зло.

Смятам, че е извънредно време да се промени държавната политика, посредством подобаващи закони и нормативи, с цел да се увеличи грамотността на всички по въпросите на психологичното здраве, на вярно и погрешно образование. Хората, които работят с заболели деца, да са с доста високо обучение и солидна подготовка. А не както е у нас в този момент – назначават хора с главно обучение на минимална работна заплата. Тези възпитатели на деца със специфични потребности обезателно би трябвало да минават през психологична терапия, с цел да могат да понасят тази работа.
Записа Аделина Делийска