Валери Стефанов: Да мислиш за бъдещето означава не просто да си мечтател
" Проблематично е дали ще успеем да реализираме консенсус в бъдещето, откакто не съумяваме да реализираме подобен за предишното и сегашното, само че в случай че се оставим да посивеят фантазиите ни, значи в действителност сме стар народ и остаряло човечество. " Това сподели в предаването " Преди всички " проф. Валери Стефанов, който е член на Управителния съвет на Сдружение " Визия за България ". Днес сдружението провежда социална полемика на тематика " България пред избора на бъдеще ".
Това е цивилен план. Важно е да има мисловни точки в тази страна, които да напрягат обстановката, тъй като да мислиш бъдещето значи не просто да си един идеалист, а да си угрижен от нещо, уточни проф. Стефанов:
" Да се мисли за бъдещето по принцип е форма на химеричност, отделяне от сегашната обстановка и основаване на визия за това какво би могло да бъде – дали мечтано, дали положително, дали апокалиптично. Желанието да се съгради бъдеще минава през разбор на сегашното. /.../ Може да се приказва апокалиптично – т.е., какъв брой е ужасно, какъв брой загиваме, какъв брой завършваме, по какъв начин се променяме. Разбира се, може да се приказва и оптимистично. Ние сме създали своя избор, влезнали сме в геополитическите съюзи. Оттук нататък няма какво да избираме, би трябвало единствено да поддържаме това, което към този момент сме избрали. В салдото сред тези направления е разковничето. “
Във визията, която сме предложили хоризонтът е 2050 година, посочи валери Стефанов:
" В разнообразни области - стопанска система, финанси, демографски срезове – сме описали какво би могло да се случи с България и какво бихме могли да създадем, с цел да се случват положителни неща. Тоест в бъдещето можем да се намесваме, а можем и да се оставяме на ориста и да чакаме като пасивни наблюдаващи. "
" Ако не се загрижим за образованието по метод, който не робува на конюнктури и в случай че не се загрижим за демографската конструкция и изтощаването на човешкия запас на страната, в действителност ще би трябвало да приказваме с тоновете на апокалиптиката на Йоан Богослов ", счита Стефанов
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Това е цивилен план. Важно е да има мисловни точки в тази страна, които да напрягат обстановката, тъй като да мислиш бъдещето значи не просто да си един идеалист, а да си угрижен от нещо, уточни проф. Стефанов:
" Да се мисли за бъдещето по принцип е форма на химеричност, отделяне от сегашната обстановка и основаване на визия за това какво би могло да бъде – дали мечтано, дали положително, дали апокалиптично. Желанието да се съгради бъдеще минава през разбор на сегашното. /.../ Може да се приказва апокалиптично – т.е., какъв брой е ужасно, какъв брой загиваме, какъв брой завършваме, по какъв начин се променяме. Разбира се, може да се приказва и оптимистично. Ние сме създали своя избор, влезнали сме в геополитическите съюзи. Оттук нататък няма какво да избираме, би трябвало единствено да поддържаме това, което към този момент сме избрали. В салдото сред тези направления е разковничето. “
Във визията, която сме предложили хоризонтът е 2050 година, посочи валери Стефанов:
" В разнообразни области - стопанска система, финанси, демографски срезове – сме описали какво би могло да се случи с България и какво бихме могли да създадем, с цел да се случват положителни неща. Тоест в бъдещето можем да се намесваме, а можем и да се оставяме на ориста и да чакаме като пасивни наблюдаващи. "
" Ако не се загрижим за образованието по метод, който не робува на конюнктури и в случай че не се загрижим за демографската конструкция и изтощаването на човешкия запас на страната, в действителност ще би трябвало да приказваме с тоновете на апокалиптиката на Йоан Богослов ", счита Стефанов
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ