Инна Рудолф: Хората в Ирак не се чувстват представени във властта
Проблемът в Ирак е, че държавният хайлайф е намерил формула, с помощта на която ръководи от 2003 година насам. Тя се назовава Мухасаса (система на преразпределение по етно-конфесионални квоти), което на български може да бъде показано като разнообразни части от тортата на властта. Това са неписани правила за метода, по който се преразпределят богатствата в страната и те са повода, заради която за доста от тези елити условията на протестиращите да се премисли тази система, да не се взема решение всичко върху базата на пропорция e голяма, екзистенциална опасност.
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Инна Рудолф, арабист и експерт по Ирак в Кингс Колидж, Катедра по военни науки.
Инна Рудолф разяснява главните аргументи за ескалацията и споровете в Ирак. Според нея в основата седи самото държавно устройство и усещането за държавност. Те се сблъскват с желанието на елементарните иракчани за смяна.
“Най-силните претенции за преосмисляне на това държавно устройство или на тази формула, които бяха посрещнати с брутално принуждение на улиците и с доста мощна репресивна акция, бяха издигнати през 2019 година от така наречен протестно придвижване “тишриин ” (октомври). Тогава хората освен желаеха по-добро функциониращо държавно устройство, само че тогава те започнаха да скандират за безусловно преосмисляне на логиката на политическата система, в която сега всеки един, който е част от държавния хайлайф има право на парче от тортата. Липсата на съответна реакция и воля да се адресират настояванията на жителите по кротичък и градивен метод е и повода да падне държавното управление на Адил Абдул-Махди. От тогава страната е в доста нестабилна позиция ”, изясни специалистът.
Инна Рудолф посочи, че едно от основните претенции на протестиращите от страна “тишриин ” е било реформирането на закона за изборите, с помощта на което в действителност през 2021 година нови лица и партии получават опция да влязат в Народното събрание. Преначертаването на изборните региони способства за непредвидени последици.
„ Муктада ал-Садр и неговото придвижване съумяха да интерпретират и приложат измененията след новия закон по метод допускащ им да преведат получените гласове в парламентарни места, което ускори техните упоритости да преследват план за държавно управление на болшинството. Нещо което желаеха да осъществят в партньорство с Демократичната партия на Кюрдистан (ДПК) със сунитската коалиция водена от Мохамед ал-Халбуси “, посочи Рудолф.
Тя обърна внимание на обстоятелството, че това политическо развиване съставлява екзистенциална опасност за партиите, които от 2003 година насам имат огромни части от тортата на властта. Пред такава огромна заплаха, тези партии обединени под така наречен координационна рамка, се пробват да блокират пътя на Муктада ал-Садр да образува държавно управление и да прокара промени. Това лимитира опцията за маневриране на Садр, само че не изцяло.
„ Мукдата ал-Садр е човек, който е привикнал да се учи от предишното. Той в България може би е прочут като тогавашния водач на отрядите на Джейш ал-Махди (армията на Махди), които имаха своя дял от боеве със силите на интернационалната коалиция след рухването на режима на Садам Хюсеин. След като неговото придвижване беше победено при интервенцията Саулат ал-Фурсан (Операция Атака на рицарите) водена от тогавашния министър-председател Нури ал-Малики, Садр се концентрира върху развиването на протестна политика като метод на маневриране в системата. По този метод той постоянно успяваше да остане в съпротива, само че и да има огромно въздействие върху политическия развой и вземането на решения “, разяснява Инна Рудолф.
Шиитското придвижване на Садр през 2018 година изненадва всички откакто сътвори коалиция с фокус върху реформиране на системата, концентрираща се върху административната, а не религиозната сфера. Експертът добави, че придвижването тогава съумява да притегли поддръжката на секуларни, цивилен и демократични партии, в това число и иракската комунистическа партия. Този блок съумява да стане първа политическа мощ през 2018 година, само че заради парламентарни различия, се основава „ държавно управление на компромисите “.
„ Когато едно държавно управление е основано на база взаимни отстъпки, доста е мъчно за един държавен глава да взема решения и да не бъде тласкан от другите сили, на които той дължи своята власт и позиция. 2021 година Садр взе друго решение и се яви независимо на изборите. Успяха да извоюват една солидна победа, която се дължи на доста професионална електорална акция, метода по който те интерпретираха и маневрираха новия закон за изборите, дори и създавайки интернет апликация да улеснят пътя към урните за поддръжниците си “, съобщи Рудолф.
Чрез професионалната предизборна акция, избор на тематики и проблеми близки до народа, поръчки за жестока битка с корупцията и обещания за преосмисляне на цялостното държавно устройство и по-конкретно така наречен Мухасаса, Садр съумя да активизира своята база.
„ Това естествено докара до тази екзистенциална опасност за съперниците му, които групирани в така наречен координационна рамка, се опитваха да употребяват въздействието си върху правосъдната система, с цел да блокират пътя на Садр. Това докара до първата мярка взета от Муктада ал-Садр. Той подреди на всички свои членове на Парламента да подадат оставка с вярата, че в този миг още веднъж ще бъде молен да се върне. Това не се случи “, описа Инна Рудолф.
Опонентите на Садр в действителност взеха решение да работят и даже предложиха някогашен министър от държавното управление на Малики за поста премиер-министър, което Садр одобри като провокация. Това решение сътвори серпантина от ескалации на напрежението, при което Муктада ал-Садр непрекъснато вдигаше летвата на настояванията си, до момента в който не стигна до точката на шупване.
„ Последното му искане беше всички партии, които са взели участие в политическия развой от 2003 година насам в границите на 72 ч. да подпишат съглашение, където те всички групово се отхвърлят от правото си да вземат участие в политическия развой. Тези, които са основно водени от желанието си да пазят своята власт и позиции в страната, изцяло отхвърлиха настояването. След тези 72 ч. видяхме какво се случи, Садр разгласи още веднъж отдръпването си от политиката, а неговите правилни поддръжници нахлуха в републиканския замък и от там нататък започнаха конфликти с представители на държавните сили и въоръжени отряди свързани повече или по-малко с малко или доста с политическите съперници на Мукдата ал-Садр от координационната рамка “, разяснява Рудолф.
Инна Рудолф счита, че сегашната рецесия и тази с ИДИЛ през 2014 година не са изцяло съпоставими, само че може да се направи паралел по главния проблем – същността и усещането за държавност измежду народа на Ирак:
„ Фактът, че ИДИЛ въобще популяризира терористичния си надзор върху превзетите иракски територии като версия на „ ислямска страна “ демонстрира метода по който водачите и са интерпретирали смисъла на страната в груповия нрав на популацията, изключително в северната част на Ирак. Там се следи от години едно отчуждение от страната. Не бих безусловно оприличила рецесията с ИДИЛ със сегашната, само че бих споделила, че това отчуждение от ролята на страната е доста рисково развиване, което може елементарно да бъде инструментализирано от тези стремящи се да дестабилизират още веднъж Ирак. “
Тя уточни ниската изборна интензивност като значим индикатор за неналичието на религия на популацията в политическия развой. Според Инна Рудолф, в случай че бъдат оповестени нови избори, въпросът е каква част от народа ще повярва, че изборите въобще могат да са път към по-достоен живот. Те остават скептични по отношение на опциите за смяна на статуквото посредством избори.
Липсата на други възможности от своя страна също е извънредно значимо. Експертът акцентира, че партиите, които преди „ демонстрираха своята безспорна некадърност да реализират каквото и да е единодушие, с цел да се гласоподава бюджет за годината и с цел да може иракските жители да извлекат някаква изгода от икономическото състояние на страната “, ще останат силите преобладаващи изборния развой. Гражданите ще би трябвало да изберат в последна сметка по-малкото зло.
Инна Рудолф съобщи, че в Ирак битката не е сред шиите, сунити, християни или кюрди. Според нея от 2016 година насам разделянето по тези линии не съставлява проблем за властващите. Конфликтът в Ирак е в действителност сред хората, които не се усещат в действителност представлявани от своите глави в Народното събрание и тези, които ръководят страната.
„ Това е най-големият спор и този раздор е доста мъчно реализуем. Той води до отчуждението сред тези които ръководят и тези които вземат участие в изборите, с цел да дадат легитимност на държавното устройство. Както виждаме в този момент основният спор е сред шиитски и шиитски сили. Става въпрос за тяхното отвращение да се разделят с властта “, заключи Рудолф. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Инна Рудолф, арабист и експерт по Ирак в Кингс Колидж, Катедра по военни науки.
Инна Рудолф разяснява главните аргументи за ескалацията и споровете в Ирак. Според нея в основата седи самото държавно устройство и усещането за държавност. Те се сблъскват с желанието на елементарните иракчани за смяна.
“Най-силните претенции за преосмисляне на това държавно устройство или на тази формула, които бяха посрещнати с брутално принуждение на улиците и с доста мощна репресивна акция, бяха издигнати през 2019 година от така наречен протестно придвижване “тишриин ” (октомври). Тогава хората освен желаеха по-добро функциониращо държавно устройство, само че тогава те започнаха да скандират за безусловно преосмисляне на логиката на политическата система, в която сега всеки един, който е част от държавния хайлайф има право на парче от тортата. Липсата на съответна реакция и воля да се адресират настояванията на жителите по кротичък и градивен метод е и повода да падне държавното управление на Адил Абдул-Махди. От тогава страната е в доста нестабилна позиция ”, изясни специалистът.
Инна Рудолф посочи, че едно от основните претенции на протестиращите от страна “тишриин ” е било реформирането на закона за изборите, с помощта на което в действителност през 2021 година нови лица и партии получават опция да влязат в Народното събрание. Преначертаването на изборните региони способства за непредвидени последици.
„ Муктада ал-Садр и неговото придвижване съумяха да интерпретират и приложат измененията след новия закон по метод допускащ им да преведат получените гласове в парламентарни места, което ускори техните упоритости да преследват план за държавно управление на болшинството. Нещо което желаеха да осъществят в партньорство с Демократичната партия на Кюрдистан (ДПК) със сунитската коалиция водена от Мохамед ал-Халбуси “, посочи Рудолф.
Тя обърна внимание на обстоятелството, че това политическо развиване съставлява екзистенциална опасност за партиите, които от 2003 година насам имат огромни части от тортата на властта. Пред такава огромна заплаха, тези партии обединени под така наречен координационна рамка, се пробват да блокират пътя на Муктада ал-Садр да образува държавно управление и да прокара промени. Това лимитира опцията за маневриране на Садр, само че не изцяло.
„ Мукдата ал-Садр е човек, който е привикнал да се учи от предишното. Той в България може би е прочут като тогавашния водач на отрядите на Джейш ал-Махди (армията на Махди), които имаха своя дял от боеве със силите на интернационалната коалиция след рухването на режима на Садам Хюсеин. След като неговото придвижване беше победено при интервенцията Саулат ал-Фурсан (Операция Атака на рицарите) водена от тогавашния министър-председател Нури ал-Малики, Садр се концентрира върху развиването на протестна политика като метод на маневриране в системата. По този метод той постоянно успяваше да остане в съпротива, само че и да има огромно въздействие върху политическия развой и вземането на решения “, разяснява Инна Рудолф.
Шиитското придвижване на Садр през 2018 година изненадва всички откакто сътвори коалиция с фокус върху реформиране на системата, концентрираща се върху административната, а не религиозната сфера. Експертът добави, че придвижването тогава съумява да притегли поддръжката на секуларни, цивилен и демократични партии, в това число и иракската комунистическа партия. Този блок съумява да стане първа политическа мощ през 2018 година, само че заради парламентарни различия, се основава „ държавно управление на компромисите “.
„ Когато едно държавно управление е основано на база взаимни отстъпки, доста е мъчно за един държавен глава да взема решения и да не бъде тласкан от другите сили, на които той дължи своята власт и позиция. 2021 година Садр взе друго решение и се яви независимо на изборите. Успяха да извоюват една солидна победа, която се дължи на доста професионална електорална акция, метода по който те интерпретираха и маневрираха новия закон за изборите, дори и създавайки интернет апликация да улеснят пътя към урните за поддръжниците си “, съобщи Рудолф.
Чрез професионалната предизборна акция, избор на тематики и проблеми близки до народа, поръчки за жестока битка с корупцията и обещания за преосмисляне на цялостното държавно устройство и по-конкретно така наречен Мухасаса, Садр съумя да активизира своята база.
„ Това естествено докара до тази екзистенциална опасност за съперниците му, които групирани в така наречен координационна рамка, се опитваха да употребяват въздействието си върху правосъдната система, с цел да блокират пътя на Садр. Това докара до първата мярка взета от Муктада ал-Садр. Той подреди на всички свои членове на Парламента да подадат оставка с вярата, че в този миг още веднъж ще бъде молен да се върне. Това не се случи “, описа Инна Рудолф.
Опонентите на Садр в действителност взеха решение да работят и даже предложиха някогашен министър от държавното управление на Малики за поста премиер-министър, което Садр одобри като провокация. Това решение сътвори серпантина от ескалации на напрежението, при което Муктада ал-Садр непрекъснато вдигаше летвата на настояванията си, до момента в който не стигна до точката на шупване.
„ Последното му искане беше всички партии, които са взели участие в политическия развой от 2003 година насам в границите на 72 ч. да подпишат съглашение, където те всички групово се отхвърлят от правото си да вземат участие в политическия развой. Тези, които са основно водени от желанието си да пазят своята власт и позиции в страната, изцяло отхвърлиха настояването. След тези 72 ч. видяхме какво се случи, Садр разгласи още веднъж отдръпването си от политиката, а неговите правилни поддръжници нахлуха в републиканския замък и от там нататък започнаха конфликти с представители на държавните сили и въоръжени отряди свързани повече или по-малко с малко или доста с политическите съперници на Мукдата ал-Садр от координационната рамка “, разяснява Рудолф.
Инна Рудолф счита, че сегашната рецесия и тази с ИДИЛ през 2014 година не са изцяло съпоставими, само че може да се направи паралел по главния проблем – същността и усещането за държавност измежду народа на Ирак:
„ Фактът, че ИДИЛ въобще популяризира терористичния си надзор върху превзетите иракски територии като версия на „ ислямска страна “ демонстрира метода по който водачите и са интерпретирали смисъла на страната в груповия нрав на популацията, изключително в северната част на Ирак. Там се следи от години едно отчуждение от страната. Не бих безусловно оприличила рецесията с ИДИЛ със сегашната, само че бих споделила, че това отчуждение от ролята на страната е доста рисково развиване, което може елементарно да бъде инструментализирано от тези стремящи се да дестабилизират още веднъж Ирак. “
Тя уточни ниската изборна интензивност като значим индикатор за неналичието на религия на популацията в политическия развой. Според Инна Рудолф, в случай че бъдат оповестени нови избори, въпросът е каква част от народа ще повярва, че изборите въобще могат да са път към по-достоен живот. Те остават скептични по отношение на опциите за смяна на статуквото посредством избори.
Липсата на други възможности от своя страна също е извънредно значимо. Експертът акцентира, че партиите, които преди „ демонстрираха своята безспорна некадърност да реализират каквото и да е единодушие, с цел да се гласоподава бюджет за годината и с цел да може иракските жители да извлекат някаква изгода от икономическото състояние на страната “, ще останат силите преобладаващи изборния развой. Гражданите ще би трябвало да изберат в последна сметка по-малкото зло.
Инна Рудолф съобщи, че в Ирак битката не е сред шиите, сунити, християни или кюрди. Според нея от 2016 година насам разделянето по тези линии не съставлява проблем за властващите. Конфликтът в Ирак е в действителност сред хората, които не се усещат в действителност представлявани от своите глави в Народното събрание и тези, които ръководят страната.
„ Това е най-големият спор и този раздор е доста мъчно реализуем. Той води до отчуждението сред тези които ръководят и тези които вземат участие в изборите, с цел да дадат легитимност на държавното устройство. Както виждаме в този момент основният спор е сред шиитски и шиитски сили. Става въпрос за тяхното отвращение да се разделят с властта “, заключи Рудолф. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ