Проблемът със сигурността на машините не е в техническите параметри.

Проблемът със сигурността на машините не е в техническите параметри. Има други технологии да се върне доверието – с обществени проби на софтуера и ясни процедури кой има достъп до тях

В Народното заседание стартира работа краткотрайна комисия за изследване на всички обстоятелства и условия, свързани със сигурността на машинното гласоподаване.

Второто ѝ съвещание сякаш наля повече вода в мелницата, която движи политизирането на метода за гласоподаване, което води до понижаване на публичното доверие в изборите. В известна степен подведени от предлагането и концепциите на ютюбъра Цанов,

депутатите са на път да създадат сериозен спектакъл

към машинното гласоподаване,   като поканят непознати специалисти за обществено тестване на машините. Но в действителност има и по-сериозен риск – депутатите да се отклонят в посока, която няма да докара до нищо потребно.

Публичното тестване на машини от експерти по киберсигурност не може да ни даде доста повече от това, което към този момент знаем за машините.

В света има консенсус, че технологиите в гласуването не могат да дадат 100% сигурност. Но нито една технология в нито един бранш или развой не дава 0% риск. Това е по този начин и с хартиеното гласоподаване. Истината е, че с машинното гласоподаване ние имаме безусловно същия вид проблем като с хартиеното: липса на потенциал, процедури и ред. Ние нямаме сериозен проблем с технологията на машинното гласоподаване. Имаме голям проблем с неговото използване и с политическото доверие в него.

 Mашината за гласуване е т.нар. черна кутия

– никой не знае какво се случва в нея, като се изключи доста дребен кръг хора, множеството от които са взели участие в нейното основаване. И това е по този начин за всяка машина, без значение дали с нея се гласоподава, или се прави дийпфейк благодарение на изкуствен интелект. Особеността на гласуването като суперпубличен развой, учреден на доверие, който обаче би трябвало да резервира тайната на нашия избор, усложнява съществено нещата.

Как да се доверим, че това, което става в машината, е това, което би трябвало? А от кое място знаем какво би трябвало да става? Дали това е заложено вярно?

Всички тези и други въпроси няма да намерят отговор в едно обществено тестване на машини просто тъй като тези въпроси са минимум механически. Още повече, че въпросите с публичното доверие не може да имат чисто механически отговори. Затова в света са направени механизми, с които да се основава доверие у гласоподавателите, политическите партии, наблюдаващите, когато се употребява технология в този толкоз изключително обществен развой на изборите.

И това е нещо, което никога не е ново. Различни типове машини за гласоподаване се употребяват в Съединени американски щати и други места по света най-малко от средата на предишния век. С други думи, механизмите, които основават доверие, не са нови, нито са загадка. Те включват инспекция на това, което слагаме в черната кутия – софтуера. Има разнообразни типове тестване, които потвърждават, че софтуерът прави това, което се чака от него.

Това е естествен развой за всеки програмен продукт, който се основава. Освен това ясно се разписват всички процедури, по които става неговото инсталиране, подготовката и превозването на машините, кой и по кое време има достъп до тях, като се разказват всички елементи и стъпки. И всичко това се прави пред цялото общество. Накрая, след привършване на гласуването просто се съпоставя резултатът с хартиените разпечатки, тъй че всички да сме сигурни още един път, че черната кутия работи по упования от обществото метод.

Както се вижда, множеството от тези ограничения не са механически процеси. Напротив, задачата им е да са елементарни, разбираеми за всички, с цел да основават доверие освен у софтуерния инженер, а и у този, който работи да вземем за пример в библиотека. И тук би трябвало да признаем, че

в България не направихме почти нищо от това

както би трябвало. И предстоящо се отвори голямо пространство за съмнение, операции и внушения.

Но по-важното в тази ситуация е, че краткотрайната комисия за сигурността на машинното гласоподаване може да изиграе позитивна роля не в случай че влезе в безкрайния, ялов и тотално неясен механически диалог, а в случай че обърне внимание на тези правила и процедури, които действително подсигуряват сигурността на съвсем всяка една технология, в която има потребност да се резервира цяла и сигурна избрана информация. Нямаме потребност от показни представления с непознати специалисти, които да вършат чудеса с машините.

За огромна част от наблюдаващите към този момент е ясно, че след серия изказвания – като да вземем за пример това за кодовете на ръководителя на същата комисия (г-н Свиленски от парламентарната трибуна), както и след появяването на подозренията за интервенция на хора, които не би трябвало да имат нищо общо с изборите, доверието в този вид машини доста мъчно може да бъде възобновено.

Ако комисията желае да направи нещо позитивно, тя може да потърси аргументите за какво всички тези детайли, упоменати нагоре, които са нужни за създаване на доверието в машинните избори, не бяха построени.

Защото, в случай че в действителност отиваме към приемането на различен тип софтуерно решение в изборния развой, същите тези ограничения ще са нужни още веднъж. А както споделя Айнщайн, полуда е да правиш едно и също и да очакваш друг резултат.

24chasa.bg