Как тол гратисчии рушат второкласните пътища у нас
Проблемът с неналичието на пари за качествени поправки беше подложен наскоро от държавното управление и беше дискутиран като част от казуса с парите в бюджета, договорите с компаниите и ненапълно като част от сигурността по пътищата. Сега превозвачите са подготвени да заплащат и за второкласните пътища, само че от началото на идната година, а желаят и отстъпки, при изминати 3 000 км. Но този даром има своята цена и е значимо като жители да разберем това, когато тематиките за пътните поправки, сигурността и приходите от тол такси се пресекат, с цел да се видят връзката и зависимостите.
Пътят Видин-Арчар, сред селата Ботево и Цар Симеоново. Междуселски, второразреден път. Не е въображаем за тежкотоварни камиони, нито за директен трафик. Но в действителност извършва тъкмо тази функционалност. Колоната тирове разрушава пътища и къщи. Минава на метри от прозорците на хората и ги тероризира.
Керванът от камиони в действителност има прелестна опция - пътят Е-70. Но там би трябвало да се заплащат тол такси. Така че, терорът на хората е административно съдбоносен. За да се затвърди този парадокс, се оказва, че единствено колите заплащат, с цел да употребяват този път. Всъщност тол таксите за тежкотоварните камиони отпаднаха съвсем незабавно откакто тази система проработи. Но тогава имаше сякаш смислена причина - коронавирус епидемията.
Безплатното прилагане трябваше да е единствено за 3 месеца. Но продължи повече от 2 години. А в този момент превозвачите упорстват за гратис прилагане за още половин година. Въпреки че мярката е тъкмо противоположната на антикризисна, тъй като задълбочава различен проблем - ремонтът на пътищата и тяхната поддръжка. Освен, че е извънредно несправедлива.
Един от най-важните ни проходи също е в сходен капан. Вярно, че сега е без конкуренция и това го прави мъчно пристъпен даже през лятото, поради върволицата от тирове. Но одеве завършили ремонта по поддръжката му, към този момент мислят от кое място ще намерят пари за идващия. Над 2500 тежкотоварни камиони минават всеки ден през прохода, близо половината са от интернационалния директен трафик. Но единствено леките коли заплащат за използването на пътя.
Пътят от Кардам до Добрич също е превзет напълно от тежкотоварни коли и прави сложен живота на леките. Единствените, които заплащат. Но в цяла Добруджа, пътищата са без други възможности, второкласни. И прибирането на реколтата е най-голямото тестване за всички водачи и сигурността.
Тук интернационалният и директният трафик би трябвало да разделят по равно тежестта на таксите и те би трябвало да са еднообразно високи, с цел да покрият честите поправки. Които от дълго време трябваше да минат като съществени. Тъй като тези пътища изобщо не са въображаеми за сходен трафик.
Претоварването на камионите е проблем, който не влиза в никакви сметки, макар че би трябвало да се управлява от три институции по едно и също време. И санкции даже биха могли да се постановат по три разнообразни закона. Но този надзор не се ускорява даже кампанийно, когато се вършат акции за понижаване на жертвите и злополуките на пътя.
Като единствена опция за директния трафик, интернационалните камиони би трябвало да разделят тежестта с вътрешните. Но колкото и заслужено да се разпределят таксите това няма да понижи терора да хората от тежкия трафик.
Единствената мярка, която може да облекчи придвижването по пътищата е увеличение на тласъците за потребление на жп превоз. Там е по-екологичният превоз, само че и по-евтин. Но жп превозът е желан единствено в Европа. Тук е затормозен от високи инфраструктурни такси.
Пътят Видин-Арчар, сред селата Ботево и Цар Симеоново. Междуселски, второразреден път. Не е въображаем за тежкотоварни камиони, нито за директен трафик. Но в действителност извършва тъкмо тази функционалност. Колоната тирове разрушава пътища и къщи. Минава на метри от прозорците на хората и ги тероризира.
Керванът от камиони в действителност има прелестна опция - пътят Е-70. Но там би трябвало да се заплащат тол такси. Така че, терорът на хората е административно съдбоносен. За да се затвърди този парадокс, се оказва, че единствено колите заплащат, с цел да употребяват този път. Всъщност тол таксите за тежкотоварните камиони отпаднаха съвсем незабавно откакто тази система проработи. Но тогава имаше сякаш смислена причина - коронавирус епидемията.
Безплатното прилагане трябваше да е единствено за 3 месеца. Но продължи повече от 2 години. А в този момент превозвачите упорстват за гратис прилагане за още половин година. Въпреки че мярката е тъкмо противоположната на антикризисна, тъй като задълбочава различен проблем - ремонтът на пътищата и тяхната поддръжка. Освен, че е извънредно несправедлива.
Един от най-важните ни проходи също е в сходен капан. Вярно, че сега е без конкуренция и това го прави мъчно пристъпен даже през лятото, поради върволицата от тирове. Но одеве завършили ремонта по поддръжката му, към този момент мислят от кое място ще намерят пари за идващия. Над 2500 тежкотоварни камиони минават всеки ден през прохода, близо половината са от интернационалния директен трафик. Но единствено леките коли заплащат за използването на пътя.
Пътят от Кардам до Добрич също е превзет напълно от тежкотоварни коли и прави сложен живота на леките. Единствените, които заплащат. Но в цяла Добруджа, пътищата са без други възможности, второкласни. И прибирането на реколтата е най-голямото тестване за всички водачи и сигурността.
Тук интернационалният и директният трафик би трябвало да разделят по равно тежестта на таксите и те би трябвало да са еднообразно високи, с цел да покрият честите поправки. Които от дълго време трябваше да минат като съществени. Тъй като тези пътища изобщо не са въображаеми за сходен трафик.
Претоварването на камионите е проблем, който не влиза в никакви сметки, макар че би трябвало да се управлява от три институции по едно и също време. И санкции даже биха могли да се постановат по три разнообразни закона. Но този надзор не се ускорява даже кампанийно, когато се вършат акции за понижаване на жертвите и злополуките на пътя.
Като единствена опция за директния трафик, интернационалните камиони би трябвало да разделят тежестта с вътрешните. Но колкото и заслужено да се разпределят таксите това няма да понижи терора да хората от тежкия трафик.
Единствената мярка, която може да облекчи придвижването по пътищата е увеличение на тласъците за потребление на жп превоз. Там е по-екологичният превоз, само че и по-евтин. Но жп превозът е желан единствено в Европа. Тук е затормозен от високи инфраструктурни такси.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ