НАСА се готви за най-трудното кацане на Марс в историята – и шансът за неуспех е реален
Проблемът по думите на Мат Уолъс, шеф на плана, аргументите това изчисление да е толкоз мъчно са две: първата е, че всяко кацане на Марс е сложно и изисква съвършената работа на голям брой подсистеми. Втората е, че изпращането на спускаеми задачи към Червената планета се случва към момента прекомерно рядко. Например през предходното десетилетие е имало единствено три опита за кацане – през 2012, 2016 и 2018 година. От тях два са сполучливи. През по-предишното е имало четири, от които има три триумфа.
Сега обаче задачата на НАСА е още по-сложна. При изпращането на старите задачи организацията постоянно се е стараела да подбира местата за кацане да са допустимо най-равни, без остри скали, без стръмни урви и баири. Но това не са местности, които са изключително забавни за науката. На Марс има по-масивни каньони от колорадския Гранд Каньон и по-високи върхове от Еверест.
Кратерът Джезеро блазни откривателите от много време. Даже е било премисляно марсоходът “Кюриосити ”, който кацна през 2012 година, да бъде пратен там, само че НАСА се отказала, защото шансът за разтрошаване поради трудностите бил оценен на сред 15 и 20%. Там са налице всякакви вероятни трудности, за които можете да се сетите, само че местността е завладяваща, тъй като в далечното минало е имало реки и огромно езеро. Водата, която в миналото е изпълвала Джезеро, е пресъхнала и дъното на кратера се е напукало.
Предишните задачи са разчитали главно на радар, с цел да дефинират дистанцията до повърхността и да знаят какъв брой време да държат ретроракетите си запалени. Но това е като да се движиш в тъмна стая пипайки. По думите на Суоти Мохан от екипа на “Пърсъвиърънс ”, в този момент за пръв път в историята на космонавтиката ще се прави опит за кацане “с отворени очи ”. Камери ще снимат спускането, а бордовият компютър ще съпостави къде “Пърсъвиърънс ” се намира въз основата на авансово заредени фотоси от орбиталните апарати.
Новата система за кацане е към този момент изпитана по време на спускането на “Озирис-Рекс ” към повърхността на метеорита Бену през октомври предходната година. Както към този момент съм споменавал, тогава голям брой хора участваха в картографирането, с цел да се подсигури сполучливото кацане – в това число и аз. Всичко беше сполучливо. Но марсианските спускания са компликация от доста по-голям порядък. “Озирис-Рекс ” имаше разполагаем няколко часа път към повърхността на Бену, а при положение на проблем откривателите постоянно можеха да подадат команда за отдръпване.
Но кацането на Марс лишава единствено седем минути, в случай че броим от момента на навлизането в атмосферата до достигането на повърхността. Това е по-малко време, в сравнение с е належащо да сварим яйце до твърдо. Добавете и обстоятелството, че радиосигналът от Марс към Земята пътува към 11 минути. Това прави намесата на наземния екип невъзможна при положение на проблем. В момента, в който бъде получен радиосигнал, че “Пърсъвиърънс ” е навлязъл в марсианската атмосфера, кацането от дълго време ще е завършило и марсоходът ще е към този момент на Червената планета – в недокоснат тип или на части.
Какво може да ни успокои? По думите на Уолъс екипът се усеща подготвен и най-важното – няма никакви механически проблеми на борда на “Пърсъвиърънс ”. Всичко е в редовност, системите са тествани неведнъж, правени са симулации, както и летателни тествания на Земята.
Едно обаче е несъмнено – всички ще си отдъхнат, когато кацането е завършило. Стига да е сполучливо, има какво да чакаме – първи полет на пробен хеликоптер, експериментиране на система за генериране на О2, събиране на скали за по-нататъшна доставка на Земята, търсене на следи от отминал живот…
Но може да мислим за всичко това едвам на следващия ден и при удобен процес.
Очакваме.
Гледайте излъчването в действително време след 21:15 ч. на този линк по НАСА ТВ
