Фрапиращата разлика между икономиките на САЩ и Еврозоната расте
Проблемът не е, че на Европа ѝ липсват хрумвания или упоритости... а че нововъведенията са блокирани на идващ стадий... и новаторските компании, които желаят да се развиват в Европа, биват спъвани на всяка стъпка от непоследователни и ограничаващи регулации ".
Такъв коментар направи някогашният шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в своя известен отчет за европейската конкурентоспособност, поръчан от Европейската комисия и оповестен през септември.
Мащабният труд, обхващащ 400 страници, проучва съществени проблеми на стопанската система на Стария континент. Въпреки амбициозните си проекти и голям брой промени, които предприе в последните десетилетия, Еврозоната – икономическият мотор на Европа – изостава от ден на ден от Съединени американски щати. Данните са повече от фрапиращи, в случай че се наблюдава динамичността на двете стопански системи през последните 25 години.
За съпоставяне, по данни на Световната банка през 2023 година стопанската система на Щатите изпреварва Еврозоната с близо 10 трлн. $. А с цел да е още по-нагледно: стопанска система на Съединени американски щати – 27.3 трлн. долара; стопанска система на Еврозоната – 15.5 трлн. $.
Ако се върнем към 2009 година, незабавно след пика на международната икономическа рецесия, се вижда, че двете стопански системи са съвсем изравнени. Но от този момент досега Еврозоната е повишена единствено с 2.5 трлн. $, а Съединени американски щати – с внушителните 12.9 трлн. $. И това в случай, че сред тогава и в този момент към валутния съюз се причислиха 5 нови страни.
Еврозоната в ретроспекция
При основаването си на 1 януари 1999 година (тогава еврото е пуснато като публична валута) еврозоната има 11 членове – Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. Оттогава така наречен " Клуб на богатите " се разрасна, като в интервала 2007 – 2023 година осем други страни одобряват единната валута, най-скорошната от които е Хърватия през 2023 година
Тази задълбочаваща се интеграция обаче не оказа помощ на европейските страни да догонят хегемона Съединени американски щати – даже в противен случай, Еврозоната изостава от ден на ден. В края на 20-и век Брутният вътрешен продукт на еврозоната е 7.1 трлн. $, а на Съединени американски щати – 9.6 трлн. $.
Защо ножицата се уголемява
Причините за разминаването в развиването на двата блока са сложни.
Освен незадоволителните вложения в изследвания и нововъведения, разказани като спънка в отчета на Драги, неналичието на индустриална тактика също натежава.
Индустриалните тактики през днешния ден – каквито има в Съединени американски щати и Китай – съчетават голям брой политики, в това число данъчна, комерсиална и външна. Поради бавния си и дезагрегиран развой на основаване на политики, Европейски Съюз е по-малко кадърен да даде подобен отговор “, прибавя Драги в своя отчет.
В коментар за Economic.bg преди време финансистът Любомир Дацов изведе още една причина – прекомерно многото европейски регулации, които затрудняват развиването на пазара и навлизането на повече задгранични вложители заради огромната административна тежест.
Самата инструкция (бел. ред. – за съответни минимални работни заплати) е следващата европейска нелепост в опита да се контролират пазари. Това не е преференциално за самия Европейски Съюз – нито в Азия, нито в Съединени американски щати има такива регулации, ограничаващи по този метод труда “, сподели тогава той.
Такъв коментар направи някогашният шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в своя известен отчет за европейската конкурентоспособност, поръчан от Европейската комисия и оповестен през септември.
Мащабният труд, обхващащ 400 страници, проучва съществени проблеми на стопанската система на Стария континент. Въпреки амбициозните си проекти и голям брой промени, които предприе в последните десетилетия, Еврозоната – икономическият мотор на Европа – изостава от ден на ден от Съединени американски щати. Данните са повече от фрапиращи, в случай че се наблюдава динамичността на двете стопански системи през последните 25 години.
За съпоставяне, по данни на Световната банка през 2023 година стопанската система на Щатите изпреварва Еврозоната с близо 10 трлн. $. А с цел да е още по-нагледно: стопанска система на Съединени американски щати – 27.3 трлн. долара; стопанска система на Еврозоната – 15.5 трлн. $.
Ако се върнем към 2009 година, незабавно след пика на международната икономическа рецесия, се вижда, че двете стопански системи са съвсем изравнени. Но от този момент досега Еврозоната е повишена единствено с 2.5 трлн. $, а Съединени американски щати – с внушителните 12.9 трлн. $. И това в случай, че сред тогава и в този момент към валутния съюз се причислиха 5 нови страни.
Еврозоната в ретроспекция
При основаването си на 1 януари 1999 година (тогава еврото е пуснато като публична валута) еврозоната има 11 членове – Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. Оттогава така наречен " Клуб на богатите " се разрасна, като в интервала 2007 – 2023 година осем други страни одобряват единната валута, най-скорошната от които е Хърватия през 2023 година
Тази задълбочаваща се интеграция обаче не оказа помощ на европейските страни да догонят хегемона Съединени американски щати – даже в противен случай, Еврозоната изостава от ден на ден. В края на 20-и век Брутният вътрешен продукт на еврозоната е 7.1 трлн. $, а на Съединени американски щати – 9.6 трлн. $.
Защо ножицата се уголемява
Причините за разминаването в развиването на двата блока са сложни.
Освен незадоволителните вложения в изследвания и нововъведения, разказани като спънка в отчета на Драги, неналичието на индустриална тактика също натежава.
Индустриалните тактики през днешния ден – каквито има в Съединени американски щати и Китай – съчетават голям брой политики, в това число данъчна, комерсиална и външна. Поради бавния си и дезагрегиран развой на основаване на политики, Европейски Съюз е по-малко кадърен да даде подобен отговор “, прибавя Драги в своя отчет.
В коментар за Economic.bg преди време финансистът Любомир Дацов изведе още една причина – прекомерно многото европейски регулации, които затрудняват развиването на пазара и навлизането на повече задгранични вложители заради огромната административна тежест.
Самата инструкция (бел. ред. – за съответни минимални работни заплати) е следващата европейска нелепост в опита да се контролират пазари. Това не е преференциално за самия Европейски Съюз – нито в Азия, нито в Съединени американски щати има такива регулации, ограничаващи по този метод труда “, сподели тогава той.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ