Проблемът на българина е, че за жълти стотинки ще продаде

Проблемът на българина е, че за жълти стотинки ще продаде и родителите си, което историята доста пъти го е показвала

Радев не желае обективен мир за Украйна, концепциите му са рискова въведения към още по-голяма война, споделя пред Faktor.bg църковният историк

Интервю на Васил Василев

- Д-р Каравълчев, какво се случва в Украйна, получава се разнопосочна информация от двата фронта за това, кой напредва и кой губи?

- Жалко за хората, които мислят, че от една война се печели. Като християнин, с изключение на загуба и за двете страни, облага никаква не виждам, само че това е въпрос на светоглед. Източният блок в миналото издигаше лозунги за мир, а в този момент тези, които непрестанно се „ бориха “ за мир, минаха от другата страна. За мен спечелили не може да има, тъй като виждаме, колкото и да са преекспонирани цифрите, десетки, а може би и стотици хиляди убити. След Втората международна война процентът на дамите в Съветския съюз е доста по-голям от този на мъжете. Балансът стартира да се връща, само че беше необходим половин век за това. След тази война в Украйна, в която умират извънредно доста хора, не се знае какъв брой време ще би трябвало на двете страни да балансират популацията си. Не мога да диря опрощение за това клане. Тази война е безумство, демонски гуляй над самозабравилото се човечество и неговите водачи.
Не е значимо кой сега напредва и кой губи на бойното поле – за Украйна тази трагична война има темперамент и на национално-утвърждаваща, разграничителните линии с Русия са прокарани вечно. Тя в никакъв случай няма да бъде част от „ Светата Рус “ и това е огромната стратегическа загуба на страната-агресор, т.е. на Русия.
Украинците водят война за свободата си и за правото си да бъдат себе си, а историята прави оценка постоянно позитивно тази битка. Но като християнин знам, че болката и омразата, подбудени от тази война, ще останат дълго време главен проблем за украинското общество. На руснаците пък им следва катарзис, смирение на християнски език – в противоположен случай ги чака светлото бъдеще на Северна Корея.

- В България и Румен Радев, и Корнелия Нинова приказват за кротичък излаз на войната. Възможен ли е сходен „ сюжет “?

- Да, мир би трябвало да бъде реализиран, само че дръзвам да настоявам, че мирът, за който тези политици приказват, не е „ мир посредством дипломация “.Такава кървава война през 21 век е ужасяващ пестник за международната дипломация, неоспорим неуспех.Разбира се, че би трябвало да се търси път към мира, само че не по метода, по който Румен Радев се явява като „ миротворец “. Почитателите на Русия прекомерно лукаво приказват за даването на военна помощ за Украйна като за „ разпалване на спора “. Не трябвало да даваме оръжия за Украйна, за какво? За да може Русия да победи и „ руснаците да се успокоят “. Разбираемо е, че това няма да бъде мир, обективен мир, а натрапен от руснаците диктат. Подобен „ мир “ може да се окаже въведения към още по-голяма война, както ни учи историята за началото на Втората международна.
До договаряния рано или късно ще се стигне. За мен, колкото по-бързо стане това, толкоз по-добре, тъй като всеки ден умират почтени хора. Рано или късно ще се седне на масата за договарянията, само че е значимо по какъв начин ще се случат. Ако бъде откъсната 1/3 от територията на Украйна, мирът ще е реализиран с голяма неправда. Тогава огънят на войната ще бъде сподавен, само че единствено краткотрайно и, както споделих, в един идващ миг нещата още веднъж ще ескалират.

- Държи ли се съответно България в обстановката?

- България от дълго време не е онази велика мощ, каквато е била в предишното, а и към този момент не живеем в Средновековието, с цел да решаваме нещата с оръжие. След кървавия 20 век в Европа всички смятахме, че проблемите сред страните към този момент е изключено да се вземат решение с оръжие и убийства, с присъединение на територии... Днес псевдопатриоти и политици-популисти размахват картата на национализма, с цел да печелят електорат. Опитват се да възродят национална засегнатост от разнообразни трагични събития от предишното ни като наложения ни неправдив мир по време на Берлинския конгрес, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни. Картата на национализма обаче е бита, всяко нещо е живо в своето време. Днес сходни приказки единствено разбунват духовете, тровят атмосферата и насаждат ненавист към хората, с които граничим, а и сред нас самите. Историята се употребява, с цел да се „ възпитава “ ненавист към съседите. Така се стига до манипулиране на обстоятелствата, жертва се историческата обективност, хвърля се прахуляк в очите на обществото. Гръмки празни приказки карат народа да им има вяра и ненавижда. За страдание, национализмът на Балканите може би ще бъде преодолян след още 100 години. Какво разграничава национализмът от патриотизма? Национализмът съществува посредством омразата към другите, патриотизмът – посредством обич към своите. А като християнин бих добавил, че ние, като народ с над хилядагодишна християнска история, сме призовани от Христос да демонстрираме обич даже към враговете си… Нека обаче да си приказваме почтено – ние, българите, ненавиждаме всички свои съседи. Вярно е, че имаме доста отнети територии, изселено население, само че това е история – омразата не може да бъде движеща мощ през 21-ви век. Не можем да желаеме през днешния ден идеалът ни да бъде Сан-Стефанска България и да мечтаем за България като при Иван Асен, Крум или Симеон. Това е анахронизъм, през днешния ден просперитетът на една страна не се дължи на размера на територията й.

- Вие споменахте за дипломацията. В какви размери се простира дългата ръка на Кремъл в този сектор у нас?

- Още през 1989 година нашата народна власт беше пленник на модела да се ръководи от хора от Държавна сигурност и техните наследници. Това беше общо за посткомунистическото пространство. Не е нужно човек да се взира и да търси дългата ръка на Москва в българската политика. Тя е на всички места. Безкритично по медиите се повтарят откровени неистини. Особено внимание се отделя на „ историческите “, тъй като те са значими за културната памет на народа и разрешават манипулирането му в политиката през днешния ден. Пример е одобрената и всеобщо тиражирана неистина, че България е дебитор на Русия в исторически проект. Ако гледаме през тази призма, то дано попитаме: с какво е длъжна страната ни – за това, че им дадохме книжовност, просвета и бяхме техни учители? Много ми е обидно обръщението „ огромен брат “ към Русия. Напротив, в цивилизационно отношение България е „ огромният брат “, тъй като руснаците са наши „ духовни “ рожби. Жалко, че тази голяма сила, която потегля от светите братя Кирил и Методий, както и разцветът при св. цар Борис I, цар Симеон и св. цар Петър, някак си спря да работи на духовия фронт, а се трансферира на чисто физическия и води до изтребване. Абсурдни са тезите, че изискуем на някого нещо. Страната ни не дължи на никого нищо. Русия води война на наша територия четири пъти през 19 век, да ме извинява проф. Пантев, който сподели тази нелепост, че е имало единствено една война на Руската империя на Балканите през 19 век, тази, която назоваваме освободителна от 1877 – 1878 година Откъде тогава се появява това половин милионно българско население в Бесарабия? Не е ли от Руско-турските войни на Балканите през Руско - турската война от 1806 – 1812г. и най-много от 1828 – 1829, когато руснаците съвсем стигнаха до Константинопол? Забрави ли проф. Пантев, че и част от Кримската война 1853 – 1856 година се води на територията на България и носи големи премеждия на народа ни? Тогава за какво не ни освободиха? Защото техните ползи постоянно са били проливите и основаването на Задунайска губерния, която да бъде слугиня на съветския интерес. Само че имаше задоволително грамотни и почтени българи, имаше и почтени политици, с цел да кажат „ не “.

- Какво липсваше на прехода, с цел да скъсаме дефинитивно връзките с Москва?

- Ами очевидно така наречен преход е една огромна машинация. „ Вечната дружба “, наложена ни от другарите през 1944 година и съветската окупация на България 1944 – 1947 година, когато цветът на нацията ни беше избит от комунистическия режим, трансформира народа ни в сива, безлична, покорна маса, без сериозна историческа памет, на която беше препоръчана историята на „ безконечната дружба “. И до през днешния ден се тиражират митовете, че България не била вдигала в никакъв случай оръжие против Русия и така нататък Беше изхвърлен на бунището обликът на ген. Иван Колев и даже името му беше неразрешено да се загатва, този огромен българин, и русофил сред прочее, който не се поколеба да разбие неведнъж превъзхождащите го армии на руснаци, румънци и сърби в Добруджа, които бяха пристигнали да грабят страната ни. Но в миналото, преди 1944 година България имаше офицери, хора на достойнството, патриоти, за които България беше над дребните партийни и парични ползи. Политиката постоянно е привличали амбициозни и дребни хора, само че по това време е имало и други, имало е персони. Знаете ли, каква е ориста на брата на Иван Вазов, огромния български военачалник Владимир Вазов, героят от Дойран? Комунистите и него хвърлиха на бунището, интерниран в с. Рибарица, умира там в цялостна бедност. Децата на ген. Вазов са съдени и наказани от Народния съд и пратени в лагери. Ето по този начин се заличаваше българското, подменяше се историята, вместо генерали – лакеи, вместо историци – безродници интернационалисти. Е, след 45 години ръководство, комунистите не можеха да оставят по този начин властта – манипулираха прехода, разпределиха финансови и стопански запаси на свои хора и техните наследници, да управляват политиката. Този модел на власт в сянка няма интерес от зряла народна власт, правовата страна е негов зложелател. Той има интерес от корупция и подмолно разпределение на постове, от предаване на пари под масата… Тези политици са сякаш русофили, или по-скоро правилни на руския блян, само че множеството са приключили влиятелни университети на Запад, и трайно се настаниха в българската политика.
Защо не се направи лустрация, когато беше времето за това? Защо не се почистиха учебниците от глупави клишета? Защо апологетите на комунизма не престават да преподават във висшите ни учебни заведения, оневинявайки този режим и криейки от студентите същинската му същина?
Затова ще продължат да се тиражират мантри, че поп Кръстьо е предал Левски, а същинската причина Левски да бъде увисне на бесилото - граф Игнатиев, огромният „ другар “ на България, ще продължава да ни се навира в очите като „ ярък образец “ и едни от най-хубавите улици в нашите градове ще носят името му. Защото обликът на граф Игнатиев обслужва клиентите на комунистическия интернационал у нас, той е част от русофилската идеология. Колко добре е да издигаш портрета на Левски и на неговия заобиколен палач един до различен. „ Вечна дружба… “ Само че Васил Левски се бореше за чиста и свята република, която да не се кланя нито наляво, нито надясно. Той мечтаеше след освобождението на България да отиде да се бори за освобождението на съветските мужици, които страдат повече от българите под турско… Граф Игнатиев де факто виждаше в лицето на всички огромни български революционери, включително на Левски, опасност, зложелател, който щеше да отклони българите от „ безконечната дружба и благодарност “. Истинските ни революционери не разчитаха на съветската помощ, тъй като знаеха, че „ който ни освободи, той ще ни пороби “. Те желаеха в действителност да освободят България. Затова и хора като граф Игнатиев по всякакъв начин действаха тези български революционери да бъдат отстранени.
Липсата на смяна не даде опция за обикновено изкарване на ярко на документите и достоверните извори за епохата, на обикновено произнасяне на същинските аргументи за освобождението на България от Русия, за хиляди други неща. Липсата на познание е като липса на светлина, лутаме се в мрака на личното си неведение и сляпо имаме вяра на мантри.

Бог да елементарни починалите съветски, украински, финландски и сръбски бойци, които са оставили костите си в България. Тази благодарност обаче не трябва да се трансформира в раболепство и да ни затваря очите за тази голяма неправда, която през днешния ден носи войната. Ние не можем да ръкопляскаме на убийци като фенове на театър, тъй като това не е театър, това е реалност. Едно ликвидиране не може да бъде целесъобразно с безусловно нищо, даже да бъде облечено с най-бляскави облекла и най-красноречива обосновка. Нямаш право да отнемаш живота на някого, който изрича мнение, друго от твоето. За мен персонално е още по-неприятно, че Русия облича тази война в псевдо-религиозни одежди – като част от безконечната борба сред Бога и дявола… Това е нападка против Светия Дух.
Крайно време е в България тези стопански и политически зависимости да бъдат прекратени. Избрали сме си своя път, прекрасен или неприятен, само че ние в края на краищата сме член на Европейски Съюз и на НАТО. Мястото на България е в Европа, не в Азия, за това се бореха българските възрожденци. Не може да стоим на два стола, тъй като най-после ще загубим всичко.
Политици разделят умишлено обществото ни, за партиите от левицата и псевдопатриотите това разделяне е значимо, тъй като те имат потребност от вътрешен фронт, на който да се изживяват като водачи против „ гнилата народна власт “. Къде са страната и службите? Парите, с които се зарежда тази агитация, не падат от космоса, а си имат своите канали, тъй като е ясно, че на всички тези хора им се заплаща. Проблемът на българина е, че за жълти стотинки ще продаде и родителите си, което историята доста пъти го е показвала. Сигурен съм, че хибридната война на Русия в България е доста по-евтина от която и да е друга страна.
Днешният „ национализъм “ е затулен фетиш към Съветска Русия, тези „ патриоти “ са подготвени да вдигнат оръжие против своите еднородци, само че да угодят на своя кумир – Русия. Дано времето не удостовери това…

Иска ми се да виждам у нас един различен тип национализъм, не толкоз военен. Редовно пътувам и виждам обстановката в Румъния, в Гърция, в Турция, в случай че щете и в Сърбия. Там влизайки в магазините, виждаш, че месото е месо, млякото – мляко, сиренето – сирене. У нас хубавите артикули отиват някъде другаде, до момента в който пазарим на двойни цени некачествени артикули, дори отпадъци. Тогава за какъв национализъм приказваме? Ние сме нация от индивидуалисти и всеки гледа да печели на гърба на другия. Нямаме съзнанието, че положителното за близък, е положително и за мен. Тогава отиваме към максимата „ на гол търбух – чифте национализъм “. Мамим се взаимно, един за различен сме врагове. През всичките тези години вместо да изградим нови и здрави връзки в обществото, ние изцяло ги разрушихме.