Детето и усещането за вътрешна сигурност
ПРОБЛЕМ
„ Не се осмелява да каже кое върви добре и кое не, дали обича нещо, или не, дълго се колебае, преди да избере, по-късно сменя мнението си, извинява се незабавно откакто му се стори, че е сбъркал, или е направил пакост. “
ОБЯСНЕНИЕ
Вътрешната сигурност проличава извън
Ако се огледа към себе си, всеки може да отгатне кой е самонадеян, като следи метода, по който се държи, по какъв начин поддържа връзка с останалите. Увереният взе участие в диалога, дава отговор на въпросите, като гледа право в очите, показва усетите си, желанията си, желанията си. Той поема отговорност, признава грешките си, приема критики; спокоен и прям е. Когато човек се усеща добре в кожата си, той намира вярното си място, вярната отдалеченост измежду останалите.
Разбира се, когато става дума за дете, картината може да е малко по-размита: то може на тази възраст да подскача по всички страни и да крещи много мощно, и въпреки всичко да е самонадеяно!
Липсата на вътрешна сигурност проличава извън
Особено когато си дете, което няма право на избор, което би трябвало да дава отговор на упования, на въпроси! Възрастният намира метод да се оправи, съумява да избегне неловките обстановки. Или пък пренебрегва възприятията си, потребностите си, което е тъпо.
Но да си представим по какъв начин детето приказва на по-висок, леко потреперващ глас, с взор, в който се чете смут или е редуциран надолу. То приказва бързо, мъчно разбираме какво споделя, непрестанно мърда неудобно. Дебне и най-малката забележка и я схваща погрешно, тъй като мозъкът му е мъгляв от страстите, които не съумява да управлява. То е в положение на стрес, т.е. уверено е, че няма уменията да се оправи с това, което се желае от него.
Успокойте мозъка, като започнете от тялото
Връзката сред мозъка и тялото е ясна: те са подвластни. Съгласието посред им е разрешение на благосъстоянието. От главно значение за прочувственото равновесие е умеенето да чуваш посланията на тялото. Има многочислени методики, които способстват за това равновесие: релаксирането, медитацията, рецитирането на мантри.
Грижата за цялостното ти положение е да си даваш повече шансове при оправянето с провокациите и да живееш по-щастливо.
РЕШЕНИЕ
Дейност: Влюбената калинка.
Цел: Изживяване на миг на душевно успокоение посредством релаксация.
Как да действаме: С историята, която следва и която би трябвало да се прочете (с отворени очи) и да се преживее (със затворени очи).
Лято е, ти си край басейна и наблюдаваш дребна калинка, която решаваш да наречеш Лили. Калинката Лили бърза нанякъде… Представяш си, че тя търси възлюбения си и трополи с дребните си краченца със скоростта на калинка.
Виждаш я по какъв начин идва към теб с дребните си черни точици върху гърба, преброяваш по три от всяка страна. След това тя литва и кацва на дланта ти. Много учудена, потропва и те гъделичка, кара те да се усмихваш. Отново потегля и ти решаваш да я оставиш да отиде, където пожелае.
Тя бяга по ръката ти и се качва до врата ти… След това се катери по лицето ти. Преминава по устните ти и провокира у теб предпочитание да се разсмееш. Осмелява се да стигне тъкмо под носа ти, само че дишането ти я спира… Вдишваш един път… два пъти… три пъти. Вече не я усещаш. Май че пълзи върху лявото ти око. Иска ти се да се почешеш. Прибягва през челото до косите ти, само че рискува да се изгуби в тях и по тази причина се спуска още веднъж надолу, гъделичкайки те, стига до гърдите ти и стопира. Може би слуша ударите на сърцето ти? Бум-бум, бум-бум… Сигурно са мощни като гръмотевици за нея. Отново поема към стомаха ти, към пъпчето, което е по този начин сензитивно. Коремът ти може би клокочи и това ще я изплаши. Ще отвориш очи тъкмо сега, в който тя застава на връхчето на крачето ти и те кара да подскочиш от изненада! След това отлита. И малко по-нататък забелязваш втора калинка, към която тя се притиска. Нейният любим?
Това е фрагмент от книгата “Помогнете на детето си да развие своята самонадеяност! ”, част от поредицата “Ефективният родител ”.
