Признавам си, свързвах името на Карл Май единствено с “Винету.

Признавам си, свързвах името на Карл Май само с “Винету ”. Знаех, че това е обичаната детска книга на Бойко Борисов. И с това се изчерпваха познанията ми за Карл Май и неговото творчество. Оказа се, обаче, че това е една много забавна и всестранно развита персона.

Животът му е не по-малко забавен от разказите му. Мошеник и мечтател за едни, популярен публицист и талант за други, Карл Май няма по какъв начин да ти остане апатичен. Запознайте се с 10 любопитни обстоятелството за писателя.

1. Раждането

Карл Май е роден на 25 февруари 1842 година, в Ърнщал, кралство Саксония, в семейство на безпаричен тъкач. Той е петото от общо 14 братя и сестри. Девет от тях умират рано. Поради огромната беднотия на фамилията и неналичието на задоволително храна, дефицит на витамин A и D, Карл Май губи зрението си малко след раждането си.

След това той възприема света значително само посредством приказките, които му споделя неговата баба. Йохане Кречмар е била забележителна жена, която вечер взимала детето в скута си, с цел да му споделя чудни приказки. Кръстник на Карл станал любознателният ковач Кристиян Вайспфлог, който е обиколил на млади години много страни и имал и подарък слово. Според самия публицист, точно този интервал на слепота и метод на разбиране на света, му носи триумфа по-късно.

Слепотата на Карл Май е излекувана, когато той става на 4-5 години. Това става с помощта на майка му, която желала да стане акушерка и моли доктора, при който се образова да се опита да излекува сина ѝ.

2. Жестокият татко

Писателят израства в огромна беднотия. Баща му го карал след учебно заведение в продължение на часове да преписва цели страници от разнообразни енциклопедии, молитвеници и книги по естествознание. Ако не успеел да съблюдава поставените от деспотичния родител периоди, бил наказван с пердах с брезови пръчки или бич.

Бащата държал да изпълни съзнанието на младия Карл с най-разнообразни обстоятелства. Макар и по нечовечен метод, това втълпено знание, след години се оказало доста потребно за въображението на писателя. Май бил заставен да наизусти географска книга от 500 страници, а това упражнение му помогнало по-късно да запомня огромно количество информация, касаеща елементи от пейзажа.

3. Затворите

Първият му допир с полицията е от декември 1859 година във Валденбург. 17-годишният Карл, разбирайки от разплаканата си сестра, че у дома нямат пари даже за коледни свещи, открадва 6 свещи от семинарията, където следва. Заради постъпката си бъдещият преподавател е изключен от учебно заведение. Налага се да продължи образованието си в различен град – Плауен.

По-късно е назначен за помощник-учител в колеж Алтхемниц и още веднъж се забърква в престъпно действие. Заради кражба на ръчен часовник е наказан на шест седмици затвор. Задраскан е и от листата на бъдещите учители.

Опитите да изкарва с почтен труд прехраната си, удрят на камък и той още веднъж престъпва закона. Взима кожено палто под непознато име от собствен съквартирант и го дава в заложна къща против заем от 10 талера. Обявен е за търсене, а когато е хванат, го осъждат на 4 години полагане на общественополезен труд.

Става чест жител на килиите. Веднъж заобикаля от конвоя, а различен път – през януари 1870 година, е задържан след сборичкване. Пред следователите в сектора твърди, че се споделя Албин Ваденбах, че идва от остров Мартиника и е наследник на богат плантатор, както и че е изгубил документите си при пътуването из Европа. Но измислиците не го избавят от идващите 4 години затвор в Цвикау.

Заради положително държание е назначен за отговорник на затворническата библиотека. Чете до пристъп и попадналите му на разположение пътеписи и авантюристичен книги. Изкарва общо 12 години по занданите в Саксония.

4. Измамите

Първо се показва за някой си доктор Хайлиг, очен доктор, до неотдавна работил за армията, прибира пари за прегледи и даже изписва предписания. После в Кемниц споделя, че е Фердинанд Лозе, преподавател в семинарията, наема две прилежащи стаи в хотел и поръчва да му донесат там купчина кожени палта, с цел да си избере. След което изчезва с палтата, без да заплати.

Два месеца по-късно той към този момент е търговец на метали и отмъква от един кожар боброво палто. Заловен е и макар, че изначало мълчи, въпреки всичко признава всичко. Прави се на полицейски лейтенант от Лайпциг пред един магазинер, преглежда банкнотите в касата му и сякаш намира подправени сред по-едрите от тях, поради което го води “на разпит ”, само че го изоставя по пътя и изчезва с парите. Пак с претекст за подправени пари, претърсва къщата на занаятчия-въжар. Винаги носи подправени бради и мустаци.

Пред хлебар в Мюлсен се показва за помощник-адвокат от Дрезден и го подмамва да замине в различен град, сякаш по въпрос, обвързван с завещание. Щом хлебарят отпътува, Май отива при жена му, споделя, че е полицейски лейтенант, който проверява спекулация с подправени пари и прибира от нея 28 талера. Затънал в закононарушения, той съумява да избегне огромна хайка, проведена особено за него и обикаля всякакви градчета.

5. Творбите

Първият от сполучливите планове на Май е “Горската роза ” – най-популярният разказ с продължение на XIX век. Карл Май е първият създател на бестселъри в Германия. Смятат го за най-четения немски публицист. През целия си живот е написал толкоз доста съчинения, че творчеството му е необозримо. Общият тираж на творбите му се пресмята на над 200 милиона екземпляра, което включва и преводите им на повече от 40 езици.

Карл Май става прочут като създател на десетки романи за индианци, като най-известните му герои са “Винету ” и “Поразяващата ръка ” (Олд Шетърхенд). Всичките истории за приключенията в Дивия Запад, а също и в цикъла романи “Под сянката на падишаха ”, чието деяние се развива из страните на Ориента, са писани от Май без самият той да е стъпвал нито в Америка, нито в Ориента. Нито Винету, нито Поразяващата ръка са действително съществували персони. Описанието на действителността в американския Див Запад въобще не е достоверна.

През 1893 година за първи път излизат трите тома “Винету ” във формата на обособени книги. Затова и 1893 се счита за рожденна дата на именития облик на вожда на апачите, единствено че тогавашното заглавие на трилогията е било “Винету, червенокожият благородник ”.

6. Жените

Сложни са връзките на Май и с дамите. Първата му брачна половинка – Емма – е с 14 години по-млада от него. Тя имала връзки с няколко мъже преди брака с писателя, само че и след сватбата била принудена да се забавлява с всеки различен, само че не и със брачна половинка си. С Емма, Карл Май се среща през 1976-та и 4 години по-късно двамата се женят, въпреки след завършения, свързани още веднъж с къс затвор за него и поредност изневери, допуска се и от двете страни. Нямат деца, а за брака им се носят митове. Говори се, че постоянно се сприятелявали с други двойки интимно.

Едно такова другарство, води и до втория брак на Май. Емма и Карл се срещат с почтеното семейство Пльон, производители на бинтове и превръзки. Стават много близки. През 1901 година, обаче, Рихард Пльон умира и Клара става неизменима част от семейство Май. Може би, това е повода Емма да приключи брака си.

През есента на 1902 година Клара Пльон издейства на писателя тапия за приключено висше обучение. На 9 декември 1902 година Май става почетен лекар на науките на Германско-Американския университет в Чикаго. За негово отчаяние, обаче, единствено 4 дни по-късно документът бил приет за нереален. Университетът се оказал елементарна фабрика за подправяне на дипломи.

На 30 март 1903 година, Карл и Клара подписват брак. Лабилната душевен Емма умира 4 години след Карл в лудница. Клара пък го надживява с 30 години и ръководи наследството му.

7. Лъжата и действителността

Заради това, че съвсем всичките му творби са написани от първо лице, читателите стартират да го отъждествяват с Олд Шетърхенд или с Кара бен Немзи. Писателят е затрупван всекидневно от писма на възторжени читатели и задоволява техния интерес, изпращайки им отговори, съпроводени с негови фотоси в облекло на трапер, или моряшка униформа или с тюрбан на главата и ориенталска носия.

На срещите с читатели из Германия и Австрия хората напират да се снимат с него, мислейки, че до тях е Поразяващата ръка. Наивната аудитория си мисли, че създателят и героят са неразделими. Май напълно изгубва връзка с действителността и намерено декларира, че всичките описания в романите му са същински и всички завършения са претърпени от него самия. Поръчва дори да му изработят оръжията, които употребяват героите му, и се появява с тях на обществени места.

През 1899 година лъжата обаче, е разкрита и много от читателите му са разочаровани, усещат се и излъгани от “великия саксонец ”. Скоро по-късно недружелюбен публицист обнародва и истории за незаконното минало на писателя.

8. Пътуванията

През 1899 година. Карл Май напуща за първи път рамките на немскоезичния свят, отправяйки се на първото си същинско странствуване в Ориента. На два пъти получава нервни рецесии, които евентуално се дължат на прекомерно внезапния и мъчителен конфликт сред същинския и въображаемия му свят.

А в Америка стъпва за първи път чак през 1908 година. Само че не стига до “Дивия запад ”, където се разиграват приключенията на Винету и Поразяващата ръка – пътешествието му завършва с Ниагарския водопад, защото здравето му към този момент е доста разтърсено.

9. Карл Май и България

Малцина знаят, че още в края на XIX век той споделя пред немска аудитория за страната ни и за пиринското градче Мелник под формата на приключенията на героя Кара бен Немзи. През 1881 година в немския вестник “Дойче Хаусшац ” излиза като подлистник текстът “Под сянката на падишаха ”, в което основен воин е същият този Кара бен Немзи.

По-късно Карл Май преработва сюжета в цяла поредност от няколко елементи, като България и Мелник са упоменати в творбата “През дебрите на Балкана ”. Изданието от 1888 година е преведено на български език едвам през 1993 година. В него се загатва Мелник, разказва се тежкият живот на поробеното от Османската империя население на България.

Бедната госпожица Анка, героиня на Карл Май, въплъщава българите, които съгласно него са чистосърдечни, почтени и спестовни хора. В текста се загатва и за “недоволни съзаклятници, избягали в планините ”. Те били предвождани от човек, който не желаел да се подчинява на султана, а желал да сътвори българско царство със собствен личен, самостоятелен цар.

10. Смъртта

Май умира в Радебойл на 30 март 1912 година след сърдечен припадък. Според удостоверение на брачната половинка му последните думи на Карл били: “Победа, огромна победа! Рози, червени… ”. Любопитно съвпадане е, че писателят умира навръх своя “сватбен ден ”, едно съвпадане или знамение, намерило израз години преди този момент в неговото стихотворение “На сватбения ден ”.

Това става единствено няколко дни след фамозната му тирада във Виена пред 3000 слушатели, когато той за кой ли път предизвестява човечеството за ужасите на войната, без даже да е претърпял и Първата международна война.