Демократическата партия на Америка се превръща в секта: Гардиън
Призивите към Джо Байдън да се отдръпна бяха посрещнати с гневни обвинявания в измяна, непочтеност и изменничество. Това е неприятно за цялата страна.
Дали Демократическата партия, самопровъзгласилата се за партия на демократичните полезности и науката, не се трансформира в фракция, сходна на Мага (бел ред. МАГА е абвревиатура от Make America Great Again, главен девиз на тръмпистите), пред очите ни?
През последните няколко седмици апелите към Джо Байдън да се отдръпна не бяха посрещнати с рационална рецензия или смислени контрааргументи, а с гневни обвинявания в измяна, непочтеност и изменничество.
Какво се случи с значимостта на особеното мнение? Да споделяме истината на властта? Не трябваше ли либералите да са хората, които ценят открития спор и полемика?
Преди 15 години в Guardian специалистът по секти Рик Рос ни предизвести да „ внимаваме за алените знамена “ на сектата, които включват: „ никаква приемливост към въпроси или сериозно изследване “, „ няма законна причина за овакантяване “, „ някогашните почитатели постоянно бъркат при напускането, те са отрицателни и даже зли “ и „ групата/лидерът постоянно имат право “.
Всеки, който е следил държанието на членовете на Демократическата партия, изключително онлайн, на определените сенатори от Демократическата партия, както и на самия президент демократ след дебата по CNN на 27 юни, са забелязали някои от тези „ червени знамена “.
Да стартираме с редовите членове – тези „ хиперпартийци “, които „ се държат като членове на фракция, тъй като третират политическата си партия като религиозна еднаквост “, в случай че би трябвало да цитираме политическия пълководец Крис Соса. Прекарах последните няколко седмици, наблюдавайки онлайн мнозина от тези демократи, които бълваха безконечен поток от теории на конспирацията, истински „ Blue Anon “ (бел. ред. прилика с QAnon, придвижване на извънредно десни тайни теоретици), прокарвани в името на Великия водач.
Дали Байдън се показа пагубно в дебата онлайн по CNN или " CNN целеустремено посредством мощните светлини направиха Байдън да наподобява по-възрастен и по-блед, в сравнение с е ", както необичайно твърди един туит, получил огромна известност в мрежата? Дали президентът нямаше какво да каже в изявлението си за ABC News с Джордж Стефанопулос или неналичието на наличие е резултат от това, че ABC „ посредством операция на звука в изявлението на Байдън го накараха да звучи зле “, както се изрази напълно неуместно различен туит с огромно разпространяване измежду демократите? Дали хипотетичният претендент на Демократическата партия сподели спад във всяко социологическо изследване след дебата или " рейтингът на президента Байдън внезапно скочи във всеки решителен щат, а утвърждението на CNN внезапно падна “, както лъжливо твърди следващият известен туит?
Да оставим настрани теориите на конспирацията, само че тези „ хиперпартийци “ шумно обругаха публицистите, а анализаторите, които сложиха под въпрос качествата на Байдън, бяха наречени „ саботьори “. Бяха отправени претенции публицистите, които даже леко подлагат на критика Байдън, да бъдат свалени от ефир. Заформиха се цели акции за прекъсване на абонаментите към медии, които подлагат на критика Байдън. (Моята лична медийна компания Zeteo загуби куп платени клиенти, откогато написах последната си публикация за Guardian: един изиска да му върнем парите, тъй като настоях Байдън да отстъпи в интерес на Камала Харис, а различен ми сподели „ или подкрепяй Байдън, или върви на майната си ”)
Миналата седмица моята някогашна колежка от MSNBC Джен Псаки направи полемика със съ-водещия на " Pod Save America " Джон Фавро по отношение на политическите проблеми на Байдън и авансово популяризира диалога в туитър. Реакциите? Буря от гневни и заплашителни мнения в отговорите: „ Тъпа пропагандистка “, „ Боже мой, тя е една от тях “, „ Твърдо " не " и спирам да последвам “, " Пфуууууу ".
Ако нито Псаки, нито Фавро – надлежно някогашната прессекретарка на Белия дом на президента Байдън и някогашният създател на речите на президента Обама – в този момент не се считат за правоверни демократи, тогава кой въобще е подобен? Ако обвиняванията в непочтеност, отправени към тях, не са доказателство за сектантско държание, тогава какво може да бъде считано за такова?
Следва да обърнем внимание и на определените представители на Демократическата партия, които обществено показват преданост към Белия дом, само че уединено мислят напълно друго. „ В Капитолия демократите са в суматоха поради Байдън, само че не вършат нищо “, гласи заглавие в New York Times.
Да ви звучи познато?
Партията, която се подиграваше на републиканците, задето подлагат на критика Тръмп скрито, до момента в който го подкрепяха обществено, в този момент прави същото със личния си водач. Докато пиша тази публикация единствено 20 демократи в Конгреса са призовали Байдън да се отдръпна и въпреки всичко репортажи от New York Times, Washington Post, CNN, MSNBC и други медии допускат, че десетки други споделят същото зад затворени порти. Повечето определени демократи считат, че Байдън ще има огромен проблем да завоюва против Тръмп през ноември, означи Рейчъл Баде от Politico предходната седмица, „ даже и да не го споделят публично “.
И каква е главната причина да не го кажат обществено? Защото ги е боязън. Това не е мое мнение - то е тяхно. „ Иска ми се да бях по-смел “, цитира NBC News един щатски ръководител на Демократическата партия, поискал анонимност. „ Ще ме разпънат, в случай че приказвам срещу партийната линия. “ Този човек е коментирал анонимно, съгласно NBC, „ тъй като се опасява от възмездие от екипа на президента “.
Отново, звучи ли ви познато?
Така че дано поговорим за президента демократ в Белия дом, който бързо се трансформира в водач на фракция. А помните ли прословутата декларация на Тръмп, в жанр „ единствено аз мога да оправя нещата “? Нека да цитираме Байдън в изявлението му със Стефанопулос:
„ Кой различен ще успее да държи НАТО единно като мен? Кой различен ще може да удържи обстановката в Тихоокеанския басейн, където сме матирали Китай? Кой, кой различен ще направи това? “
Спомняте ли си по какъв начин Тръмп беше захласнат от мащаба на подкрепящите го тълпи, както на предизборните му манифестации, по този начин и на встъпването си в служба? Ето по какъв начин Байдън дава отговор на въпрос от Стефанопулос за това по какъв начин възнамерява да „ обърне акцията “:
„ Видяхте го през днешния ден. Колко – какъв брой хора събират тълпи както мен през днешния ден? Виждали ли сте нещо по-ентусиазиращо от това през днешния ден, а? "
Мога да продължа до безспир. Когато Байдън претендира, че социологическите изследвания са неверни, атакува публицисти по време на акцията си, обажда се в утринно предаване, с цел да се подиграва на „ елитите “… на кого ви наподобява? Когато екипът на Байдън упреква критиците си в пораженчество, води война с демократични подкастъри и ги осмива, че си придават прекалено много значимост или влиза в спор с холивудски звезди....на кого ви припомня?
Помислете върху този параграф от New York Times в петък, отнасящ се до протест на Байдън в Детройт, който съгласно създателя на моменти е имал " привкус на събитие на Тръмп ":
„ Когато господин Байдън загатна своя политически конкурент, имаше крясъци „ Хвърлете го в пандиза “ – което президентът не спря по никакъв метод. Когато той подлага на критика медийното отразяване на акцията си, последваха бурни възгласи, а поддръжниците му се обърнаха да освиркват и да сочат с пръст репортерите. “
Всичко това не звучи ли като Синя МАГА?
Има както положителни, по този начин и неприятни аргументи, с цел да се изясни сектантската пропаст, в която партията стартира да пропада. Съществува същински и понятен боязън от втория мандат на Тръмп и обяснимо отчаяние от това по какъв начин медиите отразяват „ двете страни “. Съществува обаче и неоспорима наклонност към групово надъхване и хиперпартийност, изострени от балоните в обществените мрежи и всевъзможни онлайн всезнайковци. Дезинформацията визира целия политически спектър; конспирациите и параноята към този момент са обикновено събитие и в демократичната левица, а освен в Мага десницата.
Така че Синята Мага може да не е насилствена или властническа като Червената Мага, само че следствията от това, че към този момент втора огромна политическа партия в Съединените щати се поддаде на чудноват онлайн фетиш към личността, могат да бъдат пагубни за нашата народна власт.
Демократите, които през последното десетилетие (и с право) упрекваха републиканците за тяхната сляпа и ревностна лоялност към Тръмп, би било добре да се вслушат в съвета на Фридрих Ницше: „ Който се бори с чудовища, би трябвало да внимава самият той да не се трансформира в страшилище! "
Източник: " Гардиън "
създател: СЛАВА
...
Дали Демократическата партия, самопровъзгласилата се за партия на демократичните полезности и науката, не се трансформира в фракция, сходна на Мага (бел ред. МАГА е абвревиатура от Make America Great Again, главен девиз на тръмпистите), пред очите ни?
През последните няколко седмици апелите към Джо Байдън да се отдръпна не бяха посрещнати с рационална рецензия или смислени контрааргументи, а с гневни обвинявания в измяна, непочтеност и изменничество.
Какво се случи с значимостта на особеното мнение? Да споделяме истината на властта? Не трябваше ли либералите да са хората, които ценят открития спор и полемика?
Преди 15 години в Guardian специалистът по секти Рик Рос ни предизвести да „ внимаваме за алените знамена “ на сектата, които включват: „ никаква приемливост към въпроси или сериозно изследване “, „ няма законна причина за овакантяване “, „ някогашните почитатели постоянно бъркат при напускането, те са отрицателни и даже зли “ и „ групата/лидерът постоянно имат право “.
Всеки, който е следил държанието на членовете на Демократическата партия, изключително онлайн, на определените сенатори от Демократическата партия, както и на самия президент демократ след дебата по CNN на 27 юни, са забелязали някои от тези „ червени знамена “.
Да стартираме с редовите членове – тези „ хиперпартийци “, които „ се държат като членове на фракция, тъй като третират политическата си партия като религиозна еднаквост “, в случай че би трябвало да цитираме политическия пълководец Крис Соса. Прекарах последните няколко седмици, наблюдавайки онлайн мнозина от тези демократи, които бълваха безконечен поток от теории на конспирацията, истински „ Blue Anon “ (бел. ред. прилика с QAnon, придвижване на извънредно десни тайни теоретици), прокарвани в името на Великия водач.
Дали Байдън се показа пагубно в дебата онлайн по CNN или " CNN целеустремено посредством мощните светлини направиха Байдън да наподобява по-възрастен и по-блед, в сравнение с е ", както необичайно твърди един туит, получил огромна известност в мрежата? Дали президентът нямаше какво да каже в изявлението си за ABC News с Джордж Стефанопулос или неналичието на наличие е резултат от това, че ABC „ посредством операция на звука в изявлението на Байдън го накараха да звучи зле “, както се изрази напълно неуместно различен туит с огромно разпространяване измежду демократите? Дали хипотетичният претендент на Демократическата партия сподели спад във всяко социологическо изследване след дебата или " рейтингът на президента Байдън внезапно скочи във всеки решителен щат, а утвърждението на CNN внезапно падна “, както лъжливо твърди следващият известен туит?
Да оставим настрани теориите на конспирацията, само че тези „ хиперпартийци “ шумно обругаха публицистите, а анализаторите, които сложиха под въпрос качествата на Байдън, бяха наречени „ саботьори “. Бяха отправени претенции публицистите, които даже леко подлагат на критика Байдън, да бъдат свалени от ефир. Заформиха се цели акции за прекъсване на абонаментите към медии, които подлагат на критика Байдън. (Моята лична медийна компания Zeteo загуби куп платени клиенти, откогато написах последната си публикация за Guardian: един изиска да му върнем парите, тъй като настоях Байдън да отстъпи в интерес на Камала Харис, а различен ми сподели „ или подкрепяй Байдън, или върви на майната си ”)
Миналата седмица моята някогашна колежка от MSNBC Джен Псаки направи полемика със съ-водещия на " Pod Save America " Джон Фавро по отношение на политическите проблеми на Байдън и авансово популяризира диалога в туитър. Реакциите? Буря от гневни и заплашителни мнения в отговорите: „ Тъпа пропагандистка “, „ Боже мой, тя е една от тях “, „ Твърдо " не " и спирам да последвам “, " Пфуууууу ".
Ако нито Псаки, нито Фавро – надлежно някогашната прессекретарка на Белия дом на президента Байдън и някогашният създател на речите на президента Обама – в този момент не се считат за правоверни демократи, тогава кой въобще е подобен? Ако обвиняванията в непочтеност, отправени към тях, не са доказателство за сектантско държание, тогава какво може да бъде считано за такова?
Следва да обърнем внимание и на определените представители на Демократическата партия, които обществено показват преданост към Белия дом, само че уединено мислят напълно друго. „ В Капитолия демократите са в суматоха поради Байдън, само че не вършат нищо “, гласи заглавие в New York Times.
Да ви звучи познато?
Партията, която се подиграваше на републиканците, задето подлагат на критика Тръмп скрито, до момента в който го подкрепяха обществено, в този момент прави същото със личния си водач. Докато пиша тази публикация единствено 20 демократи в Конгреса са призовали Байдън да се отдръпна и въпреки всичко репортажи от New York Times, Washington Post, CNN, MSNBC и други медии допускат, че десетки други споделят същото зад затворени порти. Повечето определени демократи считат, че Байдън ще има огромен проблем да завоюва против Тръмп през ноември, означи Рейчъл Баде от Politico предходната седмица, „ даже и да не го споделят публично “.
И каква е главната причина да не го кажат обществено? Защото ги е боязън. Това не е мое мнение - то е тяхно. „ Иска ми се да бях по-смел “, цитира NBC News един щатски ръководител на Демократическата партия, поискал анонимност. „ Ще ме разпънат, в случай че приказвам срещу партийната линия. “ Този човек е коментирал анонимно, съгласно NBC, „ тъй като се опасява от възмездие от екипа на президента “.
Отново, звучи ли ви познато?
Така че дано поговорим за президента демократ в Белия дом, който бързо се трансформира в водач на фракция. А помните ли прословутата декларация на Тръмп, в жанр „ единствено аз мога да оправя нещата “? Нека да цитираме Байдън в изявлението му със Стефанопулос:
„ Кой различен ще успее да държи НАТО единно като мен? Кой различен ще може да удържи обстановката в Тихоокеанския басейн, където сме матирали Китай? Кой, кой различен ще направи това? “
Спомняте ли си по какъв начин Тръмп беше захласнат от мащаба на подкрепящите го тълпи, както на предизборните му манифестации, по този начин и на встъпването си в служба? Ето по какъв начин Байдън дава отговор на въпрос от Стефанопулос за това по какъв начин възнамерява да „ обърне акцията “:
„ Видяхте го през днешния ден. Колко – какъв брой хора събират тълпи както мен през днешния ден? Виждали ли сте нещо по-ентусиазиращо от това през днешния ден, а? "
Мога да продължа до безспир. Когато Байдън претендира, че социологическите изследвания са неверни, атакува публицисти по време на акцията си, обажда се в утринно предаване, с цел да се подиграва на „ елитите “… на кого ви наподобява? Когато екипът на Байдън упреква критиците си в пораженчество, води война с демократични подкастъри и ги осмива, че си придават прекалено много значимост или влиза в спор с холивудски звезди....на кого ви припомня?
Помислете върху този параграф от New York Times в петък, отнасящ се до протест на Байдън в Детройт, който съгласно създателя на моменти е имал " привкус на събитие на Тръмп ":
„ Когато господин Байдън загатна своя политически конкурент, имаше крясъци „ Хвърлете го в пандиза “ – което президентът не спря по никакъв метод. Когато той подлага на критика медийното отразяване на акцията си, последваха бурни възгласи, а поддръжниците му се обърнаха да освиркват и да сочат с пръст репортерите. “
Всичко това не звучи ли като Синя МАГА?
Има както положителни, по този начин и неприятни аргументи, с цел да се изясни сектантската пропаст, в която партията стартира да пропада. Съществува същински и понятен боязън от втория мандат на Тръмп и обяснимо отчаяние от това по какъв начин медиите отразяват „ двете страни “. Съществува обаче и неоспорима наклонност към групово надъхване и хиперпартийност, изострени от балоните в обществените мрежи и всевъзможни онлайн всезнайковци. Дезинформацията визира целия политически спектър; конспирациите и параноята към този момент са обикновено събитие и в демократичната левица, а освен в Мага десницата.
Така че Синята Мага може да не е насилствена или властническа като Червената Мага, само че следствията от това, че към този момент втора огромна политическа партия в Съединените щати се поддаде на чудноват онлайн фетиш към личността, могат да бъдат пагубни за нашата народна власт.
Демократите, които през последното десетилетие (и с право) упрекваха републиканците за тяхната сляпа и ревностна лоялност към Тръмп, би било добре да се вслушат в съвета на Фридрих Ницше: „ Който се бори с чудовища, би трябвало да внимава самият той да не се трансформира в страшилище! "
Източник: " Гардиън "
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ