Лошо момче: Лукашенко бил на отчет в ДПС
Приземяването на самолета на „ Райън Еър “ още веднъж връща белоруския деспот Александър Лукашенко в центъра на интернационалното внимание. Постъпката е определяна от интернационалната общественост като шокираща и невиждана, само че в случай че се погледнат политиките на режима, тя се вписва в общата им рамка. Лукашенко е описван като беларуския вид на Ким Ир Сен или Ким Чен Ун и е именуван „ застаряващ и ретрограден деспот “, само че когато идва на власт през 1994 година, той е млад харизматичен колхозен деятел.
Роден е през 1954 година в село във Витебска област, Източна Беларус. Според биографията му в рускоезичната секция на „ Уикипедия “ пораства без татко и като младеж се популяризира със слабия си триумф и неприятната си дисциплинираност в учебно заведение. Заведен е на доклад в Детска педагогическа стая, написа 24 часа.
Въпреки това през 1975 година приключва Могильовския педагогичен институт със компетентност преподавател по история, а 10 години по-късно се дипломира и от Беларуската селскостопанска академия. Втората му компетентност е „ икономист-организатор на селското стопанство “.
През 80-те години на XX век е шеф на совхоз (подобие на колхоз, само че притежател на земята е страната, а не „ колективът “).
В края на 80-те години в Съветския съюз стартира перестройката, а през 1990 година Лукашенко е определен за народен представител в Беларуския висш съвет на първите отчасти свободни избори. В парламентарния орган той се изявява като реформист и громи „ склонната към авторитаризъм номенклатура “. Членува в групата с анахронистко име „ Комунисти за народна власт “.
През 1991 година Беларус става самостоятелна страна и в идващите три години център на властта е Беларуският висш съвет. Членовете му са главно „ някогашни “ комунисти, а беларуските националдемократи имат малочислена секта. Въпреки това, ръководеният от Станислав Шушкевич (комунист с народен уклон) съвет прави някои стъпки за десъветизация на страната – възобновено е остарялото знаме на Беларуската национална република (Беларуска страна, съществувала през 1918-1920 г.), нараснал е статусът на беларуския език, подхванати са зачатъци на стопански промени. На единствените полусвободни президентски избори в Беларус през 1994 година Лукашенко е „ опозиционен “ претендент – громи беларуския шовинизъм, разгула на „ дивия капитализъм “ и така нататък Застъпва се за интеграция на Беларус с Русия, само че със социалистическа и още веднъж съветизирана Русия в контраст на „ капиталистическата Елцинова Русия “. Популистката и реваншистка платформа прави Лукашенко президент (гласовете му на I тур са 45%, а на национално-ориентирания претендент Зенон Позняк – 12%).
Без да губи време, досегашният колхозен началник стартира да построява режима си, като методично заличава всички подхванати от предходната власт промени – изключително в идеологически аспект. В приложимост е върнат руският байрак в леко променен тип, а по-късно е неразрешено изобщо развяването на червено-бялото знаме на Беларуската национална република. Самата БНР е жигосана като „ националистически “ или „ окупационен “ режим, а национално насочената партия Беларуски национален фронт е сведена до маргинална групировка посредством репресии.
Ярък образец за потърпевши от режима на Лукашенко още в ранната му фаза е писателката Светлана Алексиевич, притежател на Нобелова премия за литература. Още през 1995 година е неразрешено на печатниците в Беларус да отпечатват творбите й, поради нейната опозиционност.
Показателен образец е и ориста на първия държавен глава Станислав Шушкевич (председател на Върховния съвет през 1991-1994 г.). Към 2001 година неговата пенсия е равна на Щатски долар 1.87.
С течение на времето репресивните ограничения се стягат. Първите всеобщи арести и всеобщо принуждение против мирни жители са подхванати през 2006 година На президентските избори Лукашенко „ печели “ сред 80 и 90%, а опозиционният претендент и негов адаш Александър Милинкевич е почетен от Централната изборна комисия с 6-процентов резултат. В Минск избухват всеобщи митинги – не толкоз многолюдни като предходната година, само че за сметка на това – потушени по същия нечовечен метод. Тогава интернационалната общественост, като се изключи Русия също е възмутена от държанието на управляващите, само че резултатите от възмущението са същите като през 2020 година
Настоящата авиационна рецесия, върнала Беларус в полезрението на международното публично внимание още веднъж поражда спекулации за вероятни „ тежки “ наказания против режима на Лукашенко. Икономическите контакти на Беларус и Запада така и така са сведени до най-малко (не инцидентно страната е наричана „ европейската Северна Корея “), а миналогодишните наказания поради репресиите против опозицията не наподобява да оказват въздействие. Феновете на беларуския деспот не намират за нужно даже да поддържат тезата на властта в Минск, че самолетът е бил под опасност от бомба, а просто го дават за образец като „ бранител на народа “, като „ отбраната “ се реализира посредством автомати.
Въпреки, че още не е на напреднала възраст, Лукашенко евентуално към този момент приготвя Беларус за времената след него. Синовете му от първия му брак са генерали в силовите структури, а най-малкият му наследник Николай (16 г.) може да се окаже директният му наследникът. Младежът е на всички места паралелно с татко си по публични събития и към този момент е медийна звезда, раздувана от държавната агитация. Ако се гледа образецът на севернокорейската соцдинастия, очакванията за либерализация с идване на по-младото потомство, не са основателни.
Виж още:
