Юксел Кадриев: Ако не се променяме, значи сме пропуснали годините
„ Приятно е да си в диалог, в който ти става уютно, в който събеседникът ти позволява да си подавате четката, с цел да нарисувате дружно една картина. А в тази картина има и бяло, и черно, и цветове от палитрата. Защото Юксел го може. Може го, до момента в който води bTV Новините, може го, до момента в който гледа право в очите, до момента в който приказва, може го и… до момента в който написа стихове. “
С тези думи стартира срещата на Радостина Колева с водещия на bTV Новините за читателите на уеб страницата. Вижте фрагмент от изявлението с Юксел Кадриев, който неотдавна издаде първата си стихосбирка “Намираш, губиш, получаваш”:
С съответно положение ли е обвързвано писането на стихове при теб?
То постоянно е обвързвано, тъй като, с цел да изкараш чувство от дълбините на душата си, би трябвало нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези стихове, тези фрази да се зародят у теб. При мен се случва доста необичайно писането, тъй като, в случай че през днешния ден преживея нещо, което да ме раздруса отвред, хубаво или неприятно, си остава по този начин. Но след седмица, две, три, случилото се идва и потегля да става ясно в стихотворна форма. И аз просто пипвам и го протоколирам. Въобще не го мисля. То излиза от мен. Оставям го да отлежи и в множеството случаи то няма потребност от спомагателна редакция.
Снимка: bTV
Кога хубавото нещо е разтърсващо?
Винаги. Но живеем в подобен свят, в който доста постоянно пропущаме да виждаме хубавото. А то е на всички места. Може би тъй като сме подвластни от отрицателните страсти, защото изискват повече внимание за разрешаването им. На положителното се радваш час-два, само че след това битовизмът и действителността те застигат, и би трябвало да се оправиш с тях. Трябва да се научим да обръщаме внимание на детайлите и хубавите неща, колкото и дребни да са те. Ако можеш да напълниш една огромна чаша със 100 капки положително, най-после тя ще е цялостна с чиста, жива, здрава вода. Затова и лека-полека чашата на живота би трябвало се цялостни с хубави неща.
Те, неприятните, не зависят от теб.
Но от теб зависи какво ще виждаш. Могат всевъзможни неща да ти сервират под носа. Въпросът е ти какво ще възприемеш и какво ще допуснеш вътре в себе си, тъй като това ни построява като хора. Има една такава японска сентенция: “Ако ти поднесат подарък и ти не го приемеш, за кого остава той?”… Ако допускаш положителното, ще се развиваш като добър човек.
Как си избра да приемаш красивото, вместо противоположната страна?
Не знам дали е имало миг, в който не съм желал да приема красивото, тъй като то има разнообразни измерения – хубостта на природата, на човешките взаимоотношения, да си вежлив, да се държиш възпитано с другите, да помагаш… Това са качества, които в този рисков свят, в който живеем, се считат за уязвимост. Доброто отношение към някого се счита за флирт.
С книгата “Намираш, губиш, получаваш” показваш и отваряш душата си. Защо тя беше затворена до момента?
Защото хората обичат да злоупотребяват с отворените души. За всяко нещо си има време. Всеки човек има разнообразни стадии в живота си. Движим се. Не съм същият, какъвто съм бил преди 5, 10 или 20 години. Друг човек съм, както и всеки естествен човек, който обича живота. Ако оставаш същия след всеки един ден, значи си пропуснал годините. Сега беше пристигнал моментът. Случи се, без да съм форсирал появяването на стихосбирката.
След всеки един ден или след всеки един човек?
Както искаш го разбирай. Хората, които идват в живота ни, се появяват с някаква причина. Обикновено е, с цел да ни научат на нещо, да ни покажат нещо. Всичко е уроци. Няма значение дали по-късно ще остане огромна болежка или положително възприятие. Важно е да имаш сетива. Ако не си научиш уроците, дълго време ще се луташ.
Не ти ли прави усещане, че има ужасно доста хора, които живеят по този начин, без да мислят за същественото…
Така е. Животът ме среща с всевъзможни хора, само че даже и от тях има какво да научиш. Най-малкото, че би трябвало да мислиш. Зависи и посоката, в която си поел, накъде вървиш. Не би трябвало да стоиш на едно място. Да, животът ни се случва друго и не можем да тичаме еднообразно бързо и на еднообразно дълги дистанции, само че е значимо да се движим.
Може дълго време да си стоял на едно място, само че това не значи, че си бездействал. Просто си се подготвял за старта. Трябва да има точка А и след това точка Б, а не да си останеш на А, а по-късно да минеш на -1. Колкото по-нагоре се движиш, толкоз по-добре. Понякога животът самичък те хвърля надолу към паркинга… Въпросът е дали намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е да си станал осем.
Цялото изявление с Юксел Кадриев за уеб страницата Cultinterview може да прочетете.
С тези думи стартира срещата на Радостина Колева с водещия на bTV Новините за читателите на уеб страницата. Вижте фрагмент от изявлението с Юксел Кадриев, който неотдавна издаде първата си стихосбирка “Намираш, губиш, получаваш”:
С съответно положение ли е обвързвано писането на стихове при теб?
То постоянно е обвързвано, тъй като, с цел да изкараш чувство от дълбините на душата си, би трябвало нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези стихове, тези фрази да се зародят у теб. При мен се случва доста необичайно писането, тъй като, в случай че през днешния ден преживея нещо, което да ме раздруса отвред, хубаво или неприятно, си остава по този начин. Но след седмица, две, три, случилото се идва и потегля да става ясно в стихотворна форма. И аз просто пипвам и го протоколирам. Въобще не го мисля. То излиза от мен. Оставям го да отлежи и в множеството случаи то няма потребност от спомагателна редакция.
Снимка: bTV
Кога хубавото нещо е разтърсващо?
Винаги. Но живеем в подобен свят, в който доста постоянно пропущаме да виждаме хубавото. А то е на всички места. Може би тъй като сме подвластни от отрицателните страсти, защото изискват повече внимание за разрешаването им. На положителното се радваш час-два, само че след това битовизмът и действителността те застигат, и би трябвало да се оправиш с тях. Трябва да се научим да обръщаме внимание на детайлите и хубавите неща, колкото и дребни да са те. Ако можеш да напълниш една огромна чаша със 100 капки положително, най-после тя ще е цялостна с чиста, жива, здрава вода. Затова и лека-полека чашата на живота би трябвало се цялостни с хубави неща.
Те, неприятните, не зависят от теб.
Но от теб зависи какво ще виждаш. Могат всевъзможни неща да ти сервират под носа. Въпросът е ти какво ще възприемеш и какво ще допуснеш вътре в себе си, тъй като това ни построява като хора. Има една такава японска сентенция: “Ако ти поднесат подарък и ти не го приемеш, за кого остава той?”… Ако допускаш положителното, ще се развиваш като добър човек.
Как си избра да приемаш красивото, вместо противоположната страна?
Не знам дали е имало миг, в който не съм желал да приема красивото, тъй като то има разнообразни измерения – хубостта на природата, на човешките взаимоотношения, да си вежлив, да се държиш възпитано с другите, да помагаш… Това са качества, които в този рисков свят, в който живеем, се считат за уязвимост. Доброто отношение към някого се счита за флирт.
С книгата “Намираш, губиш, получаваш” показваш и отваряш душата си. Защо тя беше затворена до момента?
Защото хората обичат да злоупотребяват с отворените души. За всяко нещо си има време. Всеки човек има разнообразни стадии в живота си. Движим се. Не съм същият, какъвто съм бил преди 5, 10 или 20 години. Друг човек съм, както и всеки естествен човек, който обича живота. Ако оставаш същия след всеки един ден, значи си пропуснал годините. Сега беше пристигнал моментът. Случи се, без да съм форсирал появяването на стихосбирката.
След всеки един ден или след всеки един човек?
Както искаш го разбирай. Хората, които идват в живота ни, се появяват с някаква причина. Обикновено е, с цел да ни научат на нещо, да ни покажат нещо. Всичко е уроци. Няма значение дали по-късно ще остане огромна болежка или положително възприятие. Важно е да имаш сетива. Ако не си научиш уроците, дълго време ще се луташ.
Не ти ли прави усещане, че има ужасно доста хора, които живеят по този начин, без да мислят за същественото…
Така е. Животът ме среща с всевъзможни хора, само че даже и от тях има какво да научиш. Най-малкото, че би трябвало да мислиш. Зависи и посоката, в която си поел, накъде вървиш. Не би трябвало да стоиш на едно място. Да, животът ни се случва друго и не можем да тичаме еднообразно бързо и на еднообразно дълги дистанции, само че е значимо да се движим.
Може дълго време да си стоял на едно място, само че това не значи, че си бездействал. Просто си се подготвял за старта. Трябва да има точка А и след това точка Б, а не да си останеш на А, а по-късно да минеш на -1. Колкото по-нагоре се движиш, толкоз по-добре. Понякога животът самичък те хвърля надолу към паркинга… Въпросът е дали намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е да си станал осем.
Цялото изявление с Юксел Кадриев за уеб страницата Cultinterview може да прочетете.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ