Привличат нови лекари със стимули, по-добри условия и за пациентите в София
Привличат нови лекари със тласъци, по-добри условия и за пациентите в София
35 са поликлиниките, медицинските центрове и лечебните заведения в общинското опазване на здравето на София. Те извършват основно обществени функционалности и работят в изключителна конкуренция освен с частните, само че и с огромните държавни лечебни заведения.
На територията на града има общо 67 лечебни заведения за болнична помощ
и още 602 за извънболнична. Затова общината възнамерява да модернизира общинското опазване на здравето, само че и да стартира спор за бъдещето му.
“Фокусът ни е две посоки. Единият е възстановяване на изискванията в лечебните заведения
и поликлиниките. Срамно е пациенти, лекари и медицински експерти да населяват такива коридори и здания. Някои от тях се разпадат и са в извънредно неприятно положение, неприветливи. Това би трябвало да се промени с вложения за съоръжение и ремонт ”, изясни зам.-кметът по финанси, опазване на здравето и строителство Иван Василев.
Предвидените разноски за опазване на здравето през тази година са 120 159 447 лева
В проектите за стабилизиране на общинското опазване на здравето влиза
усъвършенстване на броя и структурата на лечебните заведения
в отговор на действителните потребности на жителите.
“Другият ни фокус са експертите, тъй като кабинетът може да е доста прекрасен, само че в случай че няма кой да работи в него, е проблем.
В момента си приказваме със синдикатите да създадем стратегия за задържане и привличане на млади експерти.
Темата е настояща за детските ясли, само че и за целия бранш ”, изясни още Василев.
Тук една от ограниченията е съдействие сред общината и образователните заведения за образование на фрагменти в опазването на здравето за практики, обезпечаване на стипендии за специализации, продължителна следдипломна подготовка.
“Идеята е да има и преференциален достъп до разнообразни обществени услуги на общината за хората,
работещи в общинските лечебни заведения. Сред опциите са бонус точки за банкет в детски градини, безвъзмездни карти за градски превоз. Дългосрочна мярка е достъп до общински жилища. Мислим към повсеместен пакет,
с цел да може общинското опазване на здравето да е по-привлекателно и да има и кариерно развиване ”, изясни още Василев.
За да са по-добре финансово пък, ще би трябвало да се усъвършенства управническият потенциал. Планирано е да се вкара и
стандарт за оценка на качеството на медицинските услуги.
Сред другите ограничения са актуализация и надзор върху използването на нормативните документи на Столичната община, които имат отношение към публичното здраве.
Също по този начин и актуализация на самата Наредба за общинските лечебни заведения,
както и цифровизация на процесите по документооборот, обмисляне и надзор върху осъществяването на дейностите.
В програмата за ръководство пък са написани и реновиране и преоборудване на общинските
диагностично-консултативни центрове и общински лечебни заведения. Проектиране и създаване на нови лечебни заведение за доболнична помощ – ДКЦ в регион “Слатина ” и регион “Лозенец ”. Част от лечебните заведения ( “Бухово ”, “Панчарево ” и “Кремиковци ”) пък ще се преобразуват в приюти.
Продължават и добрите общински стратегии за скрининг на рак и репродуктивното здраве.
Общината ще работи и за понижаване на случаите на заболяване заради липса на интензивност или водене на вреден метод на живот.
Ще се подобрят и грижите за хората, страдащи от психологични болести.
“Генерално би трябвало да се намерения и какво е мястото на общинското опазване на здравето. Имаш преобладаващо държавно и допълващо частно и къде действително е мястото на общинското?
То е най-близо до хората, поликлиниките са първосигналното място
къде да отидат хората и поради неналичието на експерти в някои от тях, се прибягва до незабавни кабинети в огромните лечебни заведения. Те обаче са мястото, където би трябвало да се правят първичните прегледи, а по-късно хората да бъдат насочвани. И да са притегателно място за общопрактикуващи лекари.
Така че изрично има място за общинското опазване на здравето
и то е точно за първичните прегледи, само че и за продължаващо лекуване. Няма потребност да се конкурираме с страната или частните лечебни заведения, а да намерим нишата, в която общинското опазване на здравето има своята добавена стойност ”, разяснява още Василев.
Зам.-кметът по финанси, строителство и опазване на здравето е уверен, че има потребност
София да открие приюти, с цел да се погрижим и за нуждаещите се.
Имаме здания, имаме експерти и това може да се случи, тъй като има доста хора, които се чудят какво да вършат с болните си родители, близки, а частните са извънредно незадоволителни и скъпи ”, изясни още той.
Всеки четвърти български доктор работи в София и е до 35 година
Всеки четвърти доктор в България е избрал да се грижи за здравето на хората в София. В страната практикуват общо 29 911 лекари. От тях 7322 медици работят в столицата. Това демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо в града има 67 заведения за болнична помощ с 11 040 кревати.
Традиционно дамите доминират в специалността – те са 4229, до момента в който мъжете са 3093.
Най-голям е делът на лекарите на възраст сред 55 и 64 години – 1878, или 25,6%. Въпреки това София е градът с най-вече млади експерти, съвсем 25% от практикуващите тук са до 35 година Най- възрастните – на 65 и повече години, са 1370, или 18,7%. Най-много са общопрактикуващите лекари – 714. Следват експертите по акушерство и гинекология – 527,
анестезиология и интензивно лекуване – 514, и кардиология – 489.
Осигуреността на популацията в София с лекари на 10 хиляди души е 56,9. Тук столицата е на второ място след Плевен, където този индикатор е 76,7 на 10 хиляди.
Лекарите по дентална медицина са 1924. Професионалистите по здравни грижи и други медицински експерти са 9958, от които 6073 медицински сестри и 831 акушерки.
В заведенията за болнична помощ в региона практикуват 4769 лекари,
14 лекари по дентална медицина, 152 фармацевти и 5878 експерти по здравни грижи и други медицински експерти.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 2270 лекари и 1768 зъболекари.
35 са поликлиниките, медицинските центрове и лечебните заведения в общинското опазване на здравето на София. Те извършват основно обществени функционалности и работят в изключителна конкуренция освен с частните, само че и с огромните държавни лечебни заведения.
На територията на града има общо 67 лечебни заведения за болнична помощ
и още 602 за извънболнична. Затова общината възнамерява да модернизира общинското опазване на здравето, само че и да стартира спор за бъдещето му.
“Фокусът ни е две посоки. Единият е възстановяване на изискванията в лечебните заведения
и поликлиниките. Срамно е пациенти, лекари и медицински експерти да населяват такива коридори и здания. Някои от тях се разпадат и са в извънредно неприятно положение, неприветливи. Това би трябвало да се промени с вложения за съоръжение и ремонт ”, изясни зам.-кметът по финанси, опазване на здравето и строителство Иван Василев.
Предвидените разноски за опазване на здравето през тази година са 120 159 447 лева
В проектите за стабилизиране на общинското опазване на здравето влиза
усъвършенстване на броя и структурата на лечебните заведения
в отговор на действителните потребности на жителите.
“Другият ни фокус са експертите, тъй като кабинетът може да е доста прекрасен, само че в случай че няма кой да работи в него, е проблем.
В момента си приказваме със синдикатите да създадем стратегия за задържане и привличане на млади експерти.
Темата е настояща за детските ясли, само че и за целия бранш ”, изясни още Василев.
Тук една от ограниченията е съдействие сред общината и образователните заведения за образование на фрагменти в опазването на здравето за практики, обезпечаване на стипендии за специализации, продължителна следдипломна подготовка.
“Идеята е да има и преференциален достъп до разнообразни обществени услуги на общината за хората,
работещи в общинските лечебни заведения. Сред опциите са бонус точки за банкет в детски градини, безвъзмездни карти за градски превоз. Дългосрочна мярка е достъп до общински жилища. Мислим към повсеместен пакет,
с цел да може общинското опазване на здравето да е по-привлекателно и да има и кариерно развиване ”, изясни още Василев.
За да са по-добре финансово пък, ще би трябвало да се усъвършенства управническият потенциал. Планирано е да се вкара и
стандарт за оценка на качеството на медицинските услуги.
Сред другите ограничения са актуализация и надзор върху използването на нормативните документи на Столичната община, които имат отношение към публичното здраве.
Също по този начин и актуализация на самата Наредба за общинските лечебни заведения,
както и цифровизация на процесите по документооборот, обмисляне и надзор върху осъществяването на дейностите.
В програмата за ръководство пък са написани и реновиране и преоборудване на общинските
диагностично-консултативни центрове и общински лечебни заведения. Проектиране и създаване на нови лечебни заведение за доболнична помощ – ДКЦ в регион “Слатина ” и регион “Лозенец ”. Част от лечебните заведения ( “Бухово ”, “Панчарево ” и “Кремиковци ”) пък ще се преобразуват в приюти.
Продължават и добрите общински стратегии за скрининг на рак и репродуктивното здраве.
Общината ще работи и за понижаване на случаите на заболяване заради липса на интензивност или водене на вреден метод на живот.
Ще се подобрят и грижите за хората, страдащи от психологични болести.
“Генерално би трябвало да се намерения и какво е мястото на общинското опазване на здравето. Имаш преобладаващо държавно и допълващо частно и къде действително е мястото на общинското?
То е най-близо до хората, поликлиниките са първосигналното място
къде да отидат хората и поради неналичието на експерти в някои от тях, се прибягва до незабавни кабинети в огромните лечебни заведения. Те обаче са мястото, където би трябвало да се правят първичните прегледи, а по-късно хората да бъдат насочвани. И да са притегателно място за общопрактикуващи лекари.
Така че изрично има място за общинското опазване на здравето
и то е точно за първичните прегледи, само че и за продължаващо лекуване. Няма потребност да се конкурираме с страната или частните лечебни заведения, а да намерим нишата, в която общинското опазване на здравето има своята добавена стойност ”, разяснява още Василев.
Зам.-кметът по финанси, строителство и опазване на здравето е уверен, че има потребност
София да открие приюти, с цел да се погрижим и за нуждаещите се.
Имаме здания, имаме експерти и това може да се случи, тъй като има доста хора, които се чудят какво да вършат с болните си родители, близки, а частните са извънредно незадоволителни и скъпи ”, изясни още той.
Всеки четвърти български доктор работи в София и е до 35 година
Всеки четвърти доктор в България е избрал да се грижи за здравето на хората в София. В страната практикуват общо 29 911 лекари. От тях 7322 медици работят в столицата. Това демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо в града има 67 заведения за болнична помощ с 11 040 кревати.
Традиционно дамите доминират в специалността – те са 4229, до момента в който мъжете са 3093.
Най-голям е делът на лекарите на възраст сред 55 и 64 години – 1878, или 25,6%. Въпреки това София е градът с най-вече млади експерти, съвсем 25% от практикуващите тук са до 35 година Най- възрастните – на 65 и повече години, са 1370, или 18,7%. Най-много са общопрактикуващите лекари – 714. Следват експертите по акушерство и гинекология – 527,
анестезиология и интензивно лекуване – 514, и кардиология – 489.
Осигуреността на популацията в София с лекари на 10 хиляди души е 56,9. Тук столицата е на второ място след Плевен, където този индикатор е 76,7 на 10 хиляди.
Лекарите по дентална медицина са 1924. Професионалистите по здравни грижи и други медицински експерти са 9958, от които 6073 медицински сестри и 831 акушерки.
В заведенията за болнична помощ в региона практикуват 4769 лекари,
14 лекари по дентална медицина, 152 фармацевти и 5878 експерти по здравни грижи и други медицински експерти.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 2270 лекари и 1768 зъболекари.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ