Привеждам този мой текст със съвсем мънички редакционни поправки всяка

Привеждам този мой текст със напълно мънички публицистични ремонти всяка година за печалната дата 26 април. И не преставам да си мисля какъв брой жесток и безсрамен може да бъде режимът, който, до момента в който се грижеше за себе си и скъпото си здраве, скри от своя народ истината за случилото се! За такива неща

амнистия няма и не може да има...

Мнозина си припомниха за нещастието в Чернобил преди 32 години на 26 април.

Тогава бях аспирант в Харков, дисертацията ми бе приключена и чаках дата за отбрана.
За това, че нещо се е случило в Чернобилската АЕЦ научихме от една оскъдна бележчица в " Правда " или в " Известия ", сбутана на последната страница, към прогнозата за времето. При соца в Съюз на съветските социалистически републики имаше подобен анекдот – в " Правда " няма вести, а в " Известия " няма истина (истина).
Иначе никой никому нищо не сподели.

Валяха пролетни дъждове, децата си играеха в градинките, моите дъщери – също. Хората участваха в първомайската манифестация, на която се поканваха всички искащи, а наличието беше наложително. Соцът може и да парадираше по какъв начин се грижи за народа, само че

за редовия човек соцът не даваше пукната пара

– той бе обречен постоянно когато се постановяваше – и във военно и в спокойно време, при " исторически " планове и при страшни бедствия, неговият живот спрямо Голямата концепция на комунизма, не струваше и пукната пара.

Ние в Харков (а по права линия градът е на по-малко от 500 км от Чернобил) извадихме шанс – популярност Богу, вятърът духаше в друга посока и нуклеарните облаци ни се разминаха. Много други градове и градчета, села и селца нямаха, за жал, този шанс

Аз обаче научих рано-рано за нещастието. Мой колега-аспирант ми сподели под секрет, че в болничното заведение в Харков, в която е доктор негов доста непосредствен, докарват много хора, събличат ги голи, мият ги с всякакви препарати, а облеклата им ги изгарят неотложно.

По-късно, когато ние си бяхме към този момент в България, другари от Харков ни споделяха, изпълнени със боязън и стрес, по какъв начин млади мъже – техни съпрузи, синове, родственици и познати се крият с месеци по всевъзможен метод от управляващите, с цел да не бъдат принудени да отидат в Чернобил, в окото на радиационния ад.

Самата злополука в Чернобил бе ужасяващо точна метафора за рухването на руската система. А скриването на истината от елементарните хора бе крещяща илюстрация за свръхманията за секретност на режима, за неговото отношение към популацията, за лъжата и измамата с която се бе обкръжил висшият руски хайлайф – партиен, кагебистки, боен и номенклатурен, който в най-голяма степен способства - с чудовищната си лакомия, несръчност и брутално безхаберие по отношение на страната, обществото, народа и жителите - за разпада на налаганата с еднопартийна тирания руска система.

И още нещо: Чернобилската АЕЦ носеше името на Владимир Илич Ленин:

Чернобилска АЕЦ " Ленин "!

И това в случай че не е било знак, знак, сигнал, обръщение за идния, неминуем, избухлив завършек на ленинизма!

Радиацията от експлодиралата Чернобилска АЕЦ " Ленин " взе ужасно доста жертви. Но още повече, с доста пъти повече жертви взе радиацията от експлодиралия
Съюз на съветските социалистически републики " Ленин "!

Текстът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията