Привечер, до падането на мрака, наблюдавам прилепите. Гледам тия съвършени

Привечер, до рухването на мрака, следя прилепите. Гледам тия съвършени летци на нощта и си мисля по какъв начин с дребния си човешки разум крадем и копираме законите на Висшия създател, само че не в името на хармонията, а по какъв начин да се изтребваме все по сполучливо. 

 

Става дума за това знамение, което сме копирали от прилепите и се назовава ехолокация – посредством ултразвуците да се основава триизмерната картина на пространството. И си мисля още с каква примамка и непримиримост трансформираме Божиите формули на живота в човешки формули на разрушението – самолетите стелт технологии, силуетите им с обтекаемост на соколово крило, подводниците, слухтящи с ехолокаторите си по дъното на международните океани. 

 

Всъщност, до момента в който копира своя Създател, какво основава човешкият разум – свят на съзиданието или свят на разрушението?

 

Недялко Славов