Притискането на Борисов до стената и опитите да бъде сложен

Притискането на Борисов до стената и опитите да бъде комплициран под цялостен надзор биха довършили остатъците от някакъв суверенитет на България

Коментар на Калина Андролова за БНР

На Политическа партия ще им бъде мъчно на тези избори, защото служебният кабинет на Радев този път няма да поддържа предизборната им драматургия, в това число и тази с машинките. Също по този начин част от бизнеса, който изпищя от аматьорските дейности на Политическа партия, ще вложи запас против Кирил и Асен. Всъщност Кирил и Асен са най-ефективната реабилитация на ГЕРБ, те съживиха партията на Борисов, която преживяваше някаква отмалялост от продължителната приложимост на властта. Мисля, че Борисов би трябвало да им изпрати торта с благодарствено писмо.

Наблюдаваме по какъв начин някогашният министър председател Петков изяснява из медиите, че Борисов би трябвало да се пенсионира. Не е ли катастрофично от позиция на логиката на психиката, че след забележителните си управнически провали, Петков към момента толкоз се е самозабравил, че се изживява като диригент на политическото пространство?! Петков е изумителен с патологията си да изважда на показ диалози с непознати водачи, които са официални и куртоазни към него, и които той, тъй като е лишен от дипломатически нюх, възприема за чиста монета. След това ги сервира като „ вселенското “ мнение за „ положителния “ Петков, за „ неприятния “ Борисов, за битката с мафията и корупцията, и впрочем словосъчетание за наивници. За страдание никой от политическите му врагове не е толкоз несъобразителен, че да му каже най-сетне, какво мисли най-ефективният дипломат у нас тъкмо за него и неговите управнически резултати.

За здравия политически разсъдък е ясно, че Политическа партия не може да продължи с Кирил Петков като лидер-комуникатор, защото някогашният министър председател е като бензиноколонка посред пожар. Ако конструкторите желаят да запазят Политическа партия в някакъв работен размер, би трябвало да отстранят Петков от изяви в медиите. На Кирил Петков не му идва мислено, че колкото по-враждебен е против ГЕРБ, толкоз повече поставя кол на бъдещи стратегически ходове, които не зависят от него и не могат да бъдат осмислени от него. Нито една от дилемите, които Кирил Петков си фантазира, че може да реши във властта, не съумя да реши без благоволението и поддръжката на ГЕРБ. Нито една! Не единствено това, само че даже се постановяваше ГЕРБ и Демократична България да му сменят пелените, да позачистват след грубите му неточности. Така че крайната неприязън и арогантната непризнателност на Политическа партия към ГЕРБ е рецепта за предстоящ неуспех.

Демократичността у нас е смайващо сменена със селяшко-провинциална намусеност към всичко и с особени, само че доста устойчиви форми на неприязън, които са мотор за придвижването в тази наша страна. За да се движим, би трябвало да ненавиждаме, това е българската вътрераздирателна сила. Виждаме този факт като натюрел и патология даже в чисто новите Политическа партия. Имаме изграждане на политическа еднаквост извънредно върху омразата против ГЕРБ. Това единствено акцентира, че врагът, по-който се катерят и падат от Политическа партия, очевидно е доста мощен. Тъй като този зложелател построява цялата им политическа „ идеология “, реторика, тактика и тактичност, осмисля политическото им битие. Ако си спомняте същото беше и с десницата на прехода и омразата към Българска социалистическа партия. Народопсихологията не се трансформира, трансформират се обектите на ненавист. Не желая да тревожа Политическа партия, само че те даже няма да имат оперативно време да се порадват на властта, толкоз бързо те самите ще влязат във етапа на омразния таргет.

Интересно е следното. ГЕРБ понесоха всички вероятни удари – претърпяха цветна гражданска война, очернящи акции, компромати против тях, изпратени в посолствата, фотоси, арести, медийна война, изявления в задграничните медии, тършуване за корупция, клюки пред американския и европейския политически хайлайф. И освен оцеляха, само че евентуално ще са първа политическа мощ на изборите. Толкова постоянна групировка е извънредно апетитна хапка за преодоляване. Устойчивите обединения са по-трудни за манипулиране от страна на външния фактор, тъй като дават сигурност на партийния водач при възможен напън. По-лесно е да се играе с полуфабрикати и партийни еднодневки. Защото всеки мощен водач на партия се оказва в натурален спор с натиска за политическо угодничество към световните сили. Много постоянно опитите да се отбрани националния интерес завършат с площадни недоволства. Така бунтовниците против „ мафията “ у нас, изучени да хвърлят домати на площада, излъчиха във властта другарската клика на Кирил и Асен. Искам да уверя ПП