Режисьорът Веселка Кунчева: Ще загинем, ако се борим със зъби и нокти само за собственото си оцеляване
Притеснява ме, че започнаха много цинични медийни операции, чиято цел е не просто ПР на съответни политици, а напряко замяна на техните същински облици. Дни наред ни облъчваха с новините, че Делян Пеевски прави дарения на лечебни заведения, а Иван Гешев подарява кръв. Това не е ли цинизъм?
Това сподели пред Фрог нюз режисьорът Веселка Кунчева по отношение на напрежението към битката с ковид. Тя е носителка на десетки интернационалните оценки за творчеството си, в това число и премията " Икар ". Ето какво още показа създателят пред екипа ни:
Веселка, поради страховитите вести към ковид, множеството хора са се вкопчили във физическото си оцеляване. Има ли заплаха да загърбим за дълго време духовността или е пристигнал момента за катарзис?
Рискът да загърбим духовността е огромен. Огромна част от човечеството е притиснато до стената. Бройката на безработните пораства лавинообразно. Световната стопанската система търпи загуби, които съм сигурна, че никой към момента не може да пресметна какви ще са, когато излезем от пандемията, само че сигурно, когато излезем от къщите си ще се озовем в друго време с други хора. За едни това ще е катарзис. За други ще е време за оцеляване. На физическо равнище. А всички знаем, че когато човек е заставен да се бори за хляба, духовността се трансформира в непотребен разкош. Владислав Горанов счита, че ние, хората на изкуството, сме маргинали… Духовността ще бъде маргинал. За дълго време.
Много хора се питат какви са уроците, които би трябвало да научим в този сложен миг?
Всеки човек претърпява по собствен личен метод изолацията. Следователно за всеки уроците са разнообразни. В първите дни аз бях ядосана, гневна за това, че се спря репетиционния ни интервал на рок операта „ Исус Христо Суперзвезда “. На 13-ти март трябваше да имаме премиера. Няколко дни по-късно осъзнах, че това е нарцисизъм. Не беше спрян моят репетиционен интервал. Светът беше спрян. Тогава осъзнах, че креативният ми нарцисизъм ме е заслепил дотам, че съм изгубила действителна визия какво се случва с хората към мен. Какво се случва в страната, в която пребивавам. Какво се случва с човечеството... За мен това беше в действителност голям пестник. Осъзнаването, че съм се заключила в личните си копнежи и съм изгубила връзката си със света, който крещеше за помощ. Това осъзнаване ме смири и отвори още веднъж към света.
Как ти се отразява рецесията? В свое видеообръщение приказваш за Вяра. На нея ли се уповаваш и в случай че е по този начин от кое място черпиш ентусиазъм?
Изолацията ми оказа помощ да се обърна още веднъж към себе си. Но не към Егото, а към онази част от мен, която всички ние притежаваме – човещината. Вярвам, че можем да излезем по-силни и по-чисти от рецесията, в случай че се преоткрием.
Много се спори за това дали прекомерната информация за смъртоносната болест травмира душeвността на хората. Като режисьор по какъв начин една неприятна вест би следвало да се сервира на обществото, с цел да я понесе по-леко?
В момента медийна операция е в своя пик. Целта е ясна – да се уплашат хората, с цел да си стоят у дома. Генерал Мутафчийски в едно изявление прикани публицистите да излъчват повече фрагменти от лечебните заведения в Италия, с цел да осъзнаят хората заплахата в цялата й същина. Това го разбирам. Не съм съгласна, само че ние заживяхме във военно време. А във военно време всички средства са разрешени, с цел да победиш врага. Това го знам от татко ми, който е някогашен боен. На това ги учат. А нас сега ни управляват военните. Това, което същински ме тормози обаче е, че започнаха много цинични медийни операции, чиято цел е не просто ПР на съответни политици, а напряко замяна на техните същински облици. Дни наред ни облъчваха с новините, че Делян Пеевски прави дарения на лечебни заведения, а Иван Гешев подарява кръв. Това не е ли цинизъм? И до момента в който ни бомбардират с информация за това по какъв начин страната поставя всички грижи за нас, депутатите си усилиха за следващ път заплатите. Това не е ли цинизъм? 10 милиона всеки месец се отпускат за проби, а в случай че човек отиде в държавна болница проби няма. В частните лаборатории има, само че се заплаща. Това не е ли тотално разминаване новините, които ни оповестяват? Разривът с това, което се случва и това, което ни оповестяват е на толкоз доста равнища и в толкоз доста сфери… Пророчеството на Оруел, за подмяната на истината с лъжата и нейното легализиране, към този момент не е антиутопия а нашата действителност.
Доколко като създател, се интересуваш от болестта и от способността на страната и ръководещите да се оправят освен със болестта, само че и с икономическите последици?
Не съм, нито доктор, нито политик. Не знам по какъв начин би трябвало да се управлява страна по време на пандемия. Това, което ме тормози е отношението на някои политици към хората. Държат се като че ли сме малоумни овце, които би трябвало да бъдат сръчкани с остена, с цел да се приберат и да не ги изядат вълците. Само че, всички знаем, че овчарите са по-опасни за овцете от вълците. Това не е загадка.
В общественото пространство особено място се отрежда на генералите. Генерал Борисов, военачалник Радев, военачалник Мутафчийски…. Главният секретар на Министерство на вътрешните работи също се кипри в генералска униформа. Как разчиташ това обръщение?
„ Войната е мир! Свободата е иго! Невежеството е мощ! “
Военно време! Оруелско време!
Преди няколко дни в Народното събрание двама депутати се появиха на съвещание облечени в цялостно бойно снаряжение за битка с Ковид-19. Много хора оприличиха обстановката като цирк. На теб по какъв начин ти подейства?
Омерзителен, безсрамен цирк… Медиците ни нямат защитни дрехи и маски, а те се забавляват със обстановката. Наистина е потресаващо!
Всяка пролет хората с възприятие на облекчение и вяра си споделят „ хванахме се за зеленото “. Сега обаче какво да си кажат и защо да се заловен?
Надежда постоянно има. За мен тя е в осъзнаването ни. Ако осъзнаем какво се случва с нас и със света, в който живеем ще има вяра за всички ни. Ако стартираме да се борим, със зъби и нокти, единствено за личното си оцеляване, ще загинем.
Интервю на Катя Илива
Това сподели пред Фрог нюз режисьорът Веселка Кунчева по отношение на напрежението към битката с ковид. Тя е носителка на десетки интернационалните оценки за творчеството си, в това число и премията " Икар ". Ето какво още показа създателят пред екипа ни:
Веселка, поради страховитите вести към ковид, множеството хора са се вкопчили във физическото си оцеляване. Има ли заплаха да загърбим за дълго време духовността или е пристигнал момента за катарзис?
Рискът да загърбим духовността е огромен. Огромна част от човечеството е притиснато до стената. Бройката на безработните пораства лавинообразно. Световната стопанската система търпи загуби, които съм сигурна, че никой към момента не може да пресметна какви ще са, когато излезем от пандемията, само че сигурно, когато излезем от къщите си ще се озовем в друго време с други хора. За едни това ще е катарзис. За други ще е време за оцеляване. На физическо равнище. А всички знаем, че когато човек е заставен да се бори за хляба, духовността се трансформира в непотребен разкош. Владислав Горанов счита, че ние, хората на изкуството, сме маргинали… Духовността ще бъде маргинал. За дълго време.
Много хора се питат какви са уроците, които би трябвало да научим в този сложен миг?
Всеки човек претърпява по собствен личен метод изолацията. Следователно за всеки уроците са разнообразни. В първите дни аз бях ядосана, гневна за това, че се спря репетиционния ни интервал на рок операта „ Исус Христо Суперзвезда “. На 13-ти март трябваше да имаме премиера. Няколко дни по-късно осъзнах, че това е нарцисизъм. Не беше спрян моят репетиционен интервал. Светът беше спрян. Тогава осъзнах, че креативният ми нарцисизъм ме е заслепил дотам, че съм изгубила действителна визия какво се случва с хората към мен. Какво се случва в страната, в която пребивавам. Какво се случва с човечеството... За мен това беше в действителност голям пестник. Осъзнаването, че съм се заключила в личните си копнежи и съм изгубила връзката си със света, който крещеше за помощ. Това осъзнаване ме смири и отвори още веднъж към света.
Как ти се отразява рецесията? В свое видеообръщение приказваш за Вяра. На нея ли се уповаваш и в случай че е по този начин от кое място черпиш ентусиазъм?
Изолацията ми оказа помощ да се обърна още веднъж към себе си. Но не към Егото, а към онази част от мен, която всички ние притежаваме – човещината. Вярвам, че можем да излезем по-силни и по-чисти от рецесията, в случай че се преоткрием.
Много се спори за това дали прекомерната информация за смъртоносната болест травмира душeвността на хората. Като режисьор по какъв начин една неприятна вест би следвало да се сервира на обществото, с цел да я понесе по-леко?
В момента медийна операция е в своя пик. Целта е ясна – да се уплашат хората, с цел да си стоят у дома. Генерал Мутафчийски в едно изявление прикани публицистите да излъчват повече фрагменти от лечебните заведения в Италия, с цел да осъзнаят хората заплахата в цялата й същина. Това го разбирам. Не съм съгласна, само че ние заживяхме във военно време. А във военно време всички средства са разрешени, с цел да победиш врага. Това го знам от татко ми, който е някогашен боен. На това ги учат. А нас сега ни управляват военните. Това, което същински ме тормози обаче е, че започнаха много цинични медийни операции, чиято цел е не просто ПР на съответни политици, а напряко замяна на техните същински облици. Дни наред ни облъчваха с новините, че Делян Пеевски прави дарения на лечебни заведения, а Иван Гешев подарява кръв. Това не е ли цинизъм? И до момента в който ни бомбардират с информация за това по какъв начин страната поставя всички грижи за нас, депутатите си усилиха за следващ път заплатите. Това не е ли цинизъм? 10 милиона всеки месец се отпускат за проби, а в случай че човек отиде в държавна болница проби няма. В частните лаборатории има, само че се заплаща. Това не е ли тотално разминаване новините, които ни оповестяват? Разривът с това, което се случва и това, което ни оповестяват е на толкоз доста равнища и в толкоз доста сфери… Пророчеството на Оруел, за подмяната на истината с лъжата и нейното легализиране, към този момент не е антиутопия а нашата действителност.
Доколко като създател, се интересуваш от болестта и от способността на страната и ръководещите да се оправят освен със болестта, само че и с икономическите последици?
Не съм, нито доктор, нито политик. Не знам по какъв начин би трябвало да се управлява страна по време на пандемия. Това, което ме тормози е отношението на някои политици към хората. Държат се като че ли сме малоумни овце, които би трябвало да бъдат сръчкани с остена, с цел да се приберат и да не ги изядат вълците. Само че, всички знаем, че овчарите са по-опасни за овцете от вълците. Това не е загадка.
В общественото пространство особено място се отрежда на генералите. Генерал Борисов, военачалник Радев, военачалник Мутафчийски…. Главният секретар на Министерство на вътрешните работи също се кипри в генералска униформа. Как разчиташ това обръщение?
„ Войната е мир! Свободата е иго! Невежеството е мощ! “
Военно време! Оруелско време!
Преди няколко дни в Народното събрание двама депутати се появиха на съвещание облечени в цялостно бойно снаряжение за битка с Ковид-19. Много хора оприличиха обстановката като цирк. На теб по какъв начин ти подейства?
Омерзителен, безсрамен цирк… Медиците ни нямат защитни дрехи и маски, а те се забавляват със обстановката. Наистина е потресаващо!
Всяка пролет хората с възприятие на облекчение и вяра си споделят „ хванахме се за зеленото “. Сега обаче какво да си кажат и защо да се заловен?
Надежда постоянно има. За мен тя е в осъзнаването ни. Ако осъзнаем какво се случва с нас и със света, в който живеем ще има вяра за всички ни. Ако стартираме да се борим, със зъби и нокти, единствено за личното си оцеляване, ще загинем.
Интервю на Катя Илива
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ