Стефан Топуров: Аз съм първият човек в света, който вдигна три пъти собственото си тегло
Притежателят на 22 международни върха във повдигането на тежести Стефан Топуров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Именно той е първия човек в света вдигнал над главата си 3 пъти своето лично тегло. Паметната фотография от този неповторим момент обиколи международните медии през 1983 година. Тогава на шампионата на планетата в Москва той изтласка 180 кг в конкуренцията на 60-килограмовите. А до през днешния ден едвам петима щангисти са съумели да повторят феноменалното му достижение. Във времето неповторимият опит стана негова визитна картичка, макар че в кариерата си има още една международна и две европейски трофеи в спорта на стоманените мъже.
- На подиума на „ Код Спорт “ споделяме добре пристигнал на Стефан Топуров! Първият човек на планетата вдигнал над главата си три пъти личното тегло! 180 кг – исторически опит на международното състезание в Москва през 1983 година Този миг ли се трансформира в твоята визитка за света?
- Аз съм първият човек в света, който подвигна три пъти личното си тегло. Това ми е най-високото и най-важното достижение в моята категория, без значение, че съм ставал и международен, и европейски първенец, и втори на олимпийски игри. Но с това ще ме запомнят.
- Твоя фотография преди време с текст: „ Човекът, който повдигна света! “ беше шлагер в медийното пространство. Спомените ти от това съревнование в съветската столица? Парадоксално е, че тогава се класираш втори заради някакъв неуместен правилник, само че в последна сметка никой не обръща внимание на спечелилия в кат. до 60 кг Саркисян от към този момент някогашния Съветски съюз, а всички прожектори са фокусирани в теб…
- 1983 година аз бях дебютант на международното състезание и чужд, въпреки че имах международни върхове в изтласкването и в дуела за мъже. Но никой не е очаквал чудеса от мен. Очакваше се второ-трето място, само че в никакъв случай международен първенец, да не приказваме 180 кг в изтласкването. Имах късмет, просто се получи опитът. Победи ме един арменец Юрик Саркисян, с помощта на по-ниското си лично тегло със 150 грама. Даже имаше публикация в „ Советский спорт “, че никакво преимущество няма техният състезател в тази категория.
- Тогава е имало някакъв парадокс в правилника, че нямаш право на повече от 15 кг разлика в опита, а на теб ти е трябвало 17,5 кг за първо място.
- Да, трябваше. Никой не знае какво щеше да се случи, даже и аз.
- Твърди се, че си свалил 9 кг, с цел да влезеш в категорията на това съревнование и то най-вече в сауната. Това не е ли убийствено натоварване на сърцето и на организма като цяло?
- Убийствено е, само че ние сме волеви състезатели и би трябвало да имаме огромна воля, с цел да реализираме високи резултати. Даже предния ден преди да участваме на международното състезание, аз припаднах, изгубих схващане в рейса. В четири часа ходехме на загрявка и Нурикян и Данчо Иванов ме изчакват пред рейса, а се свличам на земята. Ако беше ме видял Абаджиев, можеше и да не вземам участие на международното. Отидох в залата, споделиха му, че съм имал някакви проблеми, починах си пет минути и той непосредствено сподели: „ В сауната и лека загрявка! “ Той беше максималист човек.
- Колко оптимално кг си свалял, с цел да влезеш в категория?
- 9-10 кг.
- Почти колкото върха на Армен Назарян в битката отново за кат. до 60 кг – 12 кг.
- Да, само че те я поддържат много време – три-четири дни, а ние два часа преди надпреварата минаваме кантар и възвръщаме към 3-4 кг.
- След теб още петима щангисти вършат взрив, вдигайки над главата си три пъти лично тегло, като трима са от българската школа – Нено Терзийски, Наим Сюлейманоглу, Халил Мутлу, също кореец и китаец. Защо в това отношение господства родната школа?
- Защото българската система е позната в целия свят и с помощта на нашето усърдие имаме високи достижения.
- В родните щанги се говореше, че със славния Наим Сюлейманоглу, мир на праха му, си бил най-хубав другар преди да емигрира в Турция – по този начин ли е?
- Така е, само че всички бяхме положителни другари от нашето потомство – аз, Нено Терзийски, Севдалин Маринов, Митко Гръблев. Не може да се каже, че с някой е било по-голямо другарство или по-малко. Младостта ни е минала дружно, израснали сме дружно.
- Разбрах, че си изгледал турския филм за Наим – мнението ти?
- Много политика, малко спорт. Направили са неточност с смяната на имената. Но има неточност, има и амнистия. Можеше по-важни работи да се дадат в този филм като втората олимпийска купа на Наим, третата олимпийска купа. Имаше достижения, които са по-значими.
- Нямаше да остане време за политика.
- Наим беше добър човек, не става за политик. Опита в Турция с политиката, само че нищо не се получи. Честен и добър човек.
- Как действително са се случили нещата с бягството от българския лагер, какво се говореше при вас? Точно на това съревнование – Световната купа в Мелбърн през 1986 година не си бил…
- Бях шест месеца преди този момент в Австралия. Пътували сме и почваше да се приказва, че ще има смяна на имената. Правехме си подбив, най-вече Нено Терзийски. Даваха му концепция да се кръсти Иван Моллов Меранзов. Иван на Абаджиев, Моллов на ген. секретар на федерацията и Меранзов от Централен комитет на Българска комунистическа партия, който отговаряше за спорта. Не му беше прелестно, само че в кръга на майтапа, не се наскърбяваше.
- А този екшън, който се разказва във кино лентата с бягството, по този начин ли е било?
- Не, той е бил в една стая с Александър Върбанов. Имало е полиция от Държавна сигурност, както от българска страна, по този начин и от турска. Излязъл е да си вземе въздух след банкета, останал с тях да приказват и тогава е решил. Не знам под напън ли, по негово предпочитание ли. Той си знае, не сме говорили за тези работи.
- Почувствахте ли някаква смяна в националния тим, откакто той не се завърна? Натиск от Държавна сигурност, партийци да ви четат лекции?
- За напън би трябвало да кажат треньорите, несъмнено са ги викали за някакви пояснения, само че от нас, състезателите нищо не зависи.
- Във кино лентата за Наим се вижда името ти на електронно табло, когато си с него в една категория на олимпиадата в Сеул. Тогава се класираш втори, откакто губиш с убийствена разлика от 30 кг от Наим, а побеждаваш бронзовия медалист с 25 кг. Какво е било това съревнование – доста необичайно?
- Наим е най-хубавият състезател и най-талантлив. Трудолюбив човек, всичко е постигнал с безчовечен труд. Дори и в най-хубавата си форма, не можех да победя Наим. Но нашата партия тук дава някакви очаквания, навива пружината и аз бях контузен на олимпийските игри. Но даже и да бях здрав, не можеше да победя Наим, въпреки че ми обещаваха мерцедеси, пари, работи...
- Това още в социалистическа България?
- Да. В Бояна персонално Тодор Живков сподели: „ Това, което му се поставя, ще му се даде. “ После ми споделиха за някои спомагателни екстри като „ Мерцедес “. Наим нямаше право да взе участие на олимпийските игри поради промяна на поданство. Трябваше да минат или да даде позволение нашата федерация. Дадохме позволение, като си заплатиха 1,25 млн. $ и се оправи работата.
- Прословутият милион! Всеки един щангист, който съм интервюирал и го запитвам къде е, никой не знае къде се загуби тази голяма сума за това време.
- Дори 5 или 7 млн. щяха да се съгласят и да дадат тези пари, само че ние сме се съгласили на 1,2 млн.
- След бягството на Наим какъв брой постоянно поддържа връзка с него? Как се виждахте до настъпването на демокрацията? После той си идваше в България…
- Идваше, виждахме се, говорили сме по „ Вайбър “, когато бях в Кувейт. Примерно обади ми се да ме пита какво върша, общи неща. За смяна на имената изобщо не сме говорили.
- Как ще го запомниш?
- Добър човек, работлив и надарен.
- Нека поговорим за Иван Абаджиев. За някои – „ папата на щангите “, за други е противоречива персона. Ти какво мислиш?
- Един от хората, които ме направиха това, което съм през днешния ден. С много експерти съм работил, да не обидя някого. Примерно Петър Арнаудов, Ганчо Карушков, Георги Йотовски, Слави Канелов, само че Иван Абаджиев най-вече е съдействал за моята кариера.
- На какво удаваш, че някои, въпреки и малко, негови ученици след това се обърнаха против него?
- В националния тим имаше 15-20 равностойни индивида. Примерно той е предпочел някой, който гледа, че е по-добър, а вторият си мисли, че той е по-добър. Остава му белег, усеща се афектиран и почва да приказва срещу Абаджиев.
- Как се държеше Абаджиев с Наим след бягството му? Във кино лентата има кадър при първата им среща, на която първенецът целува ръка на треньора си – по този начин ли беше?
- Не съм видял, само че по този начин е било. Първата среща беше на европейското състезание 1988 година в Кардиф. Чакахме го до последния миг да пристигна, два дни преди надпреварата се появи в залата. Видяхме се, аз бях с Ангел Генчев на трибуните. Наим влезе, погледна ни и пристигна. Даже имам и фотография.
- Не се страхувахте да поддържате връзка.
- Не, ние сме другари, няма проблеми. Даже от турското разузнаване пристигнаха и на съвършен български споделиха: „ Здравей, Топуров! Как си? “ Накрая вика: „ Аз съм от групата на Наим Сюлейманоглу. “ Не можеш да различиш кой е българин, кой е турчин.
- Казвал си, че натоварванията в тренировките, които е налагал Абаджиев, са непостижими за човешкия организъм. Как се справяхте? Как се устоя 330 дни лагер в годината?
- 330 е едва казано, 350 е по-вероятно. Даже си правеше подбив да караме и Нова година в залата. Той е максималист човек. Имаше доста равностойни спортисти. Ако не е международен първенец, ще е втори. Ако титулярът се контузи, в случай че вторият се контузи, постоянно ще има заместител подготвен за орден. Трето място на международно състезание беше крах.
- Сега допустимо ли е да се случи нещо сходно? Смяташ ли, че ще се намерят даже и пет души за сходно тестване на човешките благоприятни условия и воля?
- Трудна работа. Не могат да устоят на натоварванията. Други времена, други изкушения, няма ги треньорите, няма ги спортните учебни заведения, няма ги експертите, които да намерят надарените деца.
- А за какво постоянно ги има броженията във федерацията по щанги? Защо има събрания, подписки?
- Защото има много фиктивни клубове съгласно мен. Работещите клубове желаят да създадат нещо и някои си записват клубове-фантоми и те дефинират кой ще е президент. Законът го разрешава.
- Как е в последно време ситуацията на този фронт?
- Аз съм надалеч от родните щанги. Има едно момче – Божидар Андреев, за който се надяваме да вземе олимпийски орден. Дай боже, да е златен! Това ни е вярата на олимпийските игри. Талантлив е, работлив е и има душeвност.
- Имаме ли израстване нагоре в последно време, откакто действително този спорт беше в будна кома?
- Имаме. Божидар Андреев е от новото потомство и сносно се оправя момчето.
- Твоето мнение за мистерията към допинг аферата в Сеул и прекъсването на нашия тим от присъединяване? Наистина ли сме жертва на гадна игра или сами сме си отговорни?
- Според мен е политическо решение. Лично аз съм чувал от Абаджиев, че са му разрешили два златни, два сребърни и два бронзови медала. Той не се е подчинил и по тази причина се получи този допинг скандал.
- Когато работеше като треньор, каква система на подготовка изповядваше, какво си забраняваше в работата?
- Най-близко до това, което съм практикувал. Но е мъчно за осъществяване, тъй като желаеме огромни натоварвания, огромна дисциплинираност, а в този момент хората са сложни, изключително в чужбина.
- Защо родният ти Асеновград е дал на страната ни толкоз огромни щангисти? Те ли са повода и ти да влезеш в залата?
- Преди нас имаше много спортисти като Трендафил Стойчев, Йордан Митков, Христо Плачков, Богдан Дръндаров, които са носители на медали от международни и европейски шампионати. Винаги сме им се възхищавали. Не единствено щангите, само че и гребането е много известен спорт в Асеновград.
- А ти по какъв начин се възпламени за щангите?
- Треньорът пристигна в час по физическо. Имаше една учителка Радулова и скачахме скок на височина. Треньорът от целия клас избра мен, викна ме и ме пита дали желая да упражнявам щанги. Нито знаех какво са щанги, отидох след два дни в залата и оттова стартира всичко.
- Истина ли е или просто фолклор във вашия народен тим, че когато те е показал треньорът, си помислил, че е поради някаква беля и си се панирал?
- Да, с един съученик се обаждахме по тези телефони за 2 или 5 стотинки до пожарната, че гори печката. Мислехме, че са ни хванали и ще ни се карат.
- На твой адрес има седем оценки от огромни шампионати, 22 ремонти на международните върхове и 3 триумфа със злато – един път на международно и два пъти на европейско. Имаш ли обичан момент или моменти от тези съревнования, които ще останат вечно в сърцето ти?
- Моментът със 180 кг постоянно ще ми остане. Първият човек в света! Това ми е визитката!
- Вярно ли е, че преди олимпиадата в Лос Анджелис, която социалистическите срани, без Румъния, бойкотираха си бил във формата на живота си?
- Предната година станах втори в света, дебютант, със 150 грама по-тежък и по тази причина не станах международен първенец. 1984 година станах европейски първенец със международни върхове, тъй че освен аз, а целият български спорт щеше да бъде с доста положително класиране. Във всички спортове, освен в щангите!
- Може би щеше да копира случилото се след четири години в Сеул през 1988 година с 35 медала и място в петицата на нациите.
- Щеше да бъде върхът в класирането на българския спорт на олимпийски игри.
- Да поговорим за огромния камшик на спорта – травмите. Преживял си няколко тежки контузии, в това число и най-тежката за щангистите – изваждане на лакът. Контузиите ли сложиха действително завършек на кариерата ти?
- И двата лакътя извадих. Не, след травмите постоянно съм продължавал и съм реализирал върхови резултати. Стана лекият живот, след олимпиадата се отпуснах и към този момент настъпиха младите, беше мъчно да се върна.
- Имаш интервал на треньорство във Виетнам и Кувейт – екзотични дестинации. Харесаха ли ти тези завършения? Сподели нещо за живота там?
- О, не може да се не помнят тези завършения. Във Виетнам работех с най-хубавия състезател Хоанг Ан Туан, който стана азиатски първенец и втори на олимпийските игри в Пекин. Талантлив е, само че мъчно извършва. Ако беше спазвал 100% моята стратегия, може би щеше да бъде вторият Наим Сюлейманоглу. Говорили сме – за какво правиш тези работи, слушай ме! Може да станеш пет пъти международен първенец, а си станал един път втори. В Кувейт беше напълно друго. Една година преди този момент бе пристигнал един българин Янко Георгиев, който към момента е там. Занимаваше се с огромните, а аз с начинаещи. Интересно е и занимателно. Идват надарени деца, бързо се палят, само че и бързо напущат залата.
- С какво се занимаваш сега? Как се чувстваш, какво те вълнува в родното общество?
- В момента съм президент на асеновградския клуб по текбол. Моят другар Севдалин Маринов развива този спорт в България и му оказвам помощ с каквото мога. След Кувейт в напълно друга област. Нов дом си строя и с майстори се занимавам, нетипични неща за мен, битовизми. Но може да се каже, че попаднах на добър занаятчия и всичко се извърши, както би трябвало.
- Играеш ли с футболната топка върху маса или играта текбол?
- Опитвам се, само че не е за мен, въпреки всичко съм на 56 години.
- Твоят наследник е правист – не искаше ли да прави кариера в спорта или той е от младите, за които говорихме, че мъчно могат да се подложат на физически натоварвания като теб?
- Спортна персона е, само че повече го влече учението, книгите. Там му е попрището, там му е силата. В момента е помощник към Българска академия на науките, юрист в Пловдивската адвокатура на свободна процедура и чака да преподава в Софийския университет.
- Последен въпрос за персоналния ти живот, в случай че искаш да споделиш нещо? Как релаксираш, вълнува ли те политиката, обичаш ли да пътуваш?
- Политиката не ме вълнува. Пътувам в България по спа дестинации – сауни, парни бани, басейнчета. Ерген съм сега. От скоро съм дядо, от 14 януари имам внучка и тя ще ми лишава много от времето.
- На подиума на „ Код Спорт “ споделяме добре пристигнал на Стефан Топуров! Първият човек на планетата вдигнал над главата си три пъти личното тегло! 180 кг – исторически опит на международното състезание в Москва през 1983 година Този миг ли се трансформира в твоята визитка за света?
- Аз съм първият човек в света, който подвигна три пъти личното си тегло. Това ми е най-високото и най-важното достижение в моята категория, без значение, че съм ставал и международен, и европейски първенец, и втори на олимпийски игри. Но с това ще ме запомнят.
- Твоя фотография преди време с текст: „ Човекът, който повдигна света! “ беше шлагер в медийното пространство. Спомените ти от това съревнование в съветската столица? Парадоксално е, че тогава се класираш втори заради някакъв неуместен правилник, само че в последна сметка никой не обръща внимание на спечелилия в кат. до 60 кг Саркисян от към този момент някогашния Съветски съюз, а всички прожектори са фокусирани в теб…
- 1983 година аз бях дебютант на международното състезание и чужд, въпреки че имах международни върхове в изтласкването и в дуела за мъже. Но никой не е очаквал чудеса от мен. Очакваше се второ-трето място, само че в никакъв случай международен първенец, да не приказваме 180 кг в изтласкването. Имах късмет, просто се получи опитът. Победи ме един арменец Юрик Саркисян, с помощта на по-ниското си лично тегло със 150 грама. Даже имаше публикация в „ Советский спорт “, че никакво преимущество няма техният състезател в тази категория.
- Тогава е имало някакъв парадокс в правилника, че нямаш право на повече от 15 кг разлика в опита, а на теб ти е трябвало 17,5 кг за първо място.
- Да, трябваше. Никой не знае какво щеше да се случи, даже и аз.
- Твърди се, че си свалил 9 кг, с цел да влезеш в категорията на това съревнование и то най-вече в сауната. Това не е ли убийствено натоварване на сърцето и на организма като цяло?
- Убийствено е, само че ние сме волеви състезатели и би трябвало да имаме огромна воля, с цел да реализираме високи резултати. Даже предния ден преди да участваме на международното състезание, аз припаднах, изгубих схващане в рейса. В четири часа ходехме на загрявка и Нурикян и Данчо Иванов ме изчакват пред рейса, а се свличам на земята. Ако беше ме видял Абаджиев, можеше и да не вземам участие на международното. Отидох в залата, споделиха му, че съм имал някакви проблеми, починах си пет минути и той непосредствено сподели: „ В сауната и лека загрявка! “ Той беше максималист човек.
- Колко оптимално кг си свалял, с цел да влезеш в категория?
- 9-10 кг.
- Почти колкото върха на Армен Назарян в битката отново за кат. до 60 кг – 12 кг.
- Да, само че те я поддържат много време – три-четири дни, а ние два часа преди надпреварата минаваме кантар и възвръщаме към 3-4 кг.
- След теб още петима щангисти вършат взрив, вдигайки над главата си три пъти лично тегло, като трима са от българската школа – Нено Терзийски, Наим Сюлейманоглу, Халил Мутлу, също кореец и китаец. Защо в това отношение господства родната школа?
- Защото българската система е позната в целия свят и с помощта на нашето усърдие имаме високи достижения.
- В родните щанги се говореше, че със славния Наим Сюлейманоглу, мир на праха му, си бил най-хубав другар преди да емигрира в Турция – по този начин ли е?
- Така е, само че всички бяхме положителни другари от нашето потомство – аз, Нено Терзийски, Севдалин Маринов, Митко Гръблев. Не може да се каже, че с някой е било по-голямо другарство или по-малко. Младостта ни е минала дружно, израснали сме дружно.
- Разбрах, че си изгледал турския филм за Наим – мнението ти?
- Много политика, малко спорт. Направили са неточност с смяната на имената. Но има неточност, има и амнистия. Можеше по-важни работи да се дадат в този филм като втората олимпийска купа на Наим, третата олимпийска купа. Имаше достижения, които са по-значими.
- Нямаше да остане време за политика.
- Наим беше добър човек, не става за политик. Опита в Турция с политиката, само че нищо не се получи. Честен и добър човек.
- Как действително са се случили нещата с бягството от българския лагер, какво се говореше при вас? Точно на това съревнование – Световната купа в Мелбърн през 1986 година не си бил…
- Бях шест месеца преди този момент в Австралия. Пътували сме и почваше да се приказва, че ще има смяна на имената. Правехме си подбив, най-вече Нено Терзийски. Даваха му концепция да се кръсти Иван Моллов Меранзов. Иван на Абаджиев, Моллов на ген. секретар на федерацията и Меранзов от Централен комитет на Българска комунистическа партия, който отговаряше за спорта. Не му беше прелестно, само че в кръга на майтапа, не се наскърбяваше.
- А този екшън, който се разказва във кино лентата с бягството, по този начин ли е било?
- Не, той е бил в една стая с Александър Върбанов. Имало е полиция от Държавна сигурност, както от българска страна, по този начин и от турска. Излязъл е да си вземе въздух след банкета, останал с тях да приказват и тогава е решил. Не знам под напън ли, по негово предпочитание ли. Той си знае, не сме говорили за тези работи.
- Почувствахте ли някаква смяна в националния тим, откакто той не се завърна? Натиск от Държавна сигурност, партийци да ви четат лекции?
- За напън би трябвало да кажат треньорите, несъмнено са ги викали за някакви пояснения, само че от нас, състезателите нищо не зависи.
- Във кино лентата за Наим се вижда името ти на електронно табло, когато си с него в една категория на олимпиадата в Сеул. Тогава се класираш втори, откакто губиш с убийствена разлика от 30 кг от Наим, а побеждаваш бронзовия медалист с 25 кг. Какво е било това съревнование – доста необичайно?
- Наим е най-хубавият състезател и най-талантлив. Трудолюбив човек, всичко е постигнал с безчовечен труд. Дори и в най-хубавата си форма, не можех да победя Наим. Но нашата партия тук дава някакви очаквания, навива пружината и аз бях контузен на олимпийските игри. Но даже и да бях здрав, не можеше да победя Наим, въпреки че ми обещаваха мерцедеси, пари, работи...
- Това още в социалистическа България?
- Да. В Бояна персонално Тодор Живков сподели: „ Това, което му се поставя, ще му се даде. “ После ми споделиха за някои спомагателни екстри като „ Мерцедес “. Наим нямаше право да взе участие на олимпийските игри поради промяна на поданство. Трябваше да минат или да даде позволение нашата федерация. Дадохме позволение, като си заплатиха 1,25 млн. $ и се оправи работата.
- Прословутият милион! Всеки един щангист, който съм интервюирал и го запитвам къде е, никой не знае къде се загуби тази голяма сума за това време.
- Дори 5 или 7 млн. щяха да се съгласят и да дадат тези пари, само че ние сме се съгласили на 1,2 млн.
- След бягството на Наим какъв брой постоянно поддържа връзка с него? Как се виждахте до настъпването на демокрацията? После той си идваше в България…
- Идваше, виждахме се, говорили сме по „ Вайбър “, когато бях в Кувейт. Примерно обади ми се да ме пита какво върша, общи неща. За смяна на имената изобщо не сме говорили.
- Как ще го запомниш?
- Добър човек, работлив и надарен.
- Нека поговорим за Иван Абаджиев. За някои – „ папата на щангите “, за други е противоречива персона. Ти какво мислиш?
- Един от хората, които ме направиха това, което съм през днешния ден. С много експерти съм работил, да не обидя някого. Примерно Петър Арнаудов, Ганчо Карушков, Георги Йотовски, Слави Канелов, само че Иван Абаджиев най-вече е съдействал за моята кариера.
- На какво удаваш, че някои, въпреки и малко, негови ученици след това се обърнаха против него?
- В националния тим имаше 15-20 равностойни индивида. Примерно той е предпочел някой, който гледа, че е по-добър, а вторият си мисли, че той е по-добър. Остава му белег, усеща се афектиран и почва да приказва срещу Абаджиев.
- Как се държеше Абаджиев с Наим след бягството му? Във кино лентата има кадър при първата им среща, на която първенецът целува ръка на треньора си – по този начин ли беше?
- Не съм видял, само че по този начин е било. Първата среща беше на европейското състезание 1988 година в Кардиф. Чакахме го до последния миг да пристигна, два дни преди надпреварата се появи в залата. Видяхме се, аз бях с Ангел Генчев на трибуните. Наим влезе, погледна ни и пристигна. Даже имам и фотография.
- Не се страхувахте да поддържате връзка.
- Не, ние сме другари, няма проблеми. Даже от турското разузнаване пристигнаха и на съвършен български споделиха: „ Здравей, Топуров! Как си? “ Накрая вика: „ Аз съм от групата на Наим Сюлейманоглу. “ Не можеш да различиш кой е българин, кой е турчин.
- Казвал си, че натоварванията в тренировките, които е налагал Абаджиев, са непостижими за човешкия организъм. Как се справяхте? Как се устоя 330 дни лагер в годината?
- 330 е едва казано, 350 е по-вероятно. Даже си правеше подбив да караме и Нова година в залата. Той е максималист човек. Имаше доста равностойни спортисти. Ако не е международен първенец, ще е втори. Ако титулярът се контузи, в случай че вторият се контузи, постоянно ще има заместител подготвен за орден. Трето място на международно състезание беше крах.
- Сега допустимо ли е да се случи нещо сходно? Смяташ ли, че ще се намерят даже и пет души за сходно тестване на човешките благоприятни условия и воля?
- Трудна работа. Не могат да устоят на натоварванията. Други времена, други изкушения, няма ги треньорите, няма ги спортните учебни заведения, няма ги експертите, които да намерят надарените деца.
- А за какво постоянно ги има броженията във федерацията по щанги? Защо има събрания, подписки?
- Защото има много фиктивни клубове съгласно мен. Работещите клубове желаят да създадат нещо и някои си записват клубове-фантоми и те дефинират кой ще е президент. Законът го разрешава.
- Как е в последно време ситуацията на този фронт?
- Аз съм надалеч от родните щанги. Има едно момче – Божидар Андреев, за който се надяваме да вземе олимпийски орден. Дай боже, да е златен! Това ни е вярата на олимпийските игри. Талантлив е, работлив е и има душeвност.
- Имаме ли израстване нагоре в последно време, откакто действително този спорт беше в будна кома?
- Имаме. Божидар Андреев е от новото потомство и сносно се оправя момчето.
- Твоето мнение за мистерията към допинг аферата в Сеул и прекъсването на нашия тим от присъединяване? Наистина ли сме жертва на гадна игра или сами сме си отговорни?
- Според мен е политическо решение. Лично аз съм чувал от Абаджиев, че са му разрешили два златни, два сребърни и два бронзови медала. Той не се е подчинил и по тази причина се получи този допинг скандал.
- Когато работеше като треньор, каква система на подготовка изповядваше, какво си забраняваше в работата?
- Най-близко до това, което съм практикувал. Но е мъчно за осъществяване, тъй като желаеме огромни натоварвания, огромна дисциплинираност, а в този момент хората са сложни, изключително в чужбина.
- Защо родният ти Асеновград е дал на страната ни толкоз огромни щангисти? Те ли са повода и ти да влезеш в залата?
- Преди нас имаше много спортисти като Трендафил Стойчев, Йордан Митков, Христо Плачков, Богдан Дръндаров, които са носители на медали от международни и европейски шампионати. Винаги сме им се възхищавали. Не единствено щангите, само че и гребането е много известен спорт в Асеновград.
- А ти по какъв начин се възпламени за щангите?
- Треньорът пристигна в час по физическо. Имаше една учителка Радулова и скачахме скок на височина. Треньорът от целия клас избра мен, викна ме и ме пита дали желая да упражнявам щанги. Нито знаех какво са щанги, отидох след два дни в залата и оттова стартира всичко.
- Истина ли е или просто фолклор във вашия народен тим, че когато те е показал треньорът, си помислил, че е поради някаква беля и си се панирал?
- Да, с един съученик се обаждахме по тези телефони за 2 или 5 стотинки до пожарната, че гори печката. Мислехме, че са ни хванали и ще ни се карат.
- На твой адрес има седем оценки от огромни шампионати, 22 ремонти на международните върхове и 3 триумфа със злато – един път на международно и два пъти на европейско. Имаш ли обичан момент или моменти от тези съревнования, които ще останат вечно в сърцето ти?
- Моментът със 180 кг постоянно ще ми остане. Първият човек в света! Това ми е визитката!
- Вярно ли е, че преди олимпиадата в Лос Анджелис, която социалистическите срани, без Румъния, бойкотираха си бил във формата на живота си?
- Предната година станах втори в света, дебютант, със 150 грама по-тежък и по тази причина не станах международен първенец. 1984 година станах европейски първенец със международни върхове, тъй че освен аз, а целият български спорт щеше да бъде с доста положително класиране. Във всички спортове, освен в щангите!
- Може би щеше да копира случилото се след четири години в Сеул през 1988 година с 35 медала и място в петицата на нациите.
- Щеше да бъде върхът в класирането на българския спорт на олимпийски игри.
- Да поговорим за огромния камшик на спорта – травмите. Преживял си няколко тежки контузии, в това число и най-тежката за щангистите – изваждане на лакът. Контузиите ли сложиха действително завършек на кариерата ти?
- И двата лакътя извадих. Не, след травмите постоянно съм продължавал и съм реализирал върхови резултати. Стана лекият живот, след олимпиадата се отпуснах и към този момент настъпиха младите, беше мъчно да се върна.
- Имаш интервал на треньорство във Виетнам и Кувейт – екзотични дестинации. Харесаха ли ти тези завършения? Сподели нещо за живота там?
- О, не може да се не помнят тези завършения. Във Виетнам работех с най-хубавия състезател Хоанг Ан Туан, който стана азиатски първенец и втори на олимпийските игри в Пекин. Талантлив е, само че мъчно извършва. Ако беше спазвал 100% моята стратегия, може би щеше да бъде вторият Наим Сюлейманоглу. Говорили сме – за какво правиш тези работи, слушай ме! Може да станеш пет пъти международен първенец, а си станал един път втори. В Кувейт беше напълно друго. Една година преди този момент бе пристигнал един българин Янко Георгиев, който към момента е там. Занимаваше се с огромните, а аз с начинаещи. Интересно е и занимателно. Идват надарени деца, бързо се палят, само че и бързо напущат залата.
- С какво се занимаваш сега? Как се чувстваш, какво те вълнува в родното общество?
- В момента съм президент на асеновградския клуб по текбол. Моят другар Севдалин Маринов развива този спорт в България и му оказвам помощ с каквото мога. След Кувейт в напълно друга област. Нов дом си строя и с майстори се занимавам, нетипични неща за мен, битовизми. Но може да се каже, че попаднах на добър занаятчия и всичко се извърши, както би трябвало.
- Играеш ли с футболната топка върху маса или играта текбол?
- Опитвам се, само че не е за мен, въпреки всичко съм на 56 години.
- Твоят наследник е правист – не искаше ли да прави кариера в спорта или той е от младите, за които говорихме, че мъчно могат да се подложат на физически натоварвания като теб?
- Спортна персона е, само че повече го влече учението, книгите. Там му е попрището, там му е силата. В момента е помощник към Българска академия на науките, юрист в Пловдивската адвокатура на свободна процедура и чака да преподава в Софийския университет.
- Последен въпрос за персоналния ти живот, в случай че искаш да споделиш нещо? Как релаксираш, вълнува ли те политиката, обичаш ли да пътуваш?
- Политиката не ме вълнува. Пътувам в България по спа дестинации – сауни, парни бани, басейнчета. Ерген съм сега. От скоро съм дядо, от 14 януари имам внучка и тя ще ми лишава много от времето.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ