♥ Просяк е всеки, който не е намерил истинското богатство вътре в себе си
Притча за просяка, разказана от Екхарт ТОЛЕ в книгата му „ Силата на сегашното “.
(Romeo V. Tabuena, „ Beggar “, 1956)
♥ Съкровището в нас
Един бедняк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал чужд.
– Да имаш малко дребни? – смънкал просякът, протягайки по табиет остарялата си бейзболна шапка.
– Нямам какво да ти дам – отвърнал непознатият.
После попитал:
– Какво е това, върху което седиш?
– Нищо – отвърнал просякът. – Някаква остаряла кутия. Седя на нея, откогато се помня.
– Поглеждал ли си в миналото вътре? – попитал непознатият.
– Не. Защо да виждам? Вътре няма нищо.
– Я погледни! – настоял непознатият.
Просякът с тъга съумял да отвори капака. Удивен, безверен и възхитен, той открил, че кутията е цялостна със злато.
Аз съм този чужд, който няма какво да ви даде и който ви споделя да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „ Но аз не съм бедняк. “ Просяк е всеки, който – дори и да има огромни материални благосъстояния – не е намерил своето същинско благосъстояние, а то е струящата наслада от Битието и дълбокият и хладнокръвен мир, който идва с него.
Търсим отвън себе си парченца наслаждение или себеосъществяване, утвърждение, сигурност и обич, а носим в себе си богатство, в което освен че е включено всичко това, само че и то е безпределно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
Из: „ Силата на сегашното “, Екхарт Толе, изд. Кибеа
Картина: Romeo V. Tabuena, „ Beggar “, 1956
