Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен - НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
ПРИТЧА ЗА БОГ И ЕВА
Момичето, което беше мое,
от днеска не е мое, боже мой.
Обърна се и тръгна… На завоя.
И продължи… До другия завой.
Аз я създадох… Сам… Душа и тяло…
Очи… Ръце… Усмивки… И сълзи.
От шепичка… От нищо… От начало…
Отиде си… И мраз по мен пълзи.
На другия завой – ненадейно спира…
Едно момче… Каквото бях преди.
Страхотен пич… В очите й се взира…
Ще я зомбира, ще я победи.
И тя ще тръгне с него… Сомнамбулно.
Наивна я създадох… Как можах.
Обръща се. Намига подигравателно.
Дете, което не изпитва страх…
И аз стоя… И гледам… Няма метод.
Природата… Разбирам. Вдявам. Знам.
И мамка му… Защо ли ми се плаче?
И край…И няма друга да основа.
НЕЩО КАТО ЗАВЕЩАНИЕ
В най-последният… Във онзи… Във упования ден.
Само ти… От всички хора… Само ти да си до мен.
Знам,че е егоистично… Знам… И все пак.
Само тебе да усещат морните ми сетива.
Страшничко е… И нелепо… Неизбежно е… Нали…
Затова да се подготвим… И по-малко да боли.
Сърдиш се сега… Разбирам… Глупости ти пиша… Знам…
Джиесемът ми ще бъде непрекъснато включен Там.
Само номерът не зная. Ще го пратя с есемес.
И ще си приказваме дълго… Както си приказваме през днешния ден.
Може би е забранено… Но ще ти описвам аз…
Ще ти стане интересно… Точно в уречен час.
А пък ти ще ми докладваш… Кой с кого къде е бил.
Как омъжвате Тамарка… Как наподобява Самуил.
Вероятно Там ще бъда доста хубав… Много млад.
Само, че едно ме плаши… Да не съм отвън обсег.
МЛАДОСТТА съдебна експертиза ЗАВРЪЩА
По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално…
Ето… влиза със взлом…
И със пристрастеност ме прегръща…
Задушава ме с вик…
Младостта се завръща –
пък въпреки и за момент.
Хирургично, без благосклонност
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.
Младостта се завръща –
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е цялостен парадокс
Знам, че никой не може
да го разбере…
Младостта се завръща,
мое остаряло море.
Ето… гмуркам се… плувам…
в моя жанр бътерфлай.
От брега до небето…
От начало до край…
Моя детска съблазън…
Моя смелост… Мой боязън.
Като първа целувка.
Като тайна… И грях…
Младостта се завръща…
Няма грешка… На пук…
Ужас! Как ме обърква…
Там ли съм… Или тук…
Или просто това е
мимолетно здравей…
Стар тийнейджър… Добре, де…
Стига толкоз… „ ОК ”.
Младостта се завръща…
Няма време, нали?
Неочаквано същата…
Боже мой, по какъв начин боли!
Как витае въпросът:
За къде? До по кое време?
Младостта се завръща
единствено през днешния ден и сега…
Или още и още…
До когато умрем…
Младостта се завръща…
Не съвсем… не съвсем…
ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме… И съдбоносно.
Щастие… щастийце… Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим… Тъкмо едвам те докоснем…
Тъкмо те хванем… и няма те… няма те там…
Шапка невидимка… Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не допускам дори…
Дълъг живот?.. И обич?.. И триумфи?.. И популярност?..
Много другари?.. Много и доста пари?..
Колко години… И всяка с това ни сурвака.
Земни неща… Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло… Съвсем преди мрака.
Щастийце… Миличко… Пак ли се криеш…Защо?
Може би ти си наоколо… Без да го знаем.
Живи сме още… Изнервени… Стари… И зли…
Дай ни се… Все пак… За малко… На края… На заем…
Утре, например… Когато снегът завали…
Ето те… Идваш… Аз слушам гласчето ти звънко…
Хитрият поглед… Малката интелигентна глава…
Двете опашки на ластик…Вратленцето тънко…
Господи, какъв брой сме глупави… Ти си това…
НЕ УМИРАЙ, ЛЮБОВ
Не умирай обич! Не умирай обич! Не умирай!
Старомодно до край ще дублирам тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира –
всеки ден ще ти нося през зимата самун и дърва.
Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов…Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето безстрашно сърце.
Ще те любя, обич! Ще те любя, обич! Ще те любя!
Цяла нощ…Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все по този начин хубава! Виж! Аз съм все по този начин прекрасен!
Нека вие на открито оня мразовит и бял акомпанимент.
Реквием ли, обич? Сватбен марш ли?… Последен молебен.
Тъкмо време е вече…И аз съм от дълго време подготвен.
Не е почтено да тръгваш сама…Аз ще потегли със тебе.
Затова не умирай обич, не умирай обич!
