Събитията на 2022 г.: Бежанците от Украйна, които намериха втори дом в България
Пристигнах в България с щерка - ученичка. И с стомах. В осмия месец.
Ражда сина си България в Деня на независимостта на Украйна. Веднага стартира да гради нов живот.
" Знаех, че рано или късно тези стратегии в държавните бази ще свършат. И трябваше да се изнеса на квартира. Исках да работя като маникюристка, както в Украйна. Бих споделила на хората, които стоят в базите и чакат войната да свърши - ставайте, търсете своето място в живота. Щом аз мога - всички могат. Планове нямам и не мога да имам към момента. Имам единствено задължения. Да се грижа за сина си, да повеждам щерка си на учебно заведение, а аз да работя, с цел да изкарвам някакви пари. Ден за ден. И когато ужасът свърши, ще се върна вкъщи ", споделя Наталия.
Мечтата ѝ звучи по този начин. Синът ѝ скоро да види родината си. И татко си. Цената на войната я заплащат те. Хората, от които не зависи нищо. И украинци, и руснаци.
" Нямаше по какъв начин да остана в страна, която е почнала тази ужасна кървава война. Участвах във всички митинги против Путин. И полиция е идвала у дома, с цел да ми изяснява, че човек би трябвало да стои безшумно и да не върви по митинги. Тръгнахме си. С два куфара без облекла. Пълни единствено с медикаменти, поради болестта на щерка ми. Скочихме в нищото, в пропастта ", споделя Ирина Дмитриева.
" От Русия ми останаха само куки за плетене. Взех ги, с цел да има нещо, което да ми е познато, да ми носи успокоение ", споделя Марфа Степанова.
Търсят леговище в България. Държавната организация за бежанците им отхвърля статут на бежанци. С аргумента, че за тях няма заплаха в Русия.
" Знам, сигурна съм, че в случай че се върнем, ние ще бъдем в заплаха ", сподели Ирина Дмитриева.
" Тази бомба раздели мен и жена ми. Тя не съумя да се прибере у дома от командировка. Ние тръгнахме за България, а тя още е в Украйна. С огромния ни наследник ", съобщи Венцислав.
Сега три деца виждат майка си единствено по телефона. 10-и месец са в базата в Банкя. Планове за идващ ход нямат.
" Не мога да стартира работа към момента. Предлагат ми, само че по този начин няма да мога да се грижа за тях. Ако стартира работа, след месец би трябвало да се изнесем от базата. Бих споделил, че в тази база е по-хубаво дори от у дома. А хората са прелестни, оказват помощ с всичко. Тихо е, умерено е, на открито има хубав зелен двор... ", сподели Венцислав.
Не знаят какво ще вършат. Чакат.
Ражда сина си България в Деня на независимостта на Украйна. Веднага стартира да гради нов живот.
" Знаех, че рано или късно тези стратегии в държавните бази ще свършат. И трябваше да се изнеса на квартира. Исках да работя като маникюристка, както в Украйна. Бих споделила на хората, които стоят в базите и чакат войната да свърши - ставайте, търсете своето място в живота. Щом аз мога - всички могат. Планове нямам и не мога да имам към момента. Имам единствено задължения. Да се грижа за сина си, да повеждам щерка си на учебно заведение, а аз да работя, с цел да изкарвам някакви пари. Ден за ден. И когато ужасът свърши, ще се върна вкъщи ", споделя Наталия.
Мечтата ѝ звучи по този начин. Синът ѝ скоро да види родината си. И татко си. Цената на войната я заплащат те. Хората, от които не зависи нищо. И украинци, и руснаци.
" Нямаше по какъв начин да остана в страна, която е почнала тази ужасна кървава война. Участвах във всички митинги против Путин. И полиция е идвала у дома, с цел да ми изяснява, че човек би трябвало да стои безшумно и да не върви по митинги. Тръгнахме си. С два куфара без облекла. Пълни единствено с медикаменти, поради болестта на щерка ми. Скочихме в нищото, в пропастта ", споделя Ирина Дмитриева.
" От Русия ми останаха само куки за плетене. Взех ги, с цел да има нещо, което да ми е познато, да ми носи успокоение ", споделя Марфа Степанова.
Търсят леговище в България. Държавната организация за бежанците им отхвърля статут на бежанци. С аргумента, че за тях няма заплаха в Русия.
" Знам, сигурна съм, че в случай че се върнем, ние ще бъдем в заплаха ", сподели Ирина Дмитриева.
" Тази бомба раздели мен и жена ми. Тя не съумя да се прибере у дома от командировка. Ние тръгнахме за България, а тя още е в Украйна. С огромния ни наследник ", съобщи Венцислав.
Сега три деца виждат майка си единствено по телефона. 10-и месец са в базата в Банкя. Планове за идващ ход нямат.
" Не мога да стартира работа към момента. Предлагат ми, само че по този начин няма да мога да се грижа за тях. Ако стартира работа, след месец би трябвало да се изнесем от базата. Бих споделил, че в тази база е по-хубаво дори от у дома. А хората са прелестни, оказват помощ с всичко. Тихо е, умерено е, на открито има хубав зелен двор... ", сподели Венцислав.
Не знаят какво ще вършат. Чакат.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ