Смартът на Крис Бенгъл
Пристигането на Крис Бенгъл в BMW през 1992 година отваря нова и много спорна страница в дизайна на марката. Американецът обаче търпи рецензии за противоречивите си стилистични решения и във FIAT, където работи преди този момент.
Там Бенгъл основава първообраз, чийто повсеместен съгласно него дизайн пасва еднообразно добре и на кабриолет, и на градска малолитражка. Downtown в никакъв случай не стига до серийно произвеждане, само че някои от концепциите, въплътени в него, си проправят път до конвейера.
90-те години на предишния век са едни от най-трудните за FIAT. Качеството на колите спада от година на година, продажбите се срутват и концернът е заставен да се отдръпна Съединени американски щати и Австралия. Ситуацията излиза отвън надзор и след големи загуби компанията взема решение да се концентрира върху европейския пазар, където дребните, леки и евтини коли са на респект.
На салона в Торино през 1993 година FIAT демонстрира концепта Downtown. Днес съвсем никой не помни това автомобилче поради надалеч по-ефектното Coupe, което дебютира дружно с него и естествено го засенчва изцяло.
Макар да наподобява спорно, автомобилчето буди интерес с някои истински решения. Вътрешната архитектура на триместния салон припомня за McLaren F1, а дължината не надвишава психическата граница от три метра.
Както и в тази ситуация с Coupe, дизайнът е дело на Крис Бенгъл, който е постъпил във FIAT три години по-рано. Американецът съумява да употребява скромните габарити на Downtown оптимално дейно - колата има даже багажник.
Най-забележителната специфичност на прототипа обаче е неналичието на мотор с вътрешно горене. Downtown е чист електрически автомобил. Мощността на електромотора е едвам 9.5 к.с., само че с помощта на тежестта от 700 кг хечбекът развива оптималната скорост 100 км/ч.
При придвижване с 50 км/ч потенциалът на батериите стига за изминаването на впечатляващите даже по днешните стандарти 300 км. Downtown обаче е жертван да остане концепт. Интерес към сходни коли към момента няма, производството е прекомерно скъпо, а съществува и риск за вътрешна конкуренция с Cinquecento.
Някои детайли от дизайна на Downtown въпреки всичко са употребявани в сериен модел. Barchetta се появява 2 години по-късно и носи чертите на прототипа. Градските електромобилчета пък не престават да са препъникамък за Fiat. Серджо Маркионе постоянно ги назовава безсмислени и подлага на критика производителите им.
Там Бенгъл основава първообраз, чийто повсеместен съгласно него дизайн пасва еднообразно добре и на кабриолет, и на градска малолитражка. Downtown в никакъв случай не стига до серийно произвеждане, само че някои от концепциите, въплътени в него, си проправят път до конвейера.
90-те години на предишния век са едни от най-трудните за FIAT. Качеството на колите спада от година на година, продажбите се срутват и концернът е заставен да се отдръпна Съединени американски щати и Австралия. Ситуацията излиза отвън надзор и след големи загуби компанията взема решение да се концентрира върху европейския пазар, където дребните, леки и евтини коли са на респект.
На салона в Торино през 1993 година FIAT демонстрира концепта Downtown. Днес съвсем никой не помни това автомобилче поради надалеч по-ефектното Coupe, което дебютира дружно с него и естествено го засенчва изцяло.
Макар да наподобява спорно, автомобилчето буди интерес с някои истински решения. Вътрешната архитектура на триместния салон припомня за McLaren F1, а дължината не надвишава психическата граница от три метра.
Както и в тази ситуация с Coupe, дизайнът е дело на Крис Бенгъл, който е постъпил във FIAT три години по-рано. Американецът съумява да употребява скромните габарити на Downtown оптимално дейно - колата има даже багажник.
Най-забележителната специфичност на прототипа обаче е неналичието на мотор с вътрешно горене. Downtown е чист електрически автомобил. Мощността на електромотора е едвам 9.5 к.с., само че с помощта на тежестта от 700 кг хечбекът развива оптималната скорост 100 км/ч.
При придвижване с 50 км/ч потенциалът на батериите стига за изминаването на впечатляващите даже по днешните стандарти 300 км. Downtown обаче е жертван да остане концепт. Интерес към сходни коли към момента няма, производството е прекомерно скъпо, а съществува и риск за вътрешна конкуренция с Cinquecento.
Някои детайли от дизайна на Downtown въпреки всичко са употребявани в сериен модел. Barchetta се появява 2 години по-късно и носи чертите на прототипа. Градските електромобилчета пък не престават да са препъникамък за Fiat. Серджо Маркионе постоянно ги назовава безсмислени и подлага на критика производителите им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ