Еврото дава силен тласък на хърватския туризъм
Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенгенското пространство на Европейски Съюз се отразява добре на оживените заведения за хранене и магазини за сувенири в Стария град на Дубровник. Рядко бизнесът е бил в по-добро положение, защото от ден на ден гости виждат, че достъпът до страната и харченето на пари там е много по-лесен от преди. Официални лица към този момент предвиждат рекордни доходи от туризъм, написа Bloomberg.
Въпреки това триумфът носи ново главоболие за плажните центрове по крайбрежията на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои елементи на Западна Европа - от кое място да се намерят задоволително служащи, с цел да се отговори на търсенето. Трудно е да се надцени смисъла на туризма в Хърватия. Индустрията образува към една пета от стопанската система – повече от всеки различен съставен елемент и покрай други горещи точки като Малта.
След като разчиташе на локални служащи през по-голямата част от своите 32 години като самостоятелна страна, статистиката за разрешителните за работа демонстрира, че повече работодатели би трябвало да търсят по-далеч, с цел да запълват свободните си позиции.
Сама Хърватия не може да обезпечи задоволително работна мощ, с цел да поддържа туризма като главната си промишленост и в тази обстановка е явно, че би трябвало да се внесе работна мощ от чужбина “, споделя гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
" Нищо не алармира, че тази наклонност ще се промени “, добави той.
Бумът се подхранва от прекосяването на Хърватия към единната европейска валута на 1 януари тази година, както и от присъединението ѝ към Шенген. Това отстрани граничните инспекции със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите минават с кола в Хърватия.
Освен това локалните магазини и заведения за хранене се уголемяват, грижейки се най-вече за европейски туристи, които желаят да вечерят на открито и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква служащи в страна, чиято безработица стигна най-ниското си равнище от 1982 година тази година и където локалното население понижава.
“Повечето от общо 180-те ми чиновници идват от чужбина, главно от прилежащи балкански страни ”, съобщи Златко Боровач, шеф на оживения ресторант Peskarija Lokanda против пристанището на Дубровник и четири други ресторанта.
Докато през 2015 година единствено 2700 разрешителни са били издадени на служащи отвън Европейски Съюз, държавното управление чака броят им да скочи до 180 хиляди тази година.
Това ще усили каузи на задграничните служащи в цялостната трудова мощ до над 10% ”, каза Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Очаква се държавното управление да направи ремонти в закони преди края на тази година, с цел да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички задгранични служащи идват от места като Филипините и Индия, разрешителните може да са за по три години, а не за по една, а чиновниците може да имат опцията да остават в Хърватия без контракти.
“Хърватия е изправена и пред предизвикването да интегрира задграничните служащи в този момент когато страната ги предизвиква да останат за по-дълго време ”, показва Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и заемаща позицията ръководител по Свободното придвижване на хора, миграция и междукултурен разговор в ЮНЕСКО.
Като общество в този момент сме изправени пред предизвикателство по какъв начин да намерим метод бързо да защитим огромен брой хора “, добави тя.
Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно позволение за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а освен през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният юноша е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, с цел да работи в Доха, а след това се е преместил на Балканите по съвет на другар. Той няма непосредствени проекти да си потегля.
Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук, на това красиво място “, споделя той.
Въпреки това триумфът носи ново главоболие за плажните центрове по крайбрежията на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои елементи на Западна Европа - от кое място да се намерят задоволително служащи, с цел да се отговори на търсенето. Трудно е да се надцени смисъла на туризма в Хърватия. Индустрията образува към една пета от стопанската система – повече от всеки различен съставен елемент и покрай други горещи точки като Малта.
След като разчиташе на локални служащи през по-голямата част от своите 32 години като самостоятелна страна, статистиката за разрешителните за работа демонстрира, че повече работодатели би трябвало да търсят по-далеч, с цел да запълват свободните си позиции.
Сама Хърватия не може да обезпечи задоволително работна мощ, с цел да поддържа туризма като главната си промишленост и в тази обстановка е явно, че би трябвало да се внесе работна мощ от чужбина “, споделя гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
" Нищо не алармира, че тази наклонност ще се промени “, добави той.
Бумът се подхранва от прекосяването на Хърватия към единната европейска валута на 1 януари тази година, както и от присъединението ѝ към Шенген. Това отстрани граничните инспекции със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите минават с кола в Хърватия.
Освен това локалните магазини и заведения за хранене се уголемяват, грижейки се най-вече за европейски туристи, които желаят да вечерят на открито и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква служащи в страна, чиято безработица стигна най-ниското си равнище от 1982 година тази година и където локалното население понижава.
“Повечето от общо 180-те ми чиновници идват от чужбина, главно от прилежащи балкански страни ”, съобщи Златко Боровач, шеф на оживения ресторант Peskarija Lokanda против пристанището на Дубровник и четири други ресторанта.
Докато през 2015 година единствено 2700 разрешителни са били издадени на служащи отвън Европейски Съюз, държавното управление чака броят им да скочи до 180 хиляди тази година.
Това ще усили каузи на задграничните служащи в цялостната трудова мощ до над 10% ”, каза Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Очаква се държавното управление да направи ремонти в закони преди края на тази година, с цел да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички задгранични служащи идват от места като Филипините и Индия, разрешителните може да са за по три години, а не за по една, а чиновниците може да имат опцията да остават в Хърватия без контракти.
“Хърватия е изправена и пред предизвикването да интегрира задграничните служащи в този момент когато страната ги предизвиква да останат за по-дълго време ”, показва Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и заемаща позицията ръководител по Свободното придвижване на хора, миграция и междукултурен разговор в ЮНЕСКО.
Като общество в този момент сме изправени пред предизвикателство по какъв начин да намерим метод бързо да защитим огромен брой хора “, добави тя.
Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно позволение за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а освен през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният юноша е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, с цел да работи в Доха, а след това се е преместил на Балканите по съвет на другар. Той няма непосредствени проекти да си потегля.
Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук, на това красиво място “, споделя той.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ