Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна

Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система. Дори понастоящем валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и  затова разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни. Освен това, българската банкова система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка. От друга страна, участието в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като да вземем за пример по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията. Освен това, България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол. Това са главните заключения в разбора на Съвета за стопански разбори (СИА), който преглежда икономическите резултати от присъединението на България към еврозоната и е Анализът се концентрира върху четири тематики, които създателите считат за най-важни във връзка с присъединението на страната към еврото, а точно – резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти. В разбора е показан опита на сравними страни от Източна Европа директно преди и след приемането на еврото като насочна точка за схващане на евентуалните резултати за България. Според създателите на разбора Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов, които са членове на Служба "Информация и архив" (на МВР) , с цел да бъдат извлечени оптимални изгоди от присъединението към еврозоната, е належащо фокусиране върху няколко стопански целта. Първо , предвид на документираното от откривателите еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута. Второ , наклонността към по-голяма финансова интеграция с останалата част от Европейски Съюз ще продължи, когато България се причисли към еврозоната, както заради банковия съюз, по този начин и заради нарасналата комерсиална интеграция. Независимо от това, рискът от неустойчивост в финансовите потоци и кредитни взривове, въпреки и стеснен, би трябвало да бъде следен и при потребност да бъдат приложени подобаващи политики. Макропруденциалните политики, като антицикличния банков финансов буфер, са измежду ограниченията, които биха могли да се употребяват, в случай че този риск се увеличи. Не на последно място , България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб. Присъединяването към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти. Въпреки това е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната. Целият разбор може да бъде открит на .