Страшно ли е еврото за България?
Присъединяването на България към еврозоната е към този момент далечна, даже напълно хипотетична вероятност. Но за някои тя към този момент е много дразнеща и плашеща. Защо ли? Коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Лице, титулуващо се доцент от Софийския университет, изчисляваше тези дни по една от националните малките екрани какъв брой доста била изгубила България от участието си в Европейски Съюз. „ Сметката “ включваше да вземем за пример платените от страната вноски в бюджета на Съюза, само че без да регистрира получената неведнъж по-голяма сума от еврофондовете. Най-забележително обаче бе изказванието, че и банкрутът на КТБ се дължи на еврочленството.
Подобни медийни изяви на сходни лица доста ясно демонстрират за какво българското обучение бълва необразовани висшисти, а който може, бяга надалеч от него. Илюстрират също така разбирането на медиите за плуралистичен спор, съгласно което откровените измислици, неистини и бръщолевения също могат да бъдат законна позиция. Появата на въпросния доцент по малкия екран е доста показателна и за това, на което следва да се наслушаме в идващите месеци и години.
" Нещастието ", което ни следва
Повод за въпросния диалог в телевизионното студио бе оповестеното желание на България да подаде молба за присъединение към ERM II - валутно-курсовия механизъм, предхождащ участието в еврозоната (т.нар. чакалня). Този анонс съответства със мощно оптимистични за упоритостта на България изявления от Брюксел и с концепцията на Европейска комисия да даде специфичен инструмент, който да подкрепи финансово и механически присъединението към еврото.
Разбира се, влизането на страната в ERM II освен не е несъмнено, само че даже наподобява подозрително (доколкото изисква консенсус измежду страните-членки и единодушието на Европейската централна банка). Да не приказваме за въвеждането на еврото, което при всички случаи е по-скоро далечна вероятност. Въпреки това тази вероятност към този момент е мощен дразнител. Така да вземем за пример въпросният доцент разгласи, че в прехода на България са се случили „ две несгоди, като едното следва - валутният ръб и приемането на еврото “. След което изреди общоприетите причини срещу. Приемането на еврото щяло да докара до надали не двойно нарастване на цените (както било станало в Германия). Липсата на лична валута и лична парична политика лишавало страната от „ амортисьори “ (възможността краткотрайно да си окажеш помощ посредством обезценка на националната валута). А в следствие от обединяването на страни с друго икономическо равнище развитите и огромните „ изяждали “ неразвитите и дребните („ Германия ще изяде България “).
Излишни страхове
Твърдението за фрапантното повишаване не е нищо повече от легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута. В реалност записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), като освен това не е ясно дали и до каква степен тя се дължи на еврото. Впрочем, България има опит със мощно напомпаните, само че оказали се непотребни страхове при деноминацията на лв. през 1999 година.
Заплахата с „ амортисьорите “ също не е годна (поне за нас), тъй като поради валутния ръб, обвързал лв. с еврото, страната от дълго време се е лишила от независима парична политика. И популярност Богу.
Повече внимание заслужава третият мотив за така наречен родилен недостатък на еврото - икономическата интеграция на страни с огромни разлики в развиването. Това е доктрина, която се споделя от мнозина. Практическото ѝ удостоверение обаче е прекомерно подозрително. Сочената като чучело Гърция да вземем за пример не е трябвало да бъде одобрявана в еврозоната не тъй като е била по-слабо развита, а тъй като е била неподготвена и не е отговаряла на изискванията. Както се оказа след това, страната години наред е фалшифицирала главните си стопански индикатори. Проблемите ѝ по-късно също се дължат на фрапантно нарушение на разпоредбите и на извънредно неразумна и безотговорна икономическа политика. Още по-силно опровергаване на теорията е образецът с други „ недоразвити “ страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва, които освен не са „ изядени “ от по-развитите, само че даже бързо редуцират разликата до тях. Техният триумф е доказателство, че каквито и да са краткотрайните опасности и неудобства от приемането на еврото, изгодите от него са неизчислимо по-големи.
Ето изгодите
Някои от тези изгоди, прочее, ще се почувстват още по време на пребиваването в така наречен чакалня. Самата подготовка за еврото ще значи тласък за ускорено осъществяване на протакани с години основни промени в редица браншове. После пък присъединението към еврозоната ще се отрази мощно позитивно върху всички индикатори на вътрешния бизнес климат и ще увеличи външното доверие в страната. Което ще значи: по-ниско равнище на лихвите по заемите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и семействата, по-голяма непоклатимост на националната стопанска система, понижаване на капиталовия риск, повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност, повишение на кредитния рейтинг на страната и понижаване на валутните разноски за бизнеса, намаляване на рисковете пред банковата система, прецизен външен контрол върху нея (което значи минимизиране на риска от афери като КТБ). Впрочем, който желае да се запознае със последователен и способен анализ на резултатите от влизането в еврозоната, може да прочете разбора на Икономическия и обществен съвет на България (ИСС), който сплотява необятен експертен капацитет, в това число синдикалните и работодателските организации. Тяхното единомислещо мнение е, че присъединението на България към по този начин наречената „ чакалня “ и към самата еврозона би трябвало и е извънредно време да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика.
Еврото като " котва "
Освен всичко изредено дотук, има и един характерно български мотив в интерес на еврото. Присъединяването към него ще значи принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното пък ще значи оставане в периферията му, освен това в интервал на мощни центробежни сили. Така с изключение на тласък и инструмент за развиване и разцвет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната мощно се нуждае. За да не стане жертва на некомпетентността и безотговорността на огромна част от личните си политици и с цел да не остане на произвола на ориста в заобикалящото ни бурно геополитическо море. Още повече, че сега корабът на българската страна така и така е „ взет на абордаж “ от корпоративно-политически кръгове, които, в случай че ползите им го изискват, с лекост биха могли да го завлекат в друга цивилизационна посока.
Именно поради това вероятността за присъединение към еврото е за някои плашеща и рискова. И точно по тази причина напомпването на ирационални страхове и чертаенето на катастрофични сюжети занапред ще се разраства. Тепърва следва да се нагледаме и наслушаме на лица, които ще изясняват какъв брой доста е изгубила България от участието си в Европейски Съюз и какъв брой доста ще загуби от присъединението към еврозоната.
Редактор: Деница Райкова
Лице, титулуващо се доцент от Софийския университет, изчисляваше тези дни по една от националните малките екрани какъв брой доста била изгубила България от участието си в Европейски Съюз. „ Сметката “ включваше да вземем за пример платените от страната вноски в бюджета на Съюза, само че без да регистрира получената неведнъж по-голяма сума от еврофондовете. Най-забележително обаче бе изказванието, че и банкрутът на КТБ се дължи на еврочленството.
Подобни медийни изяви на сходни лица доста ясно демонстрират за какво българското обучение бълва необразовани висшисти, а който може, бяга надалеч от него. Илюстрират също така разбирането на медиите за плуралистичен спор, съгласно което откровените измислици, неистини и бръщолевения също могат да бъдат законна позиция. Появата на въпросния доцент по малкия екран е доста показателна и за това, на което следва да се наслушаме в идващите месеци и години.
" Нещастието ", което ни следва
Повод за въпросния диалог в телевизионното студио бе оповестеното желание на България да подаде молба за присъединение към ERM II - валутно-курсовия механизъм, предхождащ участието в еврозоната (т.нар. чакалня). Този анонс съответства със мощно оптимистични за упоритостта на България изявления от Брюксел и с концепцията на Европейска комисия да даде специфичен инструмент, който да подкрепи финансово и механически присъединението към еврото.
Разбира се, влизането на страната в ERM II освен не е несъмнено, само че даже наподобява подозрително (доколкото изисква консенсус измежду страните-членки и единодушието на Европейската централна банка). Да не приказваме за въвеждането на еврото, което при всички случаи е по-скоро далечна вероятност. Въпреки това тази вероятност към този момент е мощен дразнител. Така да вземем за пример въпросният доцент разгласи, че в прехода на България са се случили „ две несгоди, като едното следва - валутният ръб и приемането на еврото “. След което изреди общоприетите причини срещу. Приемането на еврото щяло да докара до надали не двойно нарастване на цените (както било станало в Германия). Липсата на лична валута и лична парична политика лишавало страната от „ амортисьори “ (възможността краткотрайно да си окажеш помощ посредством обезценка на националната валута). А в следствие от обединяването на страни с друго икономическо равнище развитите и огромните „ изяждали “ неразвитите и дребните („ Германия ще изяде България “).
Излишни страхове
Твърдението за фрапантното повишаване не е нищо повече от легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута. В реалност записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), като освен това не е ясно дали и до каква степен тя се дължи на еврото. Впрочем, България има опит със мощно напомпаните, само че оказали се непотребни страхове при деноминацията на лв. през 1999 година.
Заплахата с „ амортисьорите “ също не е годна (поне за нас), тъй като поради валутния ръб, обвързал лв. с еврото, страната от дълго време се е лишила от независима парична политика. И популярност Богу.
Повече внимание заслужава третият мотив за така наречен родилен недостатък на еврото - икономическата интеграция на страни с огромни разлики в развиването. Това е доктрина, която се споделя от мнозина. Практическото ѝ удостоверение обаче е прекомерно подозрително. Сочената като чучело Гърция да вземем за пример не е трябвало да бъде одобрявана в еврозоната не тъй като е била по-слабо развита, а тъй като е била неподготвена и не е отговаряла на изискванията. Както се оказа след това, страната години наред е фалшифицирала главните си стопански индикатори. Проблемите ѝ по-късно също се дължат на фрапантно нарушение на разпоредбите и на извънредно неразумна и безотговорна икономическа политика. Още по-силно опровергаване на теорията е образецът с други „ недоразвити “ страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва, които освен не са „ изядени “ от по-развитите, само че даже бързо редуцират разликата до тях. Техният триумф е доказателство, че каквито и да са краткотрайните опасности и неудобства от приемането на еврото, изгодите от него са неизчислимо по-големи.
Ето изгодите
Някои от тези изгоди, прочее, ще се почувстват още по време на пребиваването в така наречен чакалня. Самата подготовка за еврото ще значи тласък за ускорено осъществяване на протакани с години основни промени в редица браншове. После пък присъединението към еврозоната ще се отрази мощно позитивно върху всички индикатори на вътрешния бизнес климат и ще увеличи външното доверие в страната. Което ще значи: по-ниско равнище на лихвите по заемите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и семействата, по-голяма непоклатимост на националната стопанска система, понижаване на капиталовия риск, повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност, повишение на кредитния рейтинг на страната и понижаване на валутните разноски за бизнеса, намаляване на рисковете пред банковата система, прецизен външен контрол върху нея (което значи минимизиране на риска от афери като КТБ). Впрочем, който желае да се запознае със последователен и способен анализ на резултатите от влизането в еврозоната, може да прочете разбора на Икономическия и обществен съвет на България (ИСС), който сплотява необятен експертен капацитет, в това число синдикалните и работодателските организации. Тяхното единомислещо мнение е, че присъединението на България към по този начин наречената „ чакалня “ и към самата еврозона би трябвало и е извънредно време да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика.
Еврото като " котва "
Освен всичко изредено дотук, има и един характерно български мотив в интерес на еврото. Присъединяването към него ще значи принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното пък ще значи оставане в периферията му, освен това в интервал на мощни центробежни сили. Така с изключение на тласък и инструмент за развиване и разцвет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната мощно се нуждае. За да не стане жертва на некомпетентността и безотговорността на огромна част от личните си политици и с цел да не остане на произвола на ориста в заобикалящото ни бурно геополитическо море. Още повече, че сега корабът на българската страна така и така е „ взет на абордаж “ от корпоративно-политически кръгове, които, в случай че ползите им го изискват, с лекост биха могли да го завлекат в друга цивилизационна посока.
Именно поради това вероятността за присъединение към еврото е за някои плашеща и рискова. И точно по тази причина напомпването на ирационални страхове и чертаенето на катастрофични сюжети занапред ще се разраства. Тепърва следва да се нагледаме и наслушаме на лица, които ще изясняват какъв брой доста е изгубила България от участието си в Европейски Съюз и какъв брой доста ще загуби от присъединението към еврозоната.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ