Природата в своята изобретателност е създала невероятно красиви птици сред

Природата в своята досетливост е основала необикновено красиви птици измежду представителите на фауната, изненадващи ни с изумителната си визия. Съвсем резонно за тях съществуват и разнообразни митове.

Сред птиците с блестящо оперение, поради което е намерила място в античните поверия е червеногръдката - дребна птичка от семейство Муколовкови, която се среща и у нас.

Според легендата дребното птиче помогнало на Дева Мария за възпламени огън, с цел да затопли бебето Исус, като поддържала огъня с размахване на крилете си. От силата на лумналия огън гърдите на смелата птичка изгорели и това останало като знак за смелото и благородно сърце, което се криело в дребното телце.

Ето какво споделя науката за тази забавна птичка.

Класификация на червеногръдка

В разред Врабчоподобни на семейство Мухоловкови е мястото, отредено от науката на птицата червеногръдка, известна още като червеношийка и червеногушка. Латинското название на типа е Erithacus rubecula, назовават я още робин или червеногуша робина. Това е дребна насекомоядна, врабчоподобна птица, принадлежаща на птиците мухоловки от Стария континент.

Птицата за първи път е разказана за първи път през 1758 година от Карл Линей в неговата Sistema Naturae под името Motacilla rubecula. Специфичният епитет rubecula е умалително от латинската дума за червен, а родът Erithacus е въведен от френския натуралист Жорж Кувие през 1800 година, като по този начин се е получило днешното научно наименование на птицата.

По-рано родът Erithacus е бил систематизиран към дроздовете, само че в този момент се счита, че принадлежи на фамилията на мухоловките, в този раздел, в който са славеите.

Тъй като фамилията на червеногръдката е огромно, се срещат и редица подвидове. В евразийския ареал тези птици варират, само че не образуват обособени популации, които да се класифицират като обособен подвид.

Подвидовете се оформят заради населяване на обособени острови, където образуват свои популации. Такива подвидове има на Британските острови, на Мадейра, Азорските острови, на Канарските острови, които се отличават по някои външни белези. Червеношийките на Канарските острови да вземем за пример се отличават по белия си пръстен към окото, интензивно оцветените гърди, сивата линия, която разделя оранжево-червеното от кафявото оцветяване, а коремчето им е напълно бяло. Установено е, че разликите на птиците от Канарските острови се дължат на произхода им от птици, колонизирали островите преди 2 милиона години.

Американският представител на този тип пък е доста по-едра птица и разликата с европейския им родственик се крие и в оранжевото оцветяване на гърдите, а австралийската птица от типа е повече обвързвана с гарваните и сойките, в сравнение с с европейския си родственик. Разлики се откриват и сред европейските и кавказките птици, както и с азиатските типове.

Описание на червеногръдка

Възрастната птица червеногръдка в Европа е с дължина към 12, 5-14 сантиметра и тежи 16-22 грама. Размахът на крилата на птичето е единствено 20-22 сантиметра.

Мъжките и женските са с еднообразно оперение - оранжеви гърди и лице, оградени със синкаво сиво в профил на шията и гърдите.

Горната им част е кафеникава или оцветена в маслинено при английските птици, а коремът им е белезникав на цвят, краката са кафяви. Клюнът и очите им са черни.

Младите птици се отличават с петната бяло и кафяво, последователно появяващи се оранжеви петна.

Разпространение и местообитание на червеношийка

Червеношийката се среща в Евразия на изток до западните елементи на Сибир, на юг до Алжир, на запад до Азорските острови и Мадейра. В Исландия птицата е друмник. На югоизток доближава до Иран и Кавказките планини. Скандинавските и съветските птици мигрират до Британските острови и Западна Европа, с цел да изгягат от студената зима.

Птиците от континента, които мигрират през зимата, избират смърчовите гори в северните елементи на Европа.

Правени са опити европейската червеногушка да бъде заселена в Австралия и Нова Зеландия, само че несполучливо.

Поведение и метод на живот на червеногръдка

Червеногушката е дневна птица, само че интензивно лови инсекти и в лунните нощи, както и тук-там с изкуствена светлина през нощта. Птицата не се бои от хората и е привлечена към местата на стопанска активност на индивида като прекопаване на земята, където се намира храна за нея като пресните червеи, изровени от почвата. Птичката се доближава и до огромни диви животни като глиганите, с цел да търси храна, която те изваждат на повърхността.

Мъжките птици са известни като териториални и нападателни в своя ареал. Те нападат съперниците си и други дребни птички без да са предизвикани. Понякога тези териториални разногласия водят до гибел на някои мъжки.

Средната дълготрайност на живота на червеногръдката е 1, 1 години заради високата смъртност на дребните пилета. Блатната бълха живее като паразит върху тези птици.

Хранене на червеношийка

Хранителната диета на птичето се състои главно от мухи, сухоземни безгръбначни като паяци, червеи и други дребни инсекти, а също и дребни горски плодове.

Ядат и смеси от семена, които хората слагат върху масите за птици.

Размножаване на червеношийка

Червеногушките имат богат избор от места за гнездене. Всичко, което може да предложи някакъв заслон, като дупки, вдлъбнатини, стръмни речни крайбрежия, дерета и други, може да се трансформира в гнездо. Птиците не подценяват даже предмети, изоставени от хората, като остарели чайници, лейки, саксии и шапки.

Птицата е склонна да гнезди и в кутии за гнездене, като избира отворена предница, а кутията е добре да е сложена на предпазена място до 2 метра над земята. Гнездата нормално си подплатяват с мъх, листа и треви, косми и пера.

Размножителният сезон за Червеногръдката стартира през месец март, когато женските снасят до 5-6 яйца. Те са кремави, кафяви или бели на цвят, на червеникаво-кафяви петна, които са по-гъсто ситуирани на по-закръгления завършек на яйцето.

Само женската мъти яйцата към 12-14 дни. Малките се излюпват безпомощни и биват хранени и от двамата родители. След 2 седмици птичетата са подготвени да изоставен гнездото. Няколко дни по-късно те се движат дружно с възрастните птици, тъй като те не престават да ги хранят. Постепенно под брадичката на пилето се появява оранжево леке, което бързо се уголемява, с цел да доближи типа, който има една стара птица.

Червеногушката отглежда по 2 генерации на година.

Вокализация при червеногръдка

Червеногръдката издава трептящи звуци по време на размножителния интервал. Пеят както мъжкият, по този начин и женската. Песента им се редува с свиркане и скърцащи звуци. Често пеят в ранните часове, призори.

През зимата, когато държат територия, песента им звучи по-жално от лятната, която е по-весела и безгрижна.

Природозащитен статус на червеногръдка

Тези птици наброяват в Европа стотици милиони и типът не се приближава до прага на накърнимост на популацията. Според законите за запазване на природата тези птици не са уязвим тип.

Червеногръдка и хората

Птицата е всеобщо разпознаваема, тъй като се асоциира с Коледа и постоянно се появява на коледните картички. Тя е неофициална национална птица на Обединеното кралство. Символизира ловкостта на стрелбата из полето.