Природата много пъти ни е показвала, че е най-добрият творец,

Природата доста пъти ни е показвала, че е най-хубавият създател, извайвайки създания, които поразяват с хубостта си. Може би най-красивите измежду тях са пеперудите. Тяхната ефирност и цветовото многообразие на крилата са същинско ентусиазъм за хората.

Съвършенството е това, към което хората се стремят в доста аспекти от всекидневието - като стартираме от изкуството и стигнем до бита с производството на материи, подражаващи на лекотата и цветната приказност на пеперудите.

Какво съставляват от близко тези невероятни естествени творения и от кой момент датира тяхното наличие в природата?

Произход на пеперудите

Днес пеперудата се асоциира с феерично творение, обагрено с красиви цветове, което каца на цветята, с цел да пие нектар с хоботчето си. Преди 200 милиона години обаче нещата са изглеждали по различен метод.

Малките инсекти с шарени крилца тогава са били много по-големи и са имали хоботчета, с които да пият нектар, само че покритосеменни растения още не е имало.

Фосилите, открити при научни разкопки, датиращи от края на Триаса, потвърждават, че историята на люспестокрилите инсекти, към които принадлежи пеперудата, е по-стара с 70 милиона години. Как са изглеждали тогава пеперудите?

Тези антични инсекти са били покрити с плътни хитинови люспи и са имали мощни челюсти, с цел да могат да се хранят с твърда храна. Хоботчето не им е служило с цел да пият нектар, тъй като цветята са се появили към 160 милиона години по-късно. Целта е била явно друга.

Предполага се, че тези хоботчета са им помагали да оцелеят в сухия климат по време на всеобщото измиране на типове през Триаса.

Тъй като фауната тогава е доминирана от иглолистни, цикасови и гинко растения, хоботчето им е служело да изсмукват сладките капки от тях. И когато цветята се появяват на естествената сцена, пеперудите към този момент са били оборудвани, с цел да се хранят.

Кога е станало разделянето на подразреди нощни пеперуди към тях молци и дневни пеперуди, не може да се каже с акуратност.

Характеристика на пеперудите

Освен скъпото хоботче, с което се хранят, пеперудите имат две двойки криле, чийто обсег е от 55 милиметра чак до 30 сантиметра и са покрити с обагрени в разнообразни цветове люспи. Максималната скорост при полет им е 20 километра в час.

Тези инсекти са типични представители на типа - имат две фасетни очи с по 15 фоторецептори. Зрението им е чудесно, само че доближава едвам 4 метра. Всичко, което е по-далече, те виждат размазано. На зрението си разчитат, с цел да си намерят сътрудник, както и храната си - цветята.

Установено е, че тези инсекти виждат необятна гама от ултравиолетови цветове, невидими за човешко око. Някои пеперуди имат ултравиолетови петна по крилата си, с цел да могат да се откриват една друга.

Пеперудите са студенокръвни инсекти и се нуждаят от слънчевата топлота, с цел да могат да летят. Телесната им температура би трябвало да бъде към 30 градуса. Под нея те стават неподвижни.

Те нямат бели дробове. Дишат през отвори, ситуирани на корема. Оттам въздухът минава през дихателна система от тръбички, като през стените им се реализира обмяната на газове с тъканите. Там те задържат и водните пари, с цел да се предпазят при суша.

Пеперудите не чуват, само че пък са толкоз чувствителни към придвижвания, че усещат всяка осцилация.

Част от вкусовите им рецептори се намират на задните им крачета. С тях те пробват дали един лист от растение е подобаващ за снасяне на яйца и дали е добър за храна на бъдещите гъсеници.

Продължителността на живота им е от две седмици до месец. Най-дълго живее Лимонницата - цели 10 месеца. Женските са по-големи от мъжките и живеят по-дълго.

Видове пеперуди

Пеперудите са към 180 хиляди типа. Науката ги дели на 127 фамилии. Те красят всяка точка на земното кълбо, без Антарктида. У нас се срещат към 3 хиляди типа, от тях 215 са типове дневни пеперуди.

Размножаване при пеперудите

Тъй като принадлежи към насекомите, пеперудата се развъжда посредством яйца. Жизненият цикъл минава през 4 стадия: яйце, гъсеница, какавида и пеперуда.

Насекомото снася яйцата си след чифтосването върху листата на някое растение, като ларвата на другите типове пеперуди може да се храни единствено с един тип растение, с няколко близки по роднинство или с разнообразни типове растения.

Монофагите са тези, които пият единствено от един тип растение, другите две групи са олигофагите, хранещи се от близкородствени и полифагите, които пият нектар от разнообразни растителни типове.

След към 6-7 дни от яйцето си излюпва гъсеница. В началото тя е дребна - жълта или светлозелена на цвят. Малката гъсеница сменя кожата си няколко пъти преди да стане стара ларва.

Тя се храни с листа и бързо усилва размера си. Всъщност единствената задача на гъсеницата е да яде. Първото, което изяжда, е обвивката на яйцето, от което излиза. Тя има 7 крайници и към момента не наподобява на пеперуда.

През идващия стадий ларвата се увива в пашкул и се прикрепя към някое растение посредством копринена нишка. Това към този момент е какавидата. Гъсеницата вътре в пашкула се трансформира в пеперуда.

Няколко седмици по-късно от пашкула излетява дребна пеперудка. Процесът на трансформация е присъщ за всички инсекти и се следи и при пеперудата.

Хранене на пеперудите

Днес пеперудите се хранят единствено с нектара на цветята. На яйцата обаче са им нужни минерали и соли, с цел да бъдат жизнеспособни и да предадат сполучливо гена на идващото потомство. Тези нужни скъпи субстанции се набират по друг метод.

В горите на Амазония пеперудите се хранят със сълзите на костенурки, с цел да си набират минерали. По други елементи на света това става от почвата, като пият от калните локви при дъжд. Правят го единствено мъжките пеперуди, тъй като складират солите и минералите в спермата си и по този начин усилват шанса си да ги трансферират в жизнеспособни яйца.

Пеперудите и мравките

Жлезите на ларвите на пеперудата могат да отделят тайни, които притеглят мравките. Те са техните идеални спасители от хищници и двата биологични типа живеят в цялостна симбиоза до излюпването на пеперудата. Някои ларви създават трептения и ниски звуци. С тях те споделят с мравките.

Интересни обстоятелства за пеперудите

Съществуват отровни пеперуди, които имат способността да нападат своя нападател при самоотбрана, само че производството на токсични субстанции се среща по-често при гъсеницата, където отровата се отделя от жлеза до нападателя през косматата обвивка.

При някои пеперуди хоботчето е недоразвито, тъй като не се хранят. Те употребяват насъбраните субстанции от интервала, когато са били гъсеници. Такъв случай е при типа Нощно пауново око. Това е най-голямата пеперуда в Еверопа.

Размахът на крилата на тази извънредно красива пеперуда е 15 сантиметра, само че тя живее едвам няколко дни, до момента в който сътвори ново потомство.

Друг забавен факт за пеперудите е обвързван с пеперудата Монарх, която мигрирайки прави полет, траещ два месеца като изминава 4 хиляди километра.

Такова пътешестване вършат единствено пеперудите от ІV потомство, което се ражда за една година дружно с още три, които живеят единствено по няколко седмици. Мигриращото потомство обаче живее 8 месеца.

Гъсеницата има към 4 хиляди мускула в тялото си.