За лешоядите от А до Я
Природата е неповторим създател и ни изненадва, омагьосва, очарова с опциите си. Освен удивителни с хубостта, багрите си и външния си тип творения, тя ни предлага и такива, които са основани за да се грижат за нея, прочиствайки я. Макар да са неугледни, тези създания са измежду първите по своята полза. Това са чистачите в дивата природа.
Сред птиците такива са лешоядите. Това е общо наименование на разнообразни по тип птици, принадлежащи към разнообразни родове, които постоянно нямат връзка между тях. Общото е храната, която ядат, а това е мършата.
По този метод те прочистват дивата природа от гниещи трупове и предотвратяват разпространяването на разнообразни заразни заболявания в животинското царство. Те са значими и значими и по тази причина законодателството на всички страни ги пази.
Какви птици принадлежат към това огромно семейство, с какво се отличават и по какъв начин да ги опазим са въпроси, които изискват отговор, тъй като са основни.
Класификация на лешояда
Лешоядите са представители на разнообразни типове птици от семейство Ястребови, които може да не са от един жанр. Те са дневни грабливи птици, а подсемейството им носи научно наименование Aquilinae. Те всички се хранят с мърша е това е сплотяваща ги линия. Науката преглежда лешоядите от Стария и Новия свят. Към тези от Американския континент спадат Калифорнийският кондор и Андският кондор.
Представители на лешоядите в Стария свят не са тясно свързани едни с други, заради което се разделят на три таксона, а не на два.
Лешоядите от Стария свят, открити в Африка, Азия и Европа принадлежат на семейство Accipitridae, което включва също орлите, мишеловите, ястребите и други.
Лешоядите от Стария свят намират труповете извънредно посредством зрително усещане. Те са обединени в 16 типа, принадлежащи към 9 рода. От тях може да се отличат Белоглав лешояд, Индийски лешояд, Хималайски лешояд, Тънкоклюн лешояд, Червеноглав лешояд, Брадат лешояд, Египетски лешояд и други.
Лешоядите и кондорите от Новия свят, открити в умерените и топлите региони на Америка, не са тясно свързани и сходни с Accipitridae. Те принадлежат към семейство Cathartidae, което в миналото се е считало за обвързвано с щъркелите.
Последните ДНК изследвания обаче демонстрират, че тази подредба не е вярна и те би трябвало да се причислят към семейство Accipitriformes, дружно с други грабливи птици. Няколко типа от тях имат положително подушване, особено за хищници, които помирисват мъртви животни от огромна височина.
Южноамериканските лешояди са 7 типа, като най-известните измежду тях са Черен лешояд, Жълтоглав лешояд, Калифорнийски кондор, Андски кондор, Кралски лешояд.
Разпространение на лешояда
Лешоядите от Новия свят се срещат в Северна и Южна Америка. Тези от Стария свят са локални за Европа, Азия и Африка, което значи, че лешоядите се срещат на всички континенти, като се изключи Австралия и Антарктида.
Тези птици се нуждаят от големи открити пространства, които да облитат в търсене на плячка. Затова откритите савани, равнините и полетата са желано място, само че те живеят и ловуват наоколо до огромни популации диви животни, чиито трупове чистят.
Как наподобява лешоядът?
Това са едри птици и на всички места, където се срещат, са измежду най-големите представители на птичия свят, в това число в България и Европа. Дължината им варира мощно съгласно типа, само че най-едрите надминават 110-120 сантиметра. Размахът на крилата им може да стигне до 3 метра. Теглото им също варира мощно.
Оцветяването при мъжките и женските са идентични при всички типове, женската е по-едра от мъжкия. Краката на всички птици от типа са здрави и с остри нокти, присъща линия на грабливите типове. Тъй като са доста едри, лешоядите избират да се реят из въздуха, като улавят топлите въздушни течения.
Възрастните птици най-често имат дребна глава, която е гола. Гърбът и крилата са обагрени в разнообразни цветове, които се дефинират главно от типа лешояд. Шията, която е дълга и набръчкана при множеството едри типове, също е гола и когато птицата се храни, тя се оцветява в алено от кръвта на жертвата. Тъй като храната им е застояла, тези птици миришат неприятно и притеглят насекомите, които кръжат към разлагащия се мъртвец.
Всички представители на типа имат увит надолу клюн като кука, присъщ за всички грабливци. С него лешоядът разпорва кожата на жертвите.
При тях се следи някаква подчиненост. Винаги главатарят на групата се храни пръв и той пръв пробива кожата на животното, защото е най-едрият и мощен образец.
Хранене на лешояда
Лешоядите са чистачи, което значи, че ядат мъртви животни. Рядко атакуват здрави екземпляри, само че могат да убият ранени или заболели.
Когато трупът има прекомерно дебела кожа, с цел да успее с клюна си да я отвори, той изчаква по-голям чистач първо да яде. На бойните полета са забелязвани големи бройки. Те се появяват когато плячката е в обилие и гълтам храна, до момента в който се издуят. Много постоянно не съумяват да излетят заради натежалото си тегло и седят сънливо, до момента в който храната се смели.
Тези птици не носят храна на дребните си в клюна, а я повръщат.
Брадатият лешояд, обитаващ планините, е единственият гръбначен, профилиран в яденето на кости. Той носи кости до гнездото си на дребните и се отличава и с това, че ловува и жива плячка.
Лешоядите имат огромна стойност като санитари, изключително в горещите региони. Стомашната им киселина е изключително корозивна и това им разрешава да усвояват гнили трупове, инфектирани с ботулинов токсин, свински холерни бактерии и бактерии с антракс, които са смъртоносни за всеки различен жив тип. Те защищават околния естествен свят от отровни бактерии и всеобщи заразявания.
Лешоядите от Новия свят постоянно повръщат, когато бъдат застрашени или доближени. Те не го вършат за отбрана, а с цел да облекчат стомаха си и да могат да излетят. Повърнатият излишък от храна обаче може да отвлече вниманието на хищника и да разреши на птицата за избяга.
Лешоядите от Новия свят също по този начин уринират право надолу по краката си. Пикочната киселина убива бактериите, които се натрупват по краката при вървене сред и върху трупове и останки от мърша, а също по този начин охлажда птицата.
Различните типове лешояди се хранят с избрани елементи от натрупа, тъй че го прочистват изцяло и по тази причина всеки тип е еднообразно значим и потребен.
Размножаване на лешояда
Размножителният сезон на лешояда зависи от местообитанието му. За европейските типове това е пролетта. Брачният обред се свежда до полет на двойката, който изобразява серпантина.
Гнездото е единствено груба купчина клони, най-често на някоя канара. Женската снася две бели яйца с червено-кафяви петна. Инкубационният интервал е към 40 дни и с него са заети и двамата родители. Пилетата не се излюпват по едно и също време, по-слабото най-често умира.
Младите птици прекарват в гнездото към 3 месеца, само че откакто излетят, те постоянно не престават да просят храна от родителите си.
След като станат самостоятелни, постоянно мигрират на огромни дистанции.
Полова зряла възраст доближават доста късно, чак на 5 години. Размножават се освен мъчно, само че и не всяка година.
Опасности за лешояда и предпазен статус
Тази едра птица има малко врагове и не би трябвало да има проблем с оцеляването, само че на процедура не е по този начин. Лешоядите са беззащитни против лисици и орли, които атакуват дребните. Вълците и чакалите също улавят пилетата, паднали от гнездата.
Те умират също от натравяне с олово, когато ядат трупове на животни, убити от хората. Сблъсъците с електропроводи са съдбовни в доста случаи.
Днес множеството типове са предпазени и вписани в Международната алена книга. Лешоядите в България са извънредно редки и също се употребяват от отбраната на закона. На територията на нашата страна са открити най-старите фосили от тези птици, на над 2 милиона години.
