Природата е удивителна и ни радва с невероятните си растителни

Природата е удивителна и ни радва с невероятните си растителни и скотски типове. Тя ни показва голямо многообразие и в птичия свят - от същински колоси, които затулват небето с големите си размери, до дребни пернати, умиляващи индивида с типа си.

В нашите географски ширини най-мъничкото птиче, което може да бъде срещнато, е орехчето. Малката кафеникава пухкава топчица в действителност наподобява на орехче и е огромен песнопоец, пее по 18 часа в денонощието и с цел да не губи сили, изяжда огромни количества нездравословни инсекти.

Така че тя е и в помощ на стопаните, тъй като прочиства градината, до момента в който омайва индивида с песните си. Най-добрата вест е, че може да се окачи къщурка за птици, с цел да се засели дребният артист и да остане в градината, тъй като типът не е мигриращ. Какво още знаем или можем да научим за орехчето?

Класификация на птицата орехче

Орехчето е с научно наименование Troglodytes troglodytes и е единственият член на семейство Troglodytidae. То е Врабчоподобна птица, два пъти по-малко от елементарното врабче. Научното му наименование е взето от старогръцки, троглодити, където trogle значи дупка и се отнася до навика му да изчезва в кухини или пукнатини. Обитателят на пещерите, както в превод е научното му име, постоянно изчезва вътре, до момента в който ловува членестоноги или намира място за спане.

Популярното му име е мушитрънче, тъй като свива кълбовидното си гнездо под храсталаците и по през целия ден е из тях, като ги преглежда за инсекти.

Птичето е разказано за първи път от Карл Линей в Х издание на неговата Sistema Naturae през 1758 година под името Motacilla troglodytes. Родът Troglodytes е въведен през 1809 година от Луи Пиер Вейлот и в този момент типът е подложен в този жанр.

Изчислено е, че за финален път са споделяли общ предходник с близки родове преди 4. 3 милиона години, доста преди ледниковите цикли на плейстоцена, за които се счита, че са причина за спецификацията на доста птичи родове.

Съществуват към 27 подвида на тази таксономично комплицирана птичка, като обособените подвидове се разграничават главно по оперението.

Как наподобява орехчето?

Има много разлики в оперението на обособените популации на птичето. Все отново общото са дребните размери на всички орехчета. Те са към 9-10. 5 сантиметра дълги, а тежестта им е към 10 грама. Размахът на крилцата е 13-17 сантиметра.

Телцето на птичето е кръгло, компактно и натъртено, а перата му придават заоблен тип. Оперението е напълно кафяво, само че по вратлето има прояснение, както и светли вежди. Опашката е къса, повдигната отвесно нагоре.

Човката е относително дълга, тъмнокафява на цвят, краката му са неясно кафяви. Младите птици са малко по-тъмни и това ги отличава от възрастните.

Полов диморфизъм не се следи. Птичката има къси крила със мощни дистални пера. Тези характерности са, с цел да се приспособява за живот измежду гъста растителност. Кръглите, къси крила изискват по-малко старания и място, с цел да изхвърчат или стопират ненадейно и те по-лесно маневрират измежду трудностите. Наличните по-тежки и мощни пера в краищата на крилата ги защищават от строшаване, когато нещо неизбежно се случи в непроходимата им среда.

Разпространение и местообитания на орехчето

Видът Troglodytes се следи в Евразия и Северна Африка, региона Магреб. Може да се открие и в Северна Америка и Азия. Част е и от природата на България. Тези популации, които населяват по-студен климат, са прелетни, само че по-често е локален тип. Орехчето обича да се заселва край потоците, обрасли с коприва, с изпопадали клончета и дървета, до подровените крайбрежия на ручейчетата или до реки с надвиснали над водата шубраци и дървета.

През зимата се среща в разнообразни региони, в това число паркове и градини в селищата и тръстикови масиви във влажните зони, въпреки че всекидневно е жител на планинските елементи, както и на гористите места в низините.

Начин на живот и държание на орехчето

Орехчето е добре познато в Европа. Мъничко като мишка, птичето се губи от взор, когато ловува храната си. Движенията му са непрекъснати, само че не бързи, за разлика от бързите му и директни полети. Малките му крилца трептят, до момента в който лети от шубрак на шубрак. Орехчето е териториална птица, като територията му варира от 1 до 7 декара повърхност, най-често до 2-3 декара.

Мъжкият пее, с цел да даде да се разбере, че е завзел дадена територия. Гласът му е доста мощен и 10 пъти по-мощен от на петела, съобразено с размера. Пеенето е преди зазоряване или след залез. Доминирането се дефинира от това кой пее най-хубавите песни.

Някои от типовете са мигриращи, други не. Миграцията се прави на къси дистанции. Тя трае от октомври до март на идната година. В студените зими се събират на групи, с цел да оцелеят по-лесно.

Размножаване на орехчето

Размножителният сезон на орехчето е от средата на март доникъде на август. Мъжките се връщат постоянно в предходната си гнездова територия или остават на място целогодишно.

Мъжките в по-суровите територии имат по една половинка, само че в по-добрите региони са многоженци. След като територията е открита посредством пеене, мъжкият прави не едно, а 6-8 гнезда. Женските не са правилни на едни и същи места всяка година. Те разчитат на по-широк диапазон на дома, който не пазят като мъжките.

След като женската е чула песните на мъжкия тя влиза в територията му и преглежда гнездата. Тя избира едно от тях и го подрежда с пух. Обикновено женските избират мъжки, чиято територия съдържа повече гнезда. Ако гнездото бъде унищожено от див звяр, женската изоставя както гнездото, по този начин и колегата си и намира нова половинка.

Възрастните мъжки нормално строят гнездата си по-рано от младите, което им разрешава да постоят повече гнезда. Гнездото съставлява топка от листа и трева, прикрито в основата на дънери или сред камъни. Те имат входна дупка.

След като се настанят в гнездото, женските снасят 5 до 7 яйца, които са бели на цвят с червеникаво-кафяви петънца. Те са с тегло 1. 3 грама, от които 6 % са черупка.

Само женските мътят яйцата, до момента в който мъжкият охранява територията. Малките се излюпват с малко пухени пера. Грижите за дребните са според от типа. Някои мъжки се грижат наред с женската за дребните, други оставят цялата грижа за нея. Способни са и напълно сами да отгледат потомството.

Малките са подготвени да излетят от гнездото след 2 седмици, само че нормално се завръщат, с цел да спят в него. Гнездото продължава да бъде за тях източник на топлота и грижа.

Орехчето рядко съумява да оцелее повече от 2 години. Най-дългият регистриран живот в дивата природа е 6 години и 8 месеца.

Хранене на орехчето

Орехчето е насекомоядна птичка. Яде огромно многообразие от безгръбначни животни. В допълнение към насекомите и техните ларви, които са съществена храна, постоянно се хранят с милипеди и паяци. Ако живеят в крайречна зона, може да ловят и водни безгръбначни. Заради дребните си размери могат да доближават храна, която е недостъпна за други насекомоядни.

Самите птички са част от хранителната диета на други скотски типове. Основният ловджия на орехчета е котката, само че също по този начин враните, сойките и невестулките, които пият и яйцата на птичето. Интересна детайлност е, че враните и сойките унищожават освен гнездата, в които има яйца, само че и празните. Кукувицата също паразитира върху гнездата им с яйцата си.

Значение на орехчето в екосистемата

Върху орехчето паразитират разнообразни типове акари. Нападани са от гръбначни и безгръбначни и са значима частица в хранителната верига. За хората са потребни птичета, тъй като могат да бъдат употребени за контролиране на популациите на вредители, с които се хранят.

Използват се и като индикатор за изменящия се климат, тъй като студа въздейства мощно върху популацията им. Засега няма сериозна заплаха за изгубване на популацията, само че на някои места типът е предпазен от законите за биоразнообразието.