Откровено от един учител по история...
Припомняме ви едно изявление, което е все по този начин настоящо и през днешния ден (бел.ред.)
Емил Джасим е преподавател по история. Преподава от 11 години.
Определя себе си като преподавател освен по специалност, само че и по предопределение. Има открита гражданска позиция по настоящите обществени тематики в обществото.
Днес ви срещаме с него в едно изявление, дело на нашия създател Симо Колев - особено за рубриката ни "Професии " ( повече за нея и нейната задача можете да си припомните тук )
Ето и какво показа Емил за кариерата си пред Симо Колев:
Симо Колев: Какъв искаше да станеш, когато беше дребен?
Емил Джасим: (смее се) Никога не съм желал да ставам доктор или служител на реда, или пък водач, или космонавт. Исках да стана студент. Според родителите ми това се дължи на обстоятелството, че пъпът ми е не хвърлен, а заровен в двора на УАСГ, който си знам като ВИАС. Но съгласно мен повода е друга – живеехме с нашите в Студентски град и, в случай че щеш вярвай, това за мен беше съвършената "работа " – безконечен ваучър, а когато пристигна митичната "сесия ", четеш книжки. И изпълних фантазията си, а по-късно, евентуално с цел да е обвързвано, продължих да се занимавам с обучение.
- Как се става преподавател? Кои са качествата отвън образованието, които най-вече ти оказват помощ?
- Това, че съм непосредствен и в никакъв случай нищо не укривам. Честността е качество, което учениците правят оценка извънредно доста.
Другото е търпението. Учител се става с доста самообладание. Нали се сещаш за оная приказка на Ботев, че "учителят би трябвало да бъде: толерантен като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски бедняк "? Е, споделил го е напълно тъкмо, само че има и още. Учителят би трябвало да въодушевява и да умее да изкарва на бял свят най-хубавите качества на своите възпитаници. Да може да ги накара да си повярват. Да може всеки да разбере в какво най-вече го бива. Да умее да разпалва любознанието им.
Иначе преподавател се става, в случай че човек има положителни учители. Моите учители в гимназията ми бяха най-хубавите учители и в специалността.
- Кое е най-трудното в работата ти?
- Най-трудното е оценяването. Защото, когато оценяваме, сме в обстановка, в която на процедура съдим, дефинираме йерархията в един клас и би трябвало да не наказваме, само че да сме обективни. Много е мъчно ученикът да бъде уверен, че ниската оценка не е някакво наказване, а е по-скоро опция да покаже още повече своите качества, че да получи след това и по-висока оценка.
- А, кое е най-интересното?
- Най-интересно е да се следят връзките в дребната общественост, наречена "клас ". Понякога се усещам като създател на научно-популярен филм, който изследва колония на... да вземем за пример на сурикати. (смее се) Учениците хем могат да са доста подкрепящи се и задружни, хем във всеки клас има съперничещи си фракции. Абе, доста е забавно!
Другото е да виждам, че тези деца насреща стартират да мислят независимо и да построяват логичен връзки.
- Как протича твоят ден и какви са провокациите в работата ти?
- Първи период съм утринна промяна и това значи, че ставане по-късно от 6:30 ч. ме обрича на забавяне. А допреди 1 година бях единствено първа промяна. Понеже преподавам без спиране от 11 години, даже в почивните дни се събуждам най-късно в тоя час. Разбира се, с времето се научих да задрямвам още веднъж, само че въпреки всичко... След това ходя на учебно заведение.
Имам големия шанс работата ми да ми носи наслаждение, скърбя за клишето. Просто ми е хубаво, когато отивам на учебно заведение. Когато часовете приключат, отивам в офиса на Център за просветителни начинания, където пък се опитваме да възстановим позагубения престиж на учителите.
- Ако не беше станал това, което си, какво щеше да работиш?
- Не знам. В историята, която е моята просвета, я няма условността на "ако "-то. Както се майтапим с сътрудниците историци, "ако "-то цапа гащи. (пак се смее)
- Какво научи в учебно заведение и какво не съумя да научиш там?
- Научиха ме да мисля независимо, да построявам теза, да диря, да се колебая, да чета, да проучвам, да различавам сред положително и зло.
Не съумях да се науча по какъв начин да си върша фамилния бюджет, по какъв начин да си попълням данъчната декларация и по какъв начин да неистина.
- Колко е годишният ти приход? Колко пари се печелят, като преподавател...
- Учителската заплата в положителния случай е към 800 лв. на месец. С доста спомагателни часове човек може да я докара до 900 лв. на месец, само че не знам дали си заслужава. Има една неправда, която от време на време кара нас, българските учители, да изглеждаме надали не дребнави, в случай че заговорим за пари. Но колкото и да имаме специалността си за предопределение, не можем с лека ръка да махнем и да си плюем на достолепието. Защото от десетилетия българският преподавател не получава почтено възнаграждение на труда си. Това разбираемо води до неспособност да се привлекат младежи в специалността.
И въпреки всичко стои вярата, че скоро обществото ще успее да оцени по достолепие труда на българските учители.
- Каква е разликата сред специалността на учителя и всяка друга специалност?
- Важна разлика е, че ние нямаме право да си взимаме отпуск отвън ваканциите. Освен това всички неучебни дни, в случай че не са оповестени за почивни в националния календар, се взимат от избраните ни дни за отпуска. Така се стига до нещо, което малко на брой знаят – ние не почиваме цялата лятна почивка, тъй като не ни стигат дните.
Друго значимо нещо е, че работата ни на процедура е на ненормирано работно време, тъй като тя не свършва с тръгването ни от учебно заведение – подготовката на часовете и инспекцията на проби, контролни и домашни работи ни лишават доста време отвън учебно заведение.
Освен това малко на брой знаят, че не почиваме и в междучасията, тъй като би трябвало да дежурим, т.е. нямаме еквивалент на обедната отмора.
В позитивен проект, обаче, разликата с другите специалности, е че в нашата не просто работим с хора, а ги сътворяваме, тъй като наливаме най-важния "софтуер " – способността един човек да мисли и да живее самостоятелно. Тази "устойчивост на продукта " е нещото, поради което си заслужава да се изтърпят всевъзможни недоразумения на просветителната система.
- Кога за финален път си сподели "Обичам си работата "?
- (отново се смее) Днес, когато се подготвях за часовете, които имам другата седмица. Не съм уверен, че са доста хората в света, които вървят с кеф на работа, само че сигурно съм от тях.
Припомнете си още:
Професия: ценител на човешката душа
Да обясниш специалността си на дете: Део
Да обясниш специалността си на дете: Лиляна Павлова
Една специалност - може би твоята
Емил Джасим е преподавател по история. Преподава от 11 години.
Определя себе си като преподавател освен по специалност, само че и по предопределение. Има открита гражданска позиция по настоящите обществени тематики в обществото.
Днес ви срещаме с него в едно изявление, дело на нашия създател Симо Колев - особено за рубриката ни "Професии " ( повече за нея и нейната задача можете да си припомните тук )
Ето и какво показа Емил за кариерата си пред Симо Колев:
Симо Колев: Какъв искаше да станеш, когато беше дребен?
Емил Джасим: (смее се) Никога не съм желал да ставам доктор или служител на реда, или пък водач, или космонавт. Исках да стана студент. Според родителите ми това се дължи на обстоятелството, че пъпът ми е не хвърлен, а заровен в двора на УАСГ, който си знам като ВИАС. Но съгласно мен повода е друга – живеехме с нашите в Студентски град и, в случай че щеш вярвай, това за мен беше съвършената "работа " – безконечен ваучър, а когато пристигна митичната "сесия ", четеш книжки. И изпълних фантазията си, а по-късно, евентуално с цел да е обвързвано, продължих да се занимавам с обучение.
- Как се става преподавател? Кои са качествата отвън образованието, които най-вече ти оказват помощ?
- Това, че съм непосредствен и в никакъв случай нищо не укривам. Честността е качество, което учениците правят оценка извънредно доста.
Другото е търпението. Учител се става с доста самообладание. Нали се сещаш за оная приказка на Ботев, че "учителят би трябвало да бъде: толерантен като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски бедняк "? Е, споделил го е напълно тъкмо, само че има и още. Учителят би трябвало да въодушевява и да умее да изкарва на бял свят най-хубавите качества на своите възпитаници. Да може да ги накара да си повярват. Да може всеки да разбере в какво най-вече го бива. Да умее да разпалва любознанието им.
Иначе преподавател се става, в случай че човек има положителни учители. Моите учители в гимназията ми бяха най-хубавите учители и в специалността.
- Кое е най-трудното в работата ти?
- Най-трудното е оценяването. Защото, когато оценяваме, сме в обстановка, в която на процедура съдим, дефинираме йерархията в един клас и би трябвало да не наказваме, само че да сме обективни. Много е мъчно ученикът да бъде уверен, че ниската оценка не е някакво наказване, а е по-скоро опция да покаже още повече своите качества, че да получи след това и по-висока оценка.
- А, кое е най-интересното?
- Най-интересно е да се следят връзките в дребната общественост, наречена "клас ". Понякога се усещам като създател на научно-популярен филм, който изследва колония на... да вземем за пример на сурикати. (смее се) Учениците хем могат да са доста подкрепящи се и задружни, хем във всеки клас има съперничещи си фракции. Абе, доста е забавно!
Другото е да виждам, че тези деца насреща стартират да мислят независимо и да построяват логичен връзки.
- Как протича твоят ден и какви са провокациите в работата ти?
- Първи период съм утринна промяна и това значи, че ставане по-късно от 6:30 ч. ме обрича на забавяне. А допреди 1 година бях единствено първа промяна. Понеже преподавам без спиране от 11 години, даже в почивните дни се събуждам най-късно в тоя час. Разбира се, с времето се научих да задрямвам още веднъж, само че въпреки всичко... След това ходя на учебно заведение.
Имам големия шанс работата ми да ми носи наслаждение, скърбя за клишето. Просто ми е хубаво, когато отивам на учебно заведение. Когато часовете приключат, отивам в офиса на Център за просветителни начинания, където пък се опитваме да възстановим позагубения престиж на учителите.
- Ако не беше станал това, което си, какво щеше да работиш?
- Не знам. В историята, която е моята просвета, я няма условността на "ако "-то. Както се майтапим с сътрудниците историци, "ако "-то цапа гащи. (пак се смее)
- Какво научи в учебно заведение и какво не съумя да научиш там?
- Научиха ме да мисля независимо, да построявам теза, да диря, да се колебая, да чета, да проучвам, да различавам сред положително и зло.
Не съумях да се науча по какъв начин да си върша фамилния бюджет, по какъв начин да си попълням данъчната декларация и по какъв начин да неистина.
- Колко е годишният ти приход? Колко пари се печелят, като преподавател...
- Учителската заплата в положителния случай е към 800 лв. на месец. С доста спомагателни часове човек може да я докара до 900 лв. на месец, само че не знам дали си заслужава. Има една неправда, която от време на време кара нас, българските учители, да изглеждаме надали не дребнави, в случай че заговорим за пари. Но колкото и да имаме специалността си за предопределение, не можем с лека ръка да махнем и да си плюем на достолепието. Защото от десетилетия българският преподавател не получава почтено възнаграждение на труда си. Това разбираемо води до неспособност да се привлекат младежи в специалността.
И въпреки всичко стои вярата, че скоро обществото ще успее да оцени по достолепие труда на българските учители.
- Каква е разликата сред специалността на учителя и всяка друга специалност?
- Важна разлика е, че ние нямаме право да си взимаме отпуск отвън ваканциите. Освен това всички неучебни дни, в случай че не са оповестени за почивни в националния календар, се взимат от избраните ни дни за отпуска. Така се стига до нещо, което малко на брой знаят – ние не почиваме цялата лятна почивка, тъй като не ни стигат дните.
Друго значимо нещо е, че работата ни на процедура е на ненормирано работно време, тъй като тя не свършва с тръгването ни от учебно заведение – подготовката на часовете и инспекцията на проби, контролни и домашни работи ни лишават доста време отвън учебно заведение.
Освен това малко на брой знаят, че не почиваме и в междучасията, тъй като би трябвало да дежурим, т.е. нямаме еквивалент на обедната отмора.
В позитивен проект, обаче, разликата с другите специалности, е че в нашата не просто работим с хора, а ги сътворяваме, тъй като наливаме най-важния "софтуер " – способността един човек да мисли и да живее самостоятелно. Тази "устойчивост на продукта " е нещото, поради което си заслужава да се изтърпят всевъзможни недоразумения на просветителната система.
- Кога за финален път си сподели "Обичам си работата "?
- (отново се смее) Днес, когато се подготвях за часовете, които имам другата седмица. Не съм уверен, че са доста хората в света, които вървят с кеф на работа, само че сигурно съм от тях.
Припомнете си още:
Професия: ценител на човешката душа
Да обясниш специалността си на дете: Део
Да обясниш специалността си на дете: Лиляна Павлова
Една специалност - може би твоята
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ