Доц. д-р Алексей Пампоров: Най-големият проблем на българина са нереалистичните му очаквания
Ирен Делчева, " Труд "
Най-големият проблем на България са нереалистичните упования - илюзията, че след края на тоталитарния режим страната бързо ще се трансформира в „ парадайс “, а преходът разруши това очакване с корупция, безотговорност и дълбоки обществени неравенства. Това споделя социологът доцент Алексей Пампоров в изявление пред „ Труд “, в което приказва за пробитата прокуратура, недосегаемите „ босове на мафията “, противозаконното населено място край Варна, приватизацията при Костов и изкуствената елитарност в образованието.
- Доц. Пампоров, корупцията ли е най-големият проблем на България?
- Много са. Най-големият ни проблем, може би, са нереалистичните упования. Някога си представяхме, че свършва тоталитарният режим и от на следващия ден към този момент ще сме в парадайса, а преходът се оказа сложен, с разнообразни провокации. Що се отнася до корупцията, доста хора, които приказват против нея, биха дали пари под масата на доктор, на служител на реда, на прокурор, в случай че им се наложи. И са склонни да извиняват такова държание. Ако мислите, че няма корупция в Брюксел, в Австрия или Италия, то не е по този начин, на всички места има. Където има общество от хора, постоянно ще се откри някой, който ще се опита да заобиколи закона, да завоюва бързи пари и т. н. Но казусът е по-скоро в използването на закона. Прокуратурата се оказа пробита, подвластна и не разпознава доста типове закононарушения, не ги глоби. Имаме забъркани прокурори в тежки институционални практики, които са с дълготрайни последствия. Защото, когато вие загубите религия в правосъдната система, не подавате сигнал, не се оплаквате, то злоупотребите се усилват и безнаказаността става по-широка. Не знам дали забелязвате, че в този момент има два вида настройки. Едните се пробват незабавно да подлагат на критика новото държавно управление, въпреки че не са минали 100 дни, другите - най-накрая нещо стартира да се разкрива. Това е, тъй като Министерство на вътрешните работи в границите на месец към този момент разрушава 5 или 6 огромни наркогрупи. Това не може да стане за този период, това е нещо, което се е знаело от години, само че до момента евентуално е било с подкрепи. Да се надяваме, че темпото, с което работи Министерство на вътрешните работи ще си остане такова, а няма да е единствено да покаже държавното управление, че първите месеци работи добре. Виждаме и проблема с противозаконното населено място във Варна. Не може от години да има сигнали от партии, от хора и кметът да каже - ами то не ни допускаха. Как по този начин не те позволяват, вие сте контролният орган, има закони в тая страна. Не може 3 година да не сте забелязали какво се случва там. Не може общински консултант да има платен парцел там и ти да кажеш - нас не ни допускаха. Така че, правораздаването, безнаказаността на хората е по-главният проблем. Корупцията е разследване от това. Ако имаме мощна правосъдна система, няма да имаме корупция на толкоз високо равнище. Правосъдната система е огромният проблем, поради политическите обвързаности и зависимости. Дребната корупция я има на всички места, във всички общества. Въпросът е, че няма санкции за босовете на мафията, те стоят недокоснати.
- Увеличава ли се общественото неравноправие в този момент, когато инфлацията пораства и рецесията се задълбочава?
- То пораства от доста време, през цялото време на прехода. От държавното управление на Костов внезапно се усилиха обществените неравенства, тъй като привилегировани хора, свързани с партийните кръгове получиха опция посредством механизма на т. н. РМД-та да придобият големи активи. Изведнъж през днешния ден ставаш притежател на „ Български морски флот “ или на „ Каолин “ и т. н. Едни хора, които до през вчерашния ден са били елементарни, внезапно получиха власт и парцели. Ще дам образец с БГА. Проблемът не е в самолетите, а в представителствата, в офисите, хотелите, в метода, по който беше полуунищожена гражданската авиация в България с аргумента - ми то имаше толкоз отговорности, че струваше 1 $. Ми не е правилно, това е най-голямата неистина. Тогава мафията стана най-силна. Чрез приватизационните бонове и РМД-тата се получи опция да се изперат парите от престъпност и тази от алените куфарчета. Тоест остарялата Държавна сигурност и алена номенклатура, които имаха достъп до финансов запас, плюс нарушителите са тези, които се облагодетелстваха. И тогава се роди огромното обществено неравноправие.
- А настоящето обществено неравноправие на какво се дължи?
- Сега към този момент имаме друг вид неравенства, които са разследване от смяната в икономическите модели в света. Има нов вид новобогаташи, има специалности, които умират, други са в риск и се появяват нови обществени неравенства, които стават забележими. Отпадането на едни специалности, които са били всеобщи и са били нужни преди, в този момент биват сменени от изкуствения разсъдък - да вземем за пример преводачите. Това основава страшна основа за нови неравенства, за нова динамичност, за нови промени, които занапред престоят.
- Задълбочава ли се демографската рецесия в България?
- Не, демографска рецесия доста от дълго време няма. От държавното управление на Симеон Сакскобургготски нямаме такава, само че имаме страшни последствия от демографската рецесия по времето на Жан Виденов. Тя е резултат от началото на прехода - от емиграцията от края на Възродителния развой, когато се губят към 400 000 души население. В началото на 90-те пък към 1 000 000 отпътуват за Съединени американски щати и Западна Европа, което води до извънредно ниски коефициенти на плодовитост по времето на държавното управление на Виденов. Тогава 1 жена раждаше 1 дете. Сега тя ражда 1,7 деца - т.е. на 10 дами 7 раждат по 2 деца. Това е много добър индикатор по отношение на междинните европейски равнища и никога не можем да кажем, че е зле. Намалява детската смъртност, по отношение на времето на социализма. Тя е висока, по отношение на Европа, само че е 4 на 1000, което, съпоставено с 12-15 преди, е доста добър индикатор. Средната дълготрайност на живота се усилва с десетина години при мъжете и с към петнайсетина при дамите. През последните 5-6 година се следи и противоположна миграция към България. Страната ни става привлекателен център, забавна е за живеене.
- Обществото ни става все по-разделено. Защо българите го избиват на страсти и по-малко ги вълнуват действителните „ дребни “ проблеми?
- Напротив, само че хората се интересуват от действителните проблеми, само че въпросът е, че обществото ни се отличава с т. н. атомизация, т.е. раздробяване на дребни групи по ползи. И ние имаме безусловно разнообразни действителни проблеми. Групата, която някои хора обидно назовават жълтопаветници, са горната междинна класа в София и огромните градове. Те имат напълно разнообразни проблеми от бабите, които живеят в селата. Онзи ден една майка от провинцията беше написала: „ Писна ни да ни занимавате с проблемите за местата в детските градини в София, Варна и Пловдив. Давате ли сметка, че във всички села в България доста от дълго време няма ясли, че в половината села няма детски градини и то със сборни групи? “ Така че проблемите на едни групи се разграничават тотално от тези на други. В София идват хора от провинцията, тъй като нямат работа. Ние всички може да не харесваме столицата, обаче има работа и сме принудени да мигрираме натам, тъй като в региона, в който живеем няма работа. Не знам дали видяхте - общински консултант от Демократична България от Варна споделя, че би трябвало да се узаконят противозаконните градежи. И се оказва, че той има къща от това населено място. Нали разбирате, че неговите действителни проблеми са напълно разнообразни от този, който няма ток, вода и канализация. 25-30% от популацията живее със септични ями. София е столица на страна от Европейския съюз и на юг от Околовръстното има квартали без канализация. Така че действителните проблеми на всеки един регион в страната, на всяка обществена група са разнообразни и може би това, че нямаме единение прави да наподобява, че хората не се интересуват.
- След абсурда с противозаконните градежи на украинеца Олег Невзоров стартира ли българинът да отключва ксенофобия по отношение на всички негови сънародници?
- Винаги сме имали реакция към противозаконните жилища. По същия метод има такава отрицателни настройки към противозаконните ромски постройки. Такива имаше и към сирийците. И това не е ксенофобия. В България има нещо, което в социологията се назовава апорофобия - ненавист към бедните, към тези, за които се основава чувството, че живеят на наш тил и за наша сметка. В момента се отприщват най-долните пристрастености, тъй като в продължение на няколко години по филантропичната стратегия в България бяха подкрепяни десетки хиляди украински жители с опцията гратис да бъдат настанени в хотели по морето и да получават обществена помощ. Сега сега тази численост е доста дребна, тя е съвсем незначителна и включва най-много пенсионери, многодетни майки и инвалиди от войната. И в същия миг, когато се разкрие, че има една общественост от новобогаташи измежду тях и се появява този абсурд - но ние за какво им дадохме. Не си даваме сметка, че тези хора са разнообразни от тези хора и те евентуално са избягали от закона в Украйна, от военната работа, намерили са някаква малка врата, с цел да се измъкнат. Затова се получава по този начин.
- Преди години етническите българи от Молдова, Украйна, Македония желаеха да дойдат тук и да се заселят в пустеещите села, а страната им сътвори куп спънки. Това не беше ли голяма неточност?
- Това не е правилно. Още от времето на държавното управление на Сергей Станишев имаше демографска тактика за привличането на хора със сходни етноконфесионални характерности - тези от славянските страни, източноправославни. И политиката беше да се привлекат таврийски, запорожски българи, от Македония. Не инцидентно по това време бяха отпуснати стипендии за студентите от тези страни, с цел да учат гратис, в случай че имат български генезис. По-големият парадокс е различен. Сега пристигнаха към 300 000 украинци, които потърсиха краткотрайна протекция. Около 70 000 от тях трайно останаха и ще се задържат в България. Те доста бързо се приспособяват към българския език, който е по-близък до украинския от съветския. Някои от тях са идвали тук на море, имат другари и са с доста добра настройка към България. Аз участвах в няколко проучвания, които правихме за Комисариата на бежанците. Около 2/3 от украинците са с висше обучение, у нас пристигна високообразована част от украинските дами. Ние обаче сложихме едни условия за документи по български език, които никой не издава. Поставихме им условия, на които, с цел да отговорят, би трябвало да минат най-малко 2 година Не им разрешихме съответно да работят по специалности си, сега има авиоинженери, които работят като пекари. Ние в действителност изгубихме опцията да интегрираме извънредно високообразовано население.
- Неграмотни ли са част от младите, има ли разделяне сред тях по този симптом?
- Аз не обичам генерализациите. Но ние имаме огромен проблем в просветителната система. Тя основава безчовечен неравенства, свързани с финанси. Имаме елитни учебни заведения, които въобще не са такива като краен резултат на равнището на получени познания. Мерили сме го, вижда се, че положителните елементарни гимназии реализират сходни резултати с елитните учебни заведения. Но в тях се концентрират деца, които влизат с частни уроци и излизат с частни уроци, т.е. деца с по-значим финансов запас на родителите. Съответно те имат по-добър финансов старт за продължение на висшето си обучение, до момента в който връстниците им от по-бедни фамилии остават с по-ниски равнища на просветеност, стартират да работят. Имаме неравноправие, което е поради метода на банкет в учебните заведения, поради тази изкуствена елитарност, която се основава, измислена в миналото, с цел да обслужва тоталитарния режим и да построи един хайлайф, който само има достъп до непознати езици. В момента имаме тежко завещание, тъй като това да си учил в тези учебни заведения носи и обществен и културен капитал. Твоите родители са учили там, ти учиш там, твоите деца ще учат там. Създават се мрежи от връзки. Вие виждате каква огромна част от софийските депутати идват от Първа британска, от Френската гимназии. Това са мрежи, които образуват не толкоз познания, само че и обществен капитал. Свързано е с финансовата мощност на родителите и надлежно задълбочава неравенствата.
- Имате ли пояснение за какво върху Дара се изля такава мръсотия, в случай, че България завоюва и трябваше хората да се радват?
- Каквото и да извършите, вие в никакъв случай не можете да угодите на публичното мнение. От тази позиция, аз мисля, че Дара реагира най-адекватно, отивайки да се приготви в Гърция, да се откъсне малко от токсичността, която породи още със самия конкурс. Това е обвързвано с желанието на други претенденти за присъединяване, с продуцентски ползи, трети хора просто не схващат подобен вид музика. Това, което направи тя, изключително на финала, е извънредно мощен пърформанс, извънредно мощно обръщение, само че вие би трябвало да знаете какво желае да изобрази. Това не е елементарно смилаемо, не е чака-рака да щракаш с двата пръста. Изисква се интелектуално изпитание, с цел да разберете какво в действителност направи Дара.
Доц. доктор Алексей Пампоров работи в Института по философия и социология на Българска академия на науките. От 2017 година е член на Комисията по даване на леговище към президента на България. Ръководил е интернационалните проучвания, предоставени от Световната банка, УНИЦЕФ, СЗО. Лектор е по “Римска история и просвета ”, Демография и обществени политики ”, “Социология и семейство ” и “Електорални изследвани ” в СУ “Климент Охридски ” и ПУ “Паисий Хилендарски ”.
Източник:
Най-големият проблем на България са нереалистичните упования - илюзията, че след края на тоталитарния режим страната бързо ще се трансформира в „ парадайс “, а преходът разруши това очакване с корупция, безотговорност и дълбоки обществени неравенства. Това споделя социологът доцент Алексей Пампоров в изявление пред „ Труд “, в което приказва за пробитата прокуратура, недосегаемите „ босове на мафията “, противозаконното населено място край Варна, приватизацията при Костов и изкуствената елитарност в образованието.
- Доц. Пампоров, корупцията ли е най-големият проблем на България?
- Много са. Най-големият ни проблем, може би, са нереалистичните упования. Някога си представяхме, че свършва тоталитарният режим и от на следващия ден към този момент ще сме в парадайса, а преходът се оказа сложен, с разнообразни провокации. Що се отнася до корупцията, доста хора, които приказват против нея, биха дали пари под масата на доктор, на служител на реда, на прокурор, в случай че им се наложи. И са склонни да извиняват такова държание. Ако мислите, че няма корупция в Брюксел, в Австрия или Италия, то не е по този начин, на всички места има. Където има общество от хора, постоянно ще се откри някой, който ще се опита да заобиколи закона, да завоюва бързи пари и т. н. Но казусът е по-скоро в използването на закона. Прокуратурата се оказа пробита, подвластна и не разпознава доста типове закононарушения, не ги глоби. Имаме забъркани прокурори в тежки институционални практики, които са с дълготрайни последствия. Защото, когато вие загубите религия в правосъдната система, не подавате сигнал, не се оплаквате, то злоупотребите се усилват и безнаказаността става по-широка. Не знам дали забелязвате, че в този момент има два вида настройки. Едните се пробват незабавно да подлагат на критика новото държавно управление, въпреки че не са минали 100 дни, другите - най-накрая нещо стартира да се разкрива. Това е, тъй като Министерство на вътрешните работи в границите на месец към този момент разрушава 5 или 6 огромни наркогрупи. Това не може да стане за този период, това е нещо, което се е знаело от години, само че до момента евентуално е било с подкрепи. Да се надяваме, че темпото, с което работи Министерство на вътрешните работи ще си остане такова, а няма да е единствено да покаже държавното управление, че първите месеци работи добре. Виждаме и проблема с противозаконното населено място във Варна. Не може от години да има сигнали от партии, от хора и кметът да каже - ами то не ни допускаха. Как по този начин не те позволяват, вие сте контролният орган, има закони в тая страна. Не може 3 година да не сте забелязали какво се случва там. Не може общински консултант да има платен парцел там и ти да кажеш - нас не ни допускаха. Така че, правораздаването, безнаказаността на хората е по-главният проблем. Корупцията е разследване от това. Ако имаме мощна правосъдна система, няма да имаме корупция на толкоз високо равнище. Правосъдната система е огромният проблем, поради политическите обвързаности и зависимости. Дребната корупция я има на всички места, във всички общества. Въпросът е, че няма санкции за босовете на мафията, те стоят недокоснати.
- Увеличава ли се общественото неравноправие в този момент, когато инфлацията пораства и рецесията се задълбочава?
- То пораства от доста време, през цялото време на прехода. От държавното управление на Костов внезапно се усилиха обществените неравенства, тъй като привилегировани хора, свързани с партийните кръгове получиха опция посредством механизма на т. н. РМД-та да придобият големи активи. Изведнъж през днешния ден ставаш притежател на „ Български морски флот “ или на „ Каолин “ и т. н. Едни хора, които до през вчерашния ден са били елементарни, внезапно получиха власт и парцели. Ще дам образец с БГА. Проблемът не е в самолетите, а в представителствата, в офисите, хотелите, в метода, по който беше полуунищожена гражданската авиация в България с аргумента - ми то имаше толкоз отговорности, че струваше 1 $. Ми не е правилно, това е най-голямата неистина. Тогава мафията стана най-силна. Чрез приватизационните бонове и РМД-тата се получи опция да се изперат парите от престъпност и тази от алените куфарчета. Тоест остарялата Държавна сигурност и алена номенклатура, които имаха достъп до финансов запас, плюс нарушителите са тези, които се облагодетелстваха. И тогава се роди огромното обществено неравноправие.
- А настоящето обществено неравноправие на какво се дължи?
- Сега към този момент имаме друг вид неравенства, които са разследване от смяната в икономическите модели в света. Има нов вид новобогаташи, има специалности, които умират, други са в риск и се появяват нови обществени неравенства, които стават забележими. Отпадането на едни специалности, които са били всеобщи и са били нужни преди, в този момент биват сменени от изкуствения разсъдък - да вземем за пример преводачите. Това основава страшна основа за нови неравенства, за нова динамичност, за нови промени, които занапред престоят.
- Задълбочава ли се демографската рецесия в България?
- Не, демографска рецесия доста от дълго време няма. От държавното управление на Симеон Сакскобургготски нямаме такава, само че имаме страшни последствия от демографската рецесия по времето на Жан Виденов. Тя е резултат от началото на прехода - от емиграцията от края на Възродителния развой, когато се губят към 400 000 души население. В началото на 90-те пък към 1 000 000 отпътуват за Съединени американски щати и Западна Европа, което води до извънредно ниски коефициенти на плодовитост по времето на държавното управление на Виденов. Тогава 1 жена раждаше 1 дете. Сега тя ражда 1,7 деца - т.е. на 10 дами 7 раждат по 2 деца. Това е много добър индикатор по отношение на междинните европейски равнища и никога не можем да кажем, че е зле. Намалява детската смъртност, по отношение на времето на социализма. Тя е висока, по отношение на Европа, само че е 4 на 1000, което, съпоставено с 12-15 преди, е доста добър индикатор. Средната дълготрайност на живота се усилва с десетина години при мъжете и с към петнайсетина при дамите. През последните 5-6 година се следи и противоположна миграция към България. Страната ни става привлекателен център, забавна е за живеене.
- Обществото ни става все по-разделено. Защо българите го избиват на страсти и по-малко ги вълнуват действителните „ дребни “ проблеми?
- Напротив, само че хората се интересуват от действителните проблеми, само че въпросът е, че обществото ни се отличава с т. н. атомизация, т.е. раздробяване на дребни групи по ползи. И ние имаме безусловно разнообразни действителни проблеми. Групата, която някои хора обидно назовават жълтопаветници, са горната междинна класа в София и огромните градове. Те имат напълно разнообразни проблеми от бабите, които живеят в селата. Онзи ден една майка от провинцията беше написала: „ Писна ни да ни занимавате с проблемите за местата в детските градини в София, Варна и Пловдив. Давате ли сметка, че във всички села в България доста от дълго време няма ясли, че в половината села няма детски градини и то със сборни групи? “ Така че проблемите на едни групи се разграничават тотално от тези на други. В София идват хора от провинцията, тъй като нямат работа. Ние всички може да не харесваме столицата, обаче има работа и сме принудени да мигрираме натам, тъй като в региона, в който живеем няма работа. Не знам дали видяхте - общински консултант от Демократична България от Варна споделя, че би трябвало да се узаконят противозаконните градежи. И се оказва, че той има къща от това населено място. Нали разбирате, че неговите действителни проблеми са напълно разнообразни от този, който няма ток, вода и канализация. 25-30% от популацията живее със септични ями. София е столица на страна от Европейския съюз и на юг от Околовръстното има квартали без канализация. Така че действителните проблеми на всеки един регион в страната, на всяка обществена група са разнообразни и може би това, че нямаме единение прави да наподобява, че хората не се интересуват.
- След абсурда с противозаконните градежи на украинеца Олег Невзоров стартира ли българинът да отключва ксенофобия по отношение на всички негови сънародници?
- Винаги сме имали реакция към противозаконните жилища. По същия метод има такава отрицателни настройки към противозаконните ромски постройки. Такива имаше и към сирийците. И това не е ксенофобия. В България има нещо, което в социологията се назовава апорофобия - ненавист към бедните, към тези, за които се основава чувството, че живеят на наш тил и за наша сметка. В момента се отприщват най-долните пристрастености, тъй като в продължение на няколко години по филантропичната стратегия в България бяха подкрепяни десетки хиляди украински жители с опцията гратис да бъдат настанени в хотели по морето и да получават обществена помощ. Сега сега тази численост е доста дребна, тя е съвсем незначителна и включва най-много пенсионери, многодетни майки и инвалиди от войната. И в същия миг, когато се разкрие, че има една общественост от новобогаташи измежду тях и се появява този абсурд - но ние за какво им дадохме. Не си даваме сметка, че тези хора са разнообразни от тези хора и те евентуално са избягали от закона в Украйна, от военната работа, намерили са някаква малка врата, с цел да се измъкнат. Затова се получава по този начин.
- Преди години етническите българи от Молдова, Украйна, Македония желаеха да дойдат тук и да се заселят в пустеещите села, а страната им сътвори куп спънки. Това не беше ли голяма неточност?
- Това не е правилно. Още от времето на държавното управление на Сергей Станишев имаше демографска тактика за привличането на хора със сходни етноконфесионални характерности - тези от славянските страни, източноправославни. И политиката беше да се привлекат таврийски, запорожски българи, от Македония. Не инцидентно по това време бяха отпуснати стипендии за студентите от тези страни, с цел да учат гратис, в случай че имат български генезис. По-големият парадокс е различен. Сега пристигнаха към 300 000 украинци, които потърсиха краткотрайна протекция. Около 70 000 от тях трайно останаха и ще се задържат в България. Те доста бързо се приспособяват към българския език, който е по-близък до украинския от съветския. Някои от тях са идвали тук на море, имат другари и са с доста добра настройка към България. Аз участвах в няколко проучвания, които правихме за Комисариата на бежанците. Около 2/3 от украинците са с висше обучение, у нас пристигна високообразована част от украинските дами. Ние обаче сложихме едни условия за документи по български език, които никой не издава. Поставихме им условия, на които, с цел да отговорят, би трябвало да минат най-малко 2 година Не им разрешихме съответно да работят по специалности си, сега има авиоинженери, които работят като пекари. Ние в действителност изгубихме опцията да интегрираме извънредно високообразовано население.
- Неграмотни ли са част от младите, има ли разделяне сред тях по този симптом?
- Аз не обичам генерализациите. Но ние имаме огромен проблем в просветителната система. Тя основава безчовечен неравенства, свързани с финанси. Имаме елитни учебни заведения, които въобще не са такива като краен резултат на равнището на получени познания. Мерили сме го, вижда се, че положителните елементарни гимназии реализират сходни резултати с елитните учебни заведения. Но в тях се концентрират деца, които влизат с частни уроци и излизат с частни уроци, т.е. деца с по-значим финансов запас на родителите. Съответно те имат по-добър финансов старт за продължение на висшето си обучение, до момента в който връстниците им от по-бедни фамилии остават с по-ниски равнища на просветеност, стартират да работят. Имаме неравноправие, което е поради метода на банкет в учебните заведения, поради тази изкуствена елитарност, която се основава, измислена в миналото, с цел да обслужва тоталитарния режим и да построи един хайлайф, който само има достъп до непознати езици. В момента имаме тежко завещание, тъй като това да си учил в тези учебни заведения носи и обществен и културен капитал. Твоите родители са учили там, ти учиш там, твоите деца ще учат там. Създават се мрежи от връзки. Вие виждате каква огромна част от софийските депутати идват от Първа британска, от Френската гимназии. Това са мрежи, които образуват не толкоз познания, само че и обществен капитал. Свързано е с финансовата мощност на родителите и надлежно задълбочава неравенствата.
- Имате ли пояснение за какво върху Дара се изля такава мръсотия, в случай, че България завоюва и трябваше хората да се радват?
- Каквото и да извършите, вие в никакъв случай не можете да угодите на публичното мнение. От тази позиция, аз мисля, че Дара реагира най-адекватно, отивайки да се приготви в Гърция, да се откъсне малко от токсичността, която породи още със самия конкурс. Това е обвързвано с желанието на други претенденти за присъединяване, с продуцентски ползи, трети хора просто не схващат подобен вид музика. Това, което направи тя, изключително на финала, е извънредно мощен пърформанс, извънредно мощно обръщение, само че вие би трябвало да знаете какво желае да изобрази. Това не е елементарно смилаемо, не е чака-рака да щракаш с двата пръста. Изисква се интелектуално изпитание, с цел да разберете какво в действителност направи Дара.
Доц. доктор Алексей Пампоров работи в Института по философия и социология на Българска академия на науките. От 2017 година е член на Комисията по даване на леговище към президента на България. Ръководил е интернационалните проучвания, предоставени от Световната банка, УНИЦЕФ, СЗО. Лектор е по “Римска история и просвета ”, Демография и обществени политики ”, “Социология и семейство ” и “Електорални изследвани ” в СУ “Климент Охридски ” и ПУ “Паисий Хилендарски ”.
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ