Не правете това, което мразите - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
Принудата да вършим неща, които намираме за глупави и омразни, сигурно работи деморализиращо.
Ако възложите на един човек безсмислена или контрапродуктивна задача, това ще го обезсърчи, в случай че има най-малко малко здрав разсъдък, и ще го остави съвсем без предпочитание да извърши поставената задача.
Защо ли? Защото всяка парченце от съществото на човек се бунтува против тази насила. Когато вършим нещо, то е, тъй като го намираме за значимо, съпоставяйки го с всички останали неща, които са значими.
Онова, което намираме за скъпо, по нашите разбирания, е почтено за гонене и всеотдайност. Именно това, че го считаме за скъпо, ни стимулира към деяние, без значение че въпросното деяние може да е мъчно и рисково.
Когато от нас се изисква да вършим неща, които намираме за глупави и омразни, ние сме принудени да действаме в прорез с ценностната си система, която ни стимулира да вървим напред и ни защищава от вероятността да се предадем на ужаса и объркването.
„ Бъди на себе си във всичко правилен ” – споделя Полоний в пиесата „ Хамлет ” на Шекспир. Това „ себе си ” – душата в нейната целокупност – е в действителност нашият Ноев ковчег. И когато се развихри бурята и придойдат водите, той ни дава леговище.
Да вървим против повелите ѝ – против фундаменталните ѝ убеждения, – е все едно да насочваме кораба на живота си към плитчините и към сигурна крах.
Да действаме в прорез с предписанията на тази фундаментална вътрешна същина, значи да мамим в играта, която играем със себе си, да изпитаме пустотата на предателлството и по-късно да преживеем загубата, която неизбежно ще ни споходи.
Вярвам, че сред дребното положително, което всеки от нас прави, и всеобхватното проявяване на положителното в света е налице доста по-тясна взаимозависимост, в сравнение с си представяме. Вярвам, че и със злото е същото.
Всички ние носим доста по-голяма отговорност за положението на света, в сравнение с позволяваме или сме склонни да допуснем.
При неналичието на непрекъсната зоркост обществото върви към крах. Буренът на тиранията израства постепенно и ни кара да отстъпваме със относително дребни крачки. Но всяко оттегляне отъпква пътя към идващото.
Всяко изменничество към съвестта, всяко премълчаваме (въпреки че е отвратително да си мълчим) и всяко комфортно опрощение отслабва съпротивата и приготвя почвата за идващия рестриктивен ход.
Това се отнася изключително за тези извънредно напористи хора, които се опиват от добитата власт – а такива постоянно се намират.
По-добре да се разсъните и да излезете напред, до момента в който цената за това е относително ниска – и може би до момента в който евентуалната премия към момента не се е изпарила.
По-добре да излезете напред, преди опцията да го сторите да е окончателно изгубена.
За страдание, хората доста постоянно работят срещу съвестта си – даже да са наясно с това – и тогава пъкълът стартира да настава крачка по крачка, изменничество след изменничество.
Трябва да знаете, че хората рядко се опълчват на това, което знаят, че е неправилно, даже следствията от това опълчване да са относително леки.
В случай че се стремите да водите честен и логичен живот, помислете върху следния въпрос: в случай че не възразявате против дребните провинения към съвестта си, мислите ли, че ще деянията схващане и ще спрете, когато прегрешенията станат съществени?
