В Сърбия примитивизмът на управляващите унищожавал всичко човешко
Примитивизмът на ръководещото семейство, което се докопа до властта в Сърбия, унищожава всичко човешко у нас. Хубавото в тази ситуация е, че сходна обстановка не може да трае постоянно и нейният край е неминуем.
Това сподели известният сръбски фоторепортер Драголюб Замурович във връзка публикуването на неговата монография " От скицата към фотографията ", която излезе преди дни в Белград.
" Живеем във време на крах. С всеки минал ден се отдалечаваме от ден на ден от демокрацията. Имаме все по-малко персонална независимост ", акцентира той пред " Данас ", оповестява БГНЕС.
Негови фотоси са оповестени от най-известните международни издания. Американското сп. Time го ангажира за правенето на портрет за корицата си на сръбския деспот Слободан Милошевич. Той снима геноцида в Сребреница.
Той си спомня една история от Вуковар (град в Хърватия, който беше погубен от югославската войска при започване на 1990-те години, б. р.): " Към мен се насочи един мъртво пият доброволец с ориентиран револвер към главата ми и сподели: До в този момент не съм убивал фоторепортер. Това ще ми бъде за първи път. Тогава неговият шеф вместо да реагира остро сподели богатство: Недей Миле. Не е хубаво да го убиваш тук. "
" Спомням си по какъв начин съумях да вляза в Сребреница (през лятото на 1995 година босненската сръбска войска извърши там геноцид, избивайки над 8000 души, б. р.) макар възбраната на ген. Ратко Младич в града да не се позволяват публицисти. Бях видян от група крадци, които бутаха огромна кола, натоварена с открадната бяла техника. Отнеха ми всички филми и се заканиха да ме убият, в случай че ги фотографирам ", споделя още Замурович.
По думите му, той снима всички митинги, тъй като на тези фотоси се вижда на първо място истината и разликата с лъжите на пропагандната машина.
" Ако публицистиката не е самостоятелна, тогава тя не е публицистика. В някогашна Югославия публицистите бяха част от обществено-политическата ръководеща работническа класа. По това време мъчно бе да си публицист. След гибелта на Тито започнаха да се появяват тук-таме самостоятелни публицисти ", разяснява още сръбският фоторепортер.
Според него през днешния ден има огромен брой хора, които смятат себе си за публицисти, само че в действителност те са мегафони на сектата, на властта.
" Спомням си по какъв начин един ден ми се обади сегашният професор от Университета в Белград Урош Шувакович, който бе някогашен заместник-директор на аналитичния отдел в Държавна сигурност (УДБА). Той ми предложи да приключа работата си във в. " Данас ". В подмяна ми даде обещание работа във " Вечерни новости ". Естествено, че отхвърлих. Много добре знам какви " истини " популяризира това издание ", посочи още Драголюб Замурович.
Това сподели известният сръбски фоторепортер Драголюб Замурович във връзка публикуването на неговата монография " От скицата към фотографията ", която излезе преди дни в Белград.
" Живеем във време на крах. С всеки минал ден се отдалечаваме от ден на ден от демокрацията. Имаме все по-малко персонална независимост ", акцентира той пред " Данас ", оповестява БГНЕС.
Негови фотоси са оповестени от най-известните международни издания. Американското сп. Time го ангажира за правенето на портрет за корицата си на сръбския деспот Слободан Милошевич. Той снима геноцида в Сребреница.
Той си спомня една история от Вуковар (град в Хърватия, който беше погубен от югославската войска при започване на 1990-те години, б. р.): " Към мен се насочи един мъртво пият доброволец с ориентиран револвер към главата ми и сподели: До в този момент не съм убивал фоторепортер. Това ще ми бъде за първи път. Тогава неговият шеф вместо да реагира остро сподели богатство: Недей Миле. Не е хубаво да го убиваш тук. "
" Спомням си по какъв начин съумях да вляза в Сребреница (през лятото на 1995 година босненската сръбска войска извърши там геноцид, избивайки над 8000 души, б. р.) макар възбраната на ген. Ратко Младич в града да не се позволяват публицисти. Бях видян от група крадци, които бутаха огромна кола, натоварена с открадната бяла техника. Отнеха ми всички филми и се заканиха да ме убият, в случай че ги фотографирам ", споделя още Замурович.
По думите му, той снима всички митинги, тъй като на тези фотоси се вижда на първо място истината и разликата с лъжите на пропагандната машина.
" Ако публицистиката не е самостоятелна, тогава тя не е публицистика. В някогашна Югославия публицистите бяха част от обществено-политическата ръководеща работническа класа. По това време мъчно бе да си публицист. След гибелта на Тито започнаха да се появяват тук-таме самостоятелни публицисти ", разяснява още сръбският фоторепортер.
Според него през днешния ден има огромен брой хора, които смятат себе си за публицисти, само че в действителност те са мегафони на сектата, на властта.
" Спомням си по какъв начин един ден ми се обади сегашният професор от Университета в Белград Урош Шувакович, който бе някогашен заместник-директор на аналитичния отдел в Държавна сигурност (УДБА). Той ми предложи да приключа работата си във в. " Данас ". В подмяна ми даде обещание работа във " Вечерни новости ". Естествено, че отхвърлих. Много добре знам какви " истини " популяризира това издание ", посочи още Драголюб Замурович.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ