Теменужка, здравец, момина сълза ♥ Цветята на Пенчо СЛАВЕЙКОВ
Прималняла
Под пладнешкий задух и горещина,
мълком бледното си чело
Теменужката свенлива
към земята бе привела.
„ Здравко, братко, я погледай,
на сестричката ни зле е –
Споменичето продума: –
тя от нещо крей, вехнее. “
– Нали е мома... приструвки!
жълтий Кукуряк зловолно
се обади и промъмра: –
знам аз защо е болна!
„ Ти мълчи! Незван, натрапен,
нос на всички места въвираш –
сопна му се ядно Кринът: –
бар от болежка да разбираш! “
– Да потърсим лек – Зимбиля
се обади там насреща: –
де е Момината Сълза?
Тя за заболявания е веща.
„ Тук съм... Що е? Да не бъде
Теменужки прилошело? “
И сервира сребро чашка
пред посърнало й чело.
Дълго Момината Сълза
грижно милва свойта приятелка,
и дъхът и лековити
пи горката Теменужка...
Тежкий морен ден мина,
слънце зайде и утихна
тъмната гора. В небото
Месечно се благ усмихна.
И, съвзета, с мирис благатък
Теменужката приветна
ясний Месечку зашепна
обичта си беззаветна.
Портрет на Пенчо Славейков, Никола Петров, 1910 година
