Хора, това би било геноцид. Връща ли се часовникът 30 години назад
Прилича на елементарен церемониал, само че не е подобен. Половин страна го счита за насмешка към нея, отправена от другата половина. Тази "друга половина " е. В неделя тя означи собствен Ден на независимостта с класическите за такива празници фанфари, хеликоптери и военни маршове.
Проблемът е в името - "Ден на независимостта ", и най-много в датата - 9 януари 2022 година На същата дата преди 30 години сърбите в Босна афишират самостоятелност, споделят, че желаят да се обединят със Сърбия, и поставят началото на война с мюсюлманското население, лишила живота на над 100 000 души от двете страни.
Двете страни на Босна
Днес мюсюлмани и православни живеят, както и преди, в една страна, само че по по-различен метод. Някога са живеели дружно във всяко село и всеки град, а в този момент като че ли са си разделили страната на две половини - някак в средата живеят мюсюлмани и хървати, а от трите им страни, като че ли в съвсем цялостен кръг - най-вече сърби.
Една от задачите на Караджич е да прогони мюсюлманите от Източна Босна
Това разделяне не е резултат от натурален развой на миграция, а политика на босненските сърби, дефинирана обществено през март 1992 година от тогавашния водач на общността Радован Караджич . Една от задачите му е да прогони мюсюлманите от източната част на Босна, а в домовете им да заживеят сърби. С цената на война, блокада, всеобщи убийства и депортиране тази цел е изпълнена.
Твърде малко мюсюлмани се връщат назад във към този момент "сръбските " територии на Босна. На доста места те заварват асфалтирани мюсюлмански гробища, съборени джамии и враждебни локални управляващи.
Началото на този развой е поставено навръх 9 януари 1992 година, когато босненските сърби под управлението на Радован Караджич афишират самостоятелност. Мюсюлманите на Босна от 2022 година описват пред международните организации по какъв начин се усещат от това празнуване на сърбите тъкмо в този ден. Един от тях споделя, че все едно за повторно погребват татко му, погубен във войната.
Според самите сърби с този церемониал те не желаят зло никому, а "допринасят за стабилизация и мир " в региона. Цитатът е от днешния водач на босненските сърби Милорад Додик за сръбския Вечерне новости. Той споделя, че страната му желае да е самостоятелна от Босна и да стане част от федерация или конфедерация със Сърбия.
Това не е по-различно от желанията на Радован Караджич, оповестени преди тъкмо 30 години.
30 години по-рано
Независимостта, оповестена от босненските сърби на 9 януари 1992, е посочена като самостоятелност от останалите националности, населяващи Босна. Решението изпреварва с няколко седмици референдума за друга самостоятелност - този път на цяла Босна. Повечето сърби го бойкотират, тъй че в референдума взимат присъединяване над 63% и близо 100% гласоподават "за ".
За по-малко от три месеца Босна се оказва с две заявления за самостоятелност
Така за по-малко от три месеца днешната територия на Босна и Херцеговина се оказва с две заявления за самостоятелност - първа по време е тази на сръбското население, което се афишира за без значение от мюсюлманите, а втората е тази на цяла Босна, която след референдум се афишира за самостоятелна от Югославия - голямата страна на славянските нации, която през 1991 стартира да се разпада на републиките, които я сформират. Така пораждат (Северна) Македония, Словения, Хърватия и Босна (по-късно - Косово и Черна гора).
Белград не е склонен с това обособяване и спорът поражда войни на Сърбия с всяка от териториите, оповестили самостоятелност.
Но Босна е друга от всички останали някогашни републики на Югославия, които имат най-вече хомогенно население. Докато в Босна живеят съвсем поравно мюсюлмани, православни сърби и хървати католици. Историците одобряват, че затова босненската война е по-дълга и по-кръвопролитна от всяка друга.
Армията на Белград
Войната в Босна стартира през април 1992 година и съвсем незабавно смайва наблюдаващите с триумфите на босненските сърби. Само за няколко месеца те съумяват да завладяват към 70% от територията на Босна, до момента в който в действителност съставляват едвам 30% от популацията.
Експертът Мортен Торкилдсен изяснява този триумф пред Трибунала за някогашна Югославия, където се разглеждаха най-големите закононарушения, осъществени във войните на 90-те. Според него става дума за двойно финансирана от Белград войска - един път посредством директни доставки на съоръжение, оръжие и пари, и повторно - посредством оръжието и мунициите, оставено на босненска територия от армията на някогашна Югославия.
Към това се прибавят сръбски паравоенни елементи, пристигнали от Белград (например "Тигрите " на Аркан).
В няколко каузи на Трибунала беше потвърдено, че точно Сърбия е финансирала и подкрепила логистично дейностите на армията на босненските сърби.
Караджич, Младич и Шестте стратегически цели
В началото на 1992 водачите на босненските сърби одобряват свои Шест стратегически цели, които се разискват на по-широк конгрес през май същата година. Още година по-късно съкратената им версия е и оповестена.
Сред задачите е обособяване на сърбите от останалите две общности, създаване на [сръбски етнически] кулоар по продължение на границата със Сърбия (река Дрина) и унищожаване на тази граница сред двете "сръбски страни ", създаване на нова граница по поречието на реките Уна и Неретва, делене на Сараево сред етническите групи. Както споделя Караджич тогава - задачата е да се построи стена сред двете общности в града, "както това е направено в Ерусалим ".
Това, което следва, е коментар на военния пълководец на босненските сърби Ратко Младич , по неволя изработен през май 1992:
"Хората не са някакви камъчета или ключове в джоба, че да можеш да ги местиш наляво-надясно както ти скимне. Ние не можем да прочистим местата по този начин, че единствено сърби да останат, а другите да ги махнем безболезнено. Аз не знам по какъв начин господин Краишник и господин Караджич ще обяснят това на света. Хора, това би било геноцид. "
Цитатът е от стенографски протокол на съвещанието на босненските сърби от 12 май 1992 година Младич не го е оспорвал.
Три години след тази имитация Младич прави точно геноцид. Армията му атакува град Сребреница и убива всички мъже и момчета мюсюлмани, които открива. В продължение на близо три години градът е бил анклав под отбраната на Организация на обединените нации. В него са били събрани хиляди поданици на към този момент опразнените от мюсюлмани околни села и градове, които са вярвали, че са намерили там избавление.
"Коридорът " по поречието на Дрина към този момент е бил сбъднат.
Република Сръбска, наши дни
Има изледователи, които настояват, че днешната Република Сръбска е територия, родена от геноцида. За доста от сърбите това е тежка засегнатост - освен поради самото изказване, само че и поради обстоятелството, че доста от тях отхвърлят изказванието, че геноцид въобще е имало. В сръбската версия на събитията мюсюлманите са тези, които са преследвали и ограбвали сърбите, а Западът е този, който е съчинил историята за мюсюлманските жертви - в това число и посредством трибунала, който е основал.
"Ние в никакъв случай не сме били от една и съща страна на историята ", споделя в изявлението си Милорад Додик и несъмнено е прав. В Република Сръбска и до през днешния ден все по този начин се почитат Караджич и Младич като национални герои, до момента в който в останалата част от Босна, Европа и Америка те са обсъждани като причинители на едно от най-масовите закононарушения след края на Втората международна война.
Денят на независимостта, който босненските сърби означиха с церемониал в неделя, на два пъти е разгласен за противозаконен от Конституционния съд - един път през 2015 и повторно незабавно по-късно, когато Република Сръбска организира личен референдум за оповестяване на 9 януари за Ден на независимостта.
В същия ден водачът на босненските сърби Милорад Додик дава изявление за сръбско издание, в което за следващ път афишира за цел отделянето от Босна и съединяването със Сърбия. Кой би помислил, че зад кулисите на едно толкоз семпло събитие могат да стоят 30 години история.
Проблемът е в името - "Ден на независимостта ", и най-много в датата - 9 януари 2022 година На същата дата преди 30 години сърбите в Босна афишират самостоятелност, споделят, че желаят да се обединят със Сърбия, и поставят началото на война с мюсюлманското население, лишила живота на над 100 000 души от двете страни.
Двете страни на Босна
Днес мюсюлмани и православни живеят, както и преди, в една страна, само че по по-различен метод. Някога са живеели дружно във всяко село и всеки град, а в този момент като че ли са си разделили страната на две половини - някак в средата живеят мюсюлмани и хървати, а от трите им страни, като че ли в съвсем цялостен кръг - най-вече сърби.
Една от задачите на Караджич е да прогони мюсюлманите от Източна Босна Това разделяне не е резултат от натурален развой на миграция, а политика на босненските сърби, дефинирана обществено през март 1992 година от тогавашния водач на общността Радован Караджич . Една от задачите му е да прогони мюсюлманите от източната част на Босна, а в домовете им да заживеят сърби. С цената на война, блокада, всеобщи убийства и депортиране тази цел е изпълнена.
Твърде малко мюсюлмани се връщат назад във към този момент "сръбските " територии на Босна. На доста места те заварват асфалтирани мюсюлмански гробища, съборени джамии и враждебни локални управляващи.
Началото на този развой е поставено навръх 9 януари 1992 година, когато босненските сърби под управлението на Радован Караджич афишират самостоятелност. Мюсюлманите на Босна от 2022 година описват пред международните организации по какъв начин се усещат от това празнуване на сърбите тъкмо в този ден. Един от тях споделя, че все едно за повторно погребват татко му, погубен във войната.
Според самите сърби с този церемониал те не желаят зло никому, а "допринасят за стабилизация и мир " в региона. Цитатът е от днешния водач на босненските сърби Милорад Додик за сръбския Вечерне новости. Той споделя, че страната му желае да е самостоятелна от Босна и да стане част от федерация или конфедерация със Сърбия.
Това не е по-различно от желанията на Радован Караджич, оповестени преди тъкмо 30 години.
30 години по-рано
Независимостта, оповестена от босненските сърби на 9 януари 1992, е посочена като самостоятелност от останалите националности, населяващи Босна. Решението изпреварва с няколко седмици референдума за друга самостоятелност - този път на цяла Босна. Повечето сърби го бойкотират, тъй че в референдума взимат присъединяване над 63% и близо 100% гласоподават "за ".
За по-малко от три месеца Босна се оказва с две заявления за самостоятелност
Така за по-малко от три месеца днешната територия на Босна и Херцеговина се оказва с две заявления за самостоятелност - първа по време е тази на сръбското население, което се афишира за без значение от мюсюлманите, а втората е тази на цяла Босна, която след референдум се афишира за самостоятелна от Югославия - голямата страна на славянските нации, която през 1991 стартира да се разпада на републиките, които я сформират. Така пораждат (Северна) Македония, Словения, Хърватия и Босна (по-късно - Косово и Черна гора).
Белград не е склонен с това обособяване и спорът поражда войни на Сърбия с всяка от териториите, оповестили самостоятелност.
Но Босна е друга от всички останали някогашни републики на Югославия, които имат най-вече хомогенно население. Докато в Босна живеят съвсем поравно мюсюлмани, православни сърби и хървати католици. Историците одобряват, че затова босненската война е по-дълга и по-кръвопролитна от всяка друга.
Армията на Белград
Войната в Босна стартира през април 1992 година и съвсем незабавно смайва наблюдаващите с триумфите на босненските сърби. Само за няколко месеца те съумяват да завладяват към 70% от територията на Босна, до момента в който в действителност съставляват едвам 30% от популацията.
Експертът Мортен Торкилдсен изяснява този триумф пред Трибунала за някогашна Югославия, където се разглеждаха най-големите закононарушения, осъществени във войните на 90-те. Според него става дума за двойно финансирана от Белград войска - един път посредством директни доставки на съоръжение, оръжие и пари, и повторно - посредством оръжието и мунициите, оставено на босненска територия от армията на някогашна Югославия.
Към това се прибавят сръбски паравоенни елементи, пристигнали от Белград (например "Тигрите " на Аркан).
В няколко каузи на Трибунала беше потвърдено, че точно Сърбия е финансирала и подкрепила логистично дейностите на армията на босненските сърби.
Караджич, Младич и Шестте стратегически цели
В началото на 1992 водачите на босненските сърби одобряват свои Шест стратегически цели, които се разискват на по-широк конгрес през май същата година. Още година по-късно съкратената им версия е и оповестена.
Сред задачите е обособяване на сърбите от останалите две общности, създаване на [сръбски етнически] кулоар по продължение на границата със Сърбия (река Дрина) и унищожаване на тази граница сред двете "сръбски страни ", създаване на нова граница по поречието на реките Уна и Неретва, делене на Сараево сред етническите групи. Както споделя Караджич тогава - задачата е да се построи стена сред двете общности в града, "както това е направено в Ерусалим ".
Това, което следва, е коментар на военния пълководец на босненските сърби Ратко Младич , по неволя изработен през май 1992:
"Хората не са някакви камъчета или ключове в джоба, че да можеш да ги местиш наляво-надясно както ти скимне. Ние не можем да прочистим местата по този начин, че единствено сърби да останат, а другите да ги махнем безболезнено. Аз не знам по какъв начин господин Краишник и господин Караджич ще обяснят това на света. Хора, това би било геноцид. "
Цитатът е от стенографски протокол на съвещанието на босненските сърби от 12 май 1992 година Младич не го е оспорвал.
Три години след тази имитация Младич прави точно геноцид. Армията му атакува град Сребреница и убива всички мъже и момчета мюсюлмани, които открива. В продължение на близо три години градът е бил анклав под отбраната на Организация на обединените нации. В него са били събрани хиляди поданици на към този момент опразнените от мюсюлмани околни села и градове, които са вярвали, че са намерили там избавление.
"Коридорът " по поречието на Дрина към този момент е бил сбъднат.
Република Сръбска, наши дни Има изледователи, които настояват, че днешната Република Сръбска е територия, родена от геноцида. За доста от сърбите това е тежка засегнатост - освен поради самото изказване, само че и поради обстоятелството, че доста от тях отхвърлят изказванието, че геноцид въобще е имало. В сръбската версия на събитията мюсюлманите са тези, които са преследвали и ограбвали сърбите, а Западът е този, който е съчинил историята за мюсюлманските жертви - в това число и посредством трибунала, който е основал.
"Ние в никакъв случай не сме били от една и съща страна на историята ", споделя в изявлението си Милорад Додик и несъмнено е прав. В Република Сръбска и до през днешния ден все по този начин се почитат Караджич и Младич като национални герои, до момента в който в останалата част от Босна, Европа и Америка те са обсъждани като причинители на едно от най-масовите закононарушения след края на Втората международна война.
Денят на независимостта, който босненските сърби означиха с церемониал в неделя, на два пъти е разгласен за противозаконен от Конституционния съд - един път през 2015 и повторно незабавно по-късно, когато Република Сръбска организира личен референдум за оповестяване на 9 януари за Ден на независимостта.
В същия ден водачът на босненските сърби Милорад Додик дава изявление за сръбско издание, в което за следващ път афишира за цел отделянето от Босна и съединяването със Сърбия. Кой би помислил, че зад кулисите на едно толкоз семпло събитие могат да стоят 30 години история.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ