Прилепите и панголините не са единствените диви животни, които са

...
Прилепите и панголините не са единствените диви животни, които са
Коментари Харесай

Откриха нов коронавирус в Швеция

Прилепите и панголините не са единствените диви животни, които са носители на нови коронавируси . Гризачи като плъхове, мишки и полевки също могат да придвижват вируси, които от време на време са способни да се трансферират върху хората.

Изследователи в Швеция към този момент са разпознали измежду ръждивите горски полевки (Myodes glareolus) необятно публикуван и постоянно срещан ковид, който са нарекли „ Grimsö” по името на мястото на откриването му .

Не знаем дали новооткритият вирус съставлява по някакъв метод заплаха за хората. Въпреки това констатациите са положително увещание за какво би трябвало да следим вирусите в дивата природа, изключително тези, пренасяни от животни, които живеят в непосредствена непосредственост до нас”, сподели вирусологът Оке Лундквист от университета в Упсала, Швеция.

" Все още не знаем какви евентуални закани може да съставлява вирусът „ Grimsö” за публичното здраве. Въпреки това, въз основа на нашите наблюдения и на предходни коронавируси, разпознати измежду полевката, има основателна причина да продължим да следим ковид измежду дивите гризачи ", счита той.

Ръждивите горски полевки са едни от най-разпространените гризачи в Европа. Пътищата им постоянно се пресичат с нашите типове и те са известни гостоприемници на вируса пумала , който предизвиква хеморагична тресчица, известна като епидемиологична нефропатия при хората, написа в изследването, оповестено в научното издание „ Viruses”.

Известно е, че когато търсят леговище от неподходящи метеорологични условия, полевките се укриват в издигнати от хората здания, а това усилва риска да се заразим с заболяването, която те придвижват в семействата .

Още преди да стартира пандемията COVID-19, Лундквист и сътрудниците му се пробват да следят болесттите измежду полевките, с цел да плануват по-добре разпространяването на вирусите измежду дивите животни . Като се имат поради темповете на климатичните промени и унищожаването на местообитанията, има огромни шансове взаимоотношението ни с полевките в бъдеще единствено да се усили .

Между 2015 и 2017 година откриватели от Упсала изследвали 450 банкови полевки от околност на запад от Стокхолм, наречена Гримсьо. Тествайки животните за коронавируси, екипът открива нов бетакоронавирус, циркулиращ в 3,4% от тестът.

Бетакоронавирусите нормално се срещат измежду прилепите и гризачите, а когато преминат към хората, предизвикват елементарна простуда и респираторни вируси като SARS-CoV-2.

Новият вирус на полевката към момента не се е трансферирал върху хората , само че в случай че COVID-19 ни е научил на нещо, то е, че се нуждаем от засилено наблюдаване на заболяванията по дивите животни, с цел да предотвратим нови огнища.

В продължение на три години откривателите в Швеция откриват няколко разнообразни вирусни варианта на вируса „ Grimsö” , циркулиращи измежду популациите на полевките.

Нещо повече, други близкородствени коронавируси са необятно публикувани измежду полевките в други елементи на Европа като Франция, Германия и Полша, което допуска, че тези същества са източници за заболяването .

Силно другият темперамент на вируса „ Grimsö” е неприятен знак. Той демонстрира, че вирусът елементарно се приспособява към нови гостоприемници и местообитания.

Различните варианти, открити в циркулация, може в началото да са пристигнали от полевка или да са прескочили от различен тип.

"Като се има поради, че полевките са един от най-разпространените типове гризачи в Швеция и Европа, нашите констатации демонстрират, че вирусът „ Grimsö” може да циркулира необятно измежду полевките и в допълнение акцентират смисъла на наблюдението на коронавирусите измежду дивите дребни бозайници, изключително измежду дивите гризачи ", пишат създателите.

Други изследвания неотдавна предизвестиха, че употребата на дивите пространства от индивида директно усилва риска от преместване на заболявания по животните върху хората . Този риск е изключително видим измежду животни като прилепи, гризачи и примати, които имат многочислени популации и елементарно са се приспособили към човешката среда.

Въпреки че гризачите и прилепите от дълго време се смятат за преносители на човешки заболявания, те не са единствените животни, които експертите по инфекциозни заболявания би трябвало да наблюдават.

По-големите бозайници като дивите елени , също са в непосредствен контакт с човешката цивилизация и в североизточната част на Съединени американски щати към 40 % от елените са били изложени на SARS-CoV-2.

Животни като норките също станаха част от пандемията COVID-19 и откривателите се притесняват, че вирусът може да мутира измежду тези животни-гостоприемници и да ни болести още веднъж с друга версия на заболяването.

Този боязън в последна сметка докара до умъртвяването на милиони отглеждани в стопанства норки като превантивна мярка. Но унищожаването на цели популации от животни не е задоволително решение, изключително в дивата природа. Създаването на още по-големи екологични разтърсвания единствено ще докара до по-нататъшно нарушение на равновесието в екосистемите, ще стресира повече животни и ще сътвори повече благоприятни условия за вируси. Ето за какво подобряването на контрола ще бъде от основно значение.

Ако неприятното време и унищожаването на местообитанията се задълбочат в бъдеще, може да се стигне до появяването на нови коронавируси в нашите домове.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР