От Брюксел към националните регулатори: как работи механизмът на прилагане
Прилагането на в Европейския съюз съставлява характерен регулаторен модел, при който Европейската комисия (ЕК) е единственият директен орган с пълномощия да дефинира нарушавания и да постанова наказания на така наречен „ пазачи на достъпа “ (gatekeepers). За разлика от други европейски регулации в цифровата сфера, националните органи нямат независима санкционна подготвеност, само че вземат участие интензивно в поддържащи и координационни механизми.
Ролята на националните органи
Въпреки централизираната конструкция страните членки играят значима роля при използването на акта. Повечето страни са определили национални органи, нормално комисии за защита на конкуренцията, които подкрепят EK посредством няколко съществени функционалности.
Националните органи могат да правят инспекции и да събират информация на своя територия при подозрения за нарушавания от страна на избрани като „ пазачи на достъпа “ платформи, като резултатите от тези дейности се рапортуват на EK.
Те вземат участие и в обмена на информация посредством Европейската мрежа по конкуренция (ECN), както и в Консултативния комитет по цифровите пазари, в който всяка страна членка има представител. Комитетът дава мнения по основни решения, в това число при определянето на нови „ пазачи “ или при налагането на наказания.
Национални подходи и допълващи механизми
Актът за цифровите пазари се ползва във всички страни членки на Европейски Съюз по съгласуван метод, за разлика от Акта за цифровите услуги, който дефинира общата регулаторна рамка, само че неговото използване и осъществяване са от компетентността на националните органи в обособените страни членки. Това способства за обезпечаване на единно използване на наредбите на регулацията, като в същото време разрешава районна еластичност при използването и осъществяването.
Наред с използването на акта някои страни членки употребяват интензивно националното си законодателство в региона на конкуренцията, доколкото това е възможно от европейската рамка.
В Германия националният регулатор - федералната антикартелна работа (Bundeskartellamt), ползва наредбите на Закона против рестриктивните мерки на конкуренцията, по-специално член 19а, който разрешава предприемането на дейности против компании с „ първостепенно значение за конкуренцията “ паралелно с процедурите на Европейска комисия. В рамките на немския антимонополен орган е построен профилиран DMA-екип, работещ в извънредно тясна съгласуваност с Европейска комисия.
Франция заема една от най-активните позиции във връзка с оперативната съгласуемост сред цифровите платформи, като френският орган за защита на конкуренцията (Autorité de la concurrence) упорства за по-бързо и по-широко отваряне на екосистемите на огромните платформи. На локална почва европейският акт е вграден в по-широкия пакет за цифров суверенитет.
В Нидерландия фокусът е подложен върху отбраната на дребните разработчици на приложения и върху достъпа до различни платежни системи в онлайн магазините за приложения. Местният орган за отбрана на потребителите - De Autoriteit Consument & Markt (ACM) – държи на строго придържане към текста на регламента без опити за разширително пояснение.
Италианският орган - Autorita` Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) е регулаторът на локално равнище. Законодателният акт е официално транспониран, без никакви непотребни разширения. Властите в Рим слагат акцент върху пазарния мониторинг, потребителските сигнали и разчитат на висока оперативна дисциплинираност при по-ограничен потенциал.
В България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) взе участие в координационните механизми на Европейски Съюз, като се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху дребните и междинните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Комисия за защита на конкуренцията ще подкрепя европейските следствия посредством подпомагане при инспекции на място, снемане на устни пояснения и даване на информация,.
Текущ статус и съществени противоречиви въпроси
От март 2024 година всички избрани като „ пазачи на достъпа “ компании са задължени да съблюдават условията на акта. През 2025 година Европейска комисия стартира първите огромни следствия за вероятно неспазване на разпоредбите, в това число във връзка с изискванията в онлайн магазините за приложения и на избрани модели за обработка на персонални данни.
Един от главните правни диспути е обвързван с границата сред европейското и националното право. Актът не разрешава въвеждането на паралелни национални регулации, ориентирани съответно към „ пазачите на достъпа “, само че позволява използването на общото национално конкурентно право. Това поражда въпроси за допустимия обсег на националните ограничения и тяхното съответствие с европейската регулация.
До 3 май 2026 година комисията би трябвало да показа първия си цялостен отчет за използването и успеваемостта на регулацията, направен на база противоположна връзка от всички страни членки.
Санкции и пълномощия на Европейска комисия
При определяне на нарушаване Европейска комисия може да наложи санкция в размер до 10 на 100 от общите световни доходи на съответната компания, а при наново нарушаване – до 20 на 100. При систематични нарушавания са планувани и структурни ограничения, в това число опция за насилствена наложителна продажба на части от бизнеса.
Правната рамка обаче поражда и рецензии. Сред тях са опасения, че пълномощието на Комисията да вкарва спомагателни поведенчески отговорности посредством делегирани актове може да сложи въпроси по отношение на сходството с първичното право на Европейски Съюз, както и че правото на инспекции на място без ясно дефинирани условия може да засегне гаранциите, планувани в Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Ефект върху пазара и вероятности
Актът има за цел да хармонизира националните правила и да предотврати фрагментирането на цифровия вътрешен пазар. Чрез директното си приложение във всички страни членки регламентът основава единна правна рамка, която дава по-голяма правна сигурност за предприятията.
За комерсиалните и крайните консуматори регулацията вкарва спомагателни защитни механизми, свързани с оперативната съгласуемост, отбраната на персоналните данни и предотвратяването на нелоялни търговски практики. А по-малките снабдители и започващите компании получават по-лесен достъп до цифровите пазари, които до момента бяха мощно съсредоточени.
Ролята на националните органи
Въпреки централизираната конструкция страните членки играят значима роля при използването на акта. Повечето страни са определили национални органи, нормално комисии за защита на конкуренцията, които подкрепят EK посредством няколко съществени функционалности.
Националните органи могат да правят инспекции и да събират информация на своя територия при подозрения за нарушавания от страна на избрани като „ пазачи на достъпа “ платформи, като резултатите от тези дейности се рапортуват на EK.
Те вземат участие и в обмена на информация посредством Европейската мрежа по конкуренция (ECN), както и в Консултативния комитет по цифровите пазари, в който всяка страна членка има представител. Комитетът дава мнения по основни решения, в това число при определянето на нови „ пазачи “ или при налагането на наказания.
Национални подходи и допълващи механизми
Актът за цифровите пазари се ползва във всички страни членки на Европейски Съюз по съгласуван метод, за разлика от Акта за цифровите услуги, който дефинира общата регулаторна рамка, само че неговото използване и осъществяване са от компетентността на националните органи в обособените страни членки. Това способства за обезпечаване на единно използване на наредбите на регулацията, като в същото време разрешава районна еластичност при използването и осъществяването.
Наред с използването на акта някои страни членки употребяват интензивно националното си законодателство в региона на конкуренцията, доколкото това е възможно от европейската рамка.
В Германия националният регулатор - федералната антикартелна работа (Bundeskartellamt), ползва наредбите на Закона против рестриктивните мерки на конкуренцията, по-специално член 19а, който разрешава предприемането на дейности против компании с „ първостепенно значение за конкуренцията “ паралелно с процедурите на Европейска комисия. В рамките на немския антимонополен орган е построен профилиран DMA-екип, работещ в извънредно тясна съгласуваност с Европейска комисия.
Франция заема една от най-активните позиции във връзка с оперативната съгласуемост сред цифровите платформи, като френският орган за защита на конкуренцията (Autorité de la concurrence) упорства за по-бързо и по-широко отваряне на екосистемите на огромните платформи. На локална почва европейският акт е вграден в по-широкия пакет за цифров суверенитет.
В Нидерландия фокусът е подложен върху отбраната на дребните разработчици на приложения и върху достъпа до различни платежни системи в онлайн магазините за приложения. Местният орган за отбрана на потребителите - De Autoriteit Consument & Markt (ACM) – държи на строго придържане към текста на регламента без опити за разширително пояснение.
Италианският орган - Autorita` Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) е регулаторът на локално равнище. Законодателният акт е официално транспониран, без никакви непотребни разширения. Властите в Рим слагат акцент върху пазарния мониторинг, потребителските сигнали и разчитат на висока оперативна дисциплинираност при по-ограничен потенциал.
В България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) взе участие в координационните механизми на Европейски Съюз, като се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху дребните и междинните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Комисия за защита на конкуренцията ще подкрепя европейските следствия посредством подпомагане при инспекции на място, снемане на устни пояснения и даване на информация,.
Текущ статус и съществени противоречиви въпроси
От март 2024 година всички избрани като „ пазачи на достъпа “ компании са задължени да съблюдават условията на акта. През 2025 година Европейска комисия стартира първите огромни следствия за вероятно неспазване на разпоредбите, в това число във връзка с изискванията в онлайн магазините за приложения и на избрани модели за обработка на персонални данни.
Един от главните правни диспути е обвързван с границата сред европейското и националното право. Актът не разрешава въвеждането на паралелни национални регулации, ориентирани съответно към „ пазачите на достъпа “, само че позволява използването на общото национално конкурентно право. Това поражда въпроси за допустимия обсег на националните ограничения и тяхното съответствие с европейската регулация.
До 3 май 2026 година комисията би трябвало да показа първия си цялостен отчет за използването и успеваемостта на регулацията, направен на база противоположна връзка от всички страни членки.
Санкции и пълномощия на Европейска комисия
При определяне на нарушаване Европейска комисия може да наложи санкция в размер до 10 на 100 от общите световни доходи на съответната компания, а при наново нарушаване – до 20 на 100. При систематични нарушавания са планувани и структурни ограничения, в това число опция за насилствена наложителна продажба на части от бизнеса.
Правната рамка обаче поражда и рецензии. Сред тях са опасения, че пълномощието на Комисията да вкарва спомагателни поведенчески отговорности посредством делегирани актове може да сложи въпроси по отношение на сходството с първичното право на Европейски Съюз, както и че правото на инспекции на място без ясно дефинирани условия може да засегне гаранциите, планувани в Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Ефект върху пазара и вероятности
Актът има за цел да хармонизира националните правила и да предотврати фрагментирането на цифровия вътрешен пазар. Чрез директното си приложение във всички страни членки регламентът основава единна правна рамка, която дава по-голяма правна сигурност за предприятията.
За комерсиалните и крайните консуматори регулацията вкарва спомагателни защитни механизми, свързани с оперативната съгласуемост, отбраната на персоналните данни и предотвратяването на нелоялни търговски практики. А по-малките снабдители и започващите компании получават по-лесен достъп до цифровите пазари, които до момента бяха мощно съсредоточени.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ