Наблюдаваме вселената от Рожен с нов телескоп
Приключиха дейностите по построяването на кулата за новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) в Рожен към Института по астрономия (ИА) на Българска академия на науките.
На 25 ноември беше инсталиран шестметровият купол и сега се правят довършителните работи по вътрешната изолираност на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка.
Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в региона снежна завивка, монтажът на самия телескоп ще бъде отсрочен за пролетта на 2023 година, оповестиха от ИА с НАО-БАН.
През последните месеци в НАО Рожен се правиха действия по подготовката на площадката на телескопа. В края на 2021 година бе осъществено геоложкото изследване и геодезично замерване на мястото, определено за разполагане на телескопа.
След правенето на архитектурен и градивен план на кулата на телескопа и обезпечения строителен контрол на обекта, планът бе координиран с електропреносното сдружение EVN и с Районната ревизия по запазване на околната среда в Смолян, а община Чепеларе издаде нужното позволение за градежа.
През пролетта и лятото на 2022 година бе завършен бетонният пиедестал за кулата и телескопа.
През октомври стартира монтажът на самата кула от експерти от италианската компания Gambato S.a.s., която дава отговор за тази активност като подизпълнител на австрийската компания ASA Astrosysteme GmbH - производител на новото наблюдателно оборудване. То е финансирано по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 година, която се координира от Министерството на образованието и науката.
Телескопът, който се чака да проработи напролет на 2023 година, е напълно роботизиран и отдалечено управляем, и ще извършва заложени стратегии за астрономически наблюдения без човешка интервенция.
Основна задача на най-новата облага на НАО Рожен ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, присъединяване в интернационалните акции за проучване на източниците на гама-избухвания, наблюдения на нови и свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на дейни галактики.
Ще бъдат продължени и обичайните за българската астрономия проучвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в развой на образуване, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.
На 25 ноември беше инсталиран шестметровият купол и сега се правят довършителните работи по вътрешната изолираност на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка.
Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в региона снежна завивка, монтажът на самия телескоп ще бъде отсрочен за пролетта на 2023 година, оповестиха от ИА с НАО-БАН.
През последните месеци в НАО Рожен се правиха действия по подготовката на площадката на телескопа. В края на 2021 година бе осъществено геоложкото изследване и геодезично замерване на мястото, определено за разполагане на телескопа.
След правенето на архитектурен и градивен план на кулата на телескопа и обезпечения строителен контрол на обекта, планът бе координиран с електропреносното сдружение EVN и с Районната ревизия по запазване на околната среда в Смолян, а община Чепеларе издаде нужното позволение за градежа.
През пролетта и лятото на 2022 година бе завършен бетонният пиедестал за кулата и телескопа.
През октомври стартира монтажът на самата кула от експерти от италианската компания Gambato S.a.s., която дава отговор за тази активност като подизпълнител на австрийската компания ASA Astrosysteme GmbH - производител на новото наблюдателно оборудване. То е финансирано по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 година, която се координира от Министерството на образованието и науката.
Телескопът, който се чака да проработи напролет на 2023 година, е напълно роботизиран и отдалечено управляем, и ще извършва заложени стратегии за астрономически наблюдения без човешка интервенция.
Основна задача на най-новата облага на НАО Рожен ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, присъединяване в интернационалните акции за проучване на източниците на гама-избухвания, наблюдения на нови и свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на дейни галактики.
Ще бъдат продължени и обичайните за българската астрономия проучвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в развой на образуване, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ