Проучиха западната крепостна стена на замъка на средновековния град Русокастро
Приключиха археологическите разкопки на западната крепостна стена на замъка на Русокастро. Напълно са проучени още 48 м от монументалното фортификационно оборудване, което е най-мащабното от разкритата до момента укрепителна система на средновековния град, и по този начин общата му дължина доближава 68 м.
Ширината на стената варира от 2.80 м при входа на крепостта до 4.2 м в най-северен край, където опира в натурален скален връх. Подобна широчина на средновековна крепостна стена е известна единствено от царските цитадели Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново. Този факт още се осмисля от бургаските археолози, които управляват изследванията на крепостта Русокастро.
Крепостната стена е трасирана по скалния венец на вулканичния рид, като в някои случаи скалните процепи са запълнени с камъни, хоросан и пръст. Именно по тази поставка в най-стръмните сектори е стъпвала основата на укрепителното оборудване. Оттук е прекосявала и ранновизантийската крепостна стена от VI в. От разкопките излиза наяве, че през първата половина на XIII в., при ръководството на цар Иван Асен II, тази ранна стена е демонтирана съвсем до основа, от вътрешната страна е добавено уширение с дебелина до 2.5 м и веч е като една цяла стена оборудването е издигнато във височина. Археолозите допускат, че тя се е извисявала минимум 12 м при тази широчина на основата.
При външното лице на крепостната стена е открита и незнайна до този миг бойна плътна кула с правоъгълен проект. Тя е необятна 4.8 и дълга 5.4 м.
По време на изследването на крепостната стена е открита и златна монета на император Андроник III Палеолог.
Проучванията на крепостта Русокастро се управляват от Регионален исторически музей-Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
Ширината на стената варира от 2.80 м при входа на крепостта до 4.2 м в най-северен край, където опира в натурален скален връх. Подобна широчина на средновековна крепостна стена е известна единствено от царските цитадели Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново. Този факт още се осмисля от бургаските археолози, които управляват изследванията на крепостта Русокастро.
Крепостната стена е трасирана по скалния венец на вулканичния рид, като в някои случаи скалните процепи са запълнени с камъни, хоросан и пръст. Именно по тази поставка в най-стръмните сектори е стъпвала основата на укрепителното оборудване. Оттук е прекосявала и ранновизантийската крепостна стена от VI в. От разкопките излиза наяве, че през първата половина на XIII в., при ръководството на цар Иван Асен II, тази ранна стена е демонтирана съвсем до основа, от вътрешната страна е добавено уширение с дебелина до 2.5 м и веч е като една цяла стена оборудването е издигнато във височина. Археолозите допускат, че тя се е извисявала минимум 12 м при тази широчина на основата.
При външното лице на крепостната стена е открита и незнайна до този миг бойна плътна кула с правоъгълен проект. Тя е необятна 4.8 и дълга 5.4 м.
По време на изследването на крепостната стена е открита и златна монета на император Андроник III Палеолог.
Проучванията на крепостта Русокастро се управляват от Регионален исторически музей-Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ