Приключи третата спасителна програма за Гърция. След години на икономии

...
Приключи третата спасителна програма за Гърция. След години на икономии
Коментари Харесай

Гърция къса с европейското “робство”

Приключи третата избавителна стратегия за Гърция. След години на икономии и интернационалните заеми Атина чупи оковите на европейското „ иго “ и се изправя пред извънредно значимо тестване – да финансира покриването на дълга си без външна помощ.

Икономическата рецесия, която заля като цунами южната ни съседка, бе неминуем завършек на една стопанска система, чието разложение бе почнало доста по-рано. Корупцията, връзкарството, раздутата държавна администрация, вследствие на потоците пари, излети от Европа, господстваха в страната.

И по този начин Гърция попадна във финансовия капан през 2010 година, когато лихвеният % по заемите на интернационалните финансови пазари надвиши 5% и страната лъсна с годишен бюджетен недостиг от 15% (с условие на Европейския съюз под 3%) и дълг от 240 милиарда евро или 146% от своя Брутният вътрешен продукт.

Кризата избухна с чудовищна скорост. Ситуацията бързо се утежни. Безработицата скочи до над 25 %, а приходът на глава от популацията спадна с една четвърт. Гърция се обърна към МВФ и Европа, които не разрешиха публично да банкрутира (както някои латиноамерикански държави). Отпусна избавителен финансов пакет от 80 милиарда евро, като против тези средства Гърция вкара стратегия на икономии, включваща бюджетни съкращения и структурни промени.

През юни 2012 година консервативната партия „ Нова народна власт “ стъпи на власт отпред с Андонис Самарас, който задейства втори избавителен пакет на обща стойност 144,7 милиарда евро на фона на мощно публично отрицание.

Нестабилността изведе на напред във времето младия политик на радикалната лява партия СИРИЗА Алексис Ципрас. С обещанието да постави завършек на стратегиите за икономии, той пристигна на власт през януари 2015 година с съдружно съглашение. За първи път в актуалната история Гърция бе ръководена от ляво държавно управление.

През последвалите 8 години на икономическа дисциплинираност гърците видяха по какъв начин губят заплатите си, работата си. Видяха да се разпада страната, да емигрират образованите им деца в чужбина. Усетиха доста пъти да се накърнява националното им достолепие. Контролът на европейците бе колониален. За слагане на светофар на улица трябваше параф от „ европейската тройка “. Да отидат няколко чиновници в командировка трябваше утвърждение от МВФ. Да закупи гориво за боен транспортен съд, трябваше да попитат Eurogroup. Страната прекрати в продължение на две години да издава нови шофьорски книжки, защото „ тройката “ не одобряваше метода, по който се организираха изпитите, а чиновник на МВФ си разреши да претърси бюрото на секретар на гръцки министър, вярвайки, че е откраднат преносимия компютър й, който в последна сметка бе не запомнила в хотела си.

Всички тези обиждащи обстановки завършват през днешния ден, само че Гърция през 2018 година няма нищо общо с Гърция от 2010 година Тя е по-бедна, по-тревожна, по-песимистична. Икономиката й претърпя спад от 25% и няма благонадежден индикатор, че тази загуба ще бъде възобновена скоро. На процедура единствено 20-годишните могат да се надяват, че ще видят в живота си едно ново утро.

Гърция може да не банкрутира публично, само че дължи доста, с цел да бъде оставена без европейски надзор. Гръцкото държавно управление подписа две финансови съглашения след напускането на меморандума. Милиони пенсии ще бъдат орязани от януари 2019 година, а необлагаемият приход ще бъде фрапантно понижен през 2020 година Мерки, които ще ударят главно междинната класа. Също по този начин бюджетният остатък от 3,5% от Брутният вътрешен продукт всяка година до 2022 година и 2,2% до 2060 година, са нереалистични. Такива остатъци единствено страните, къпещи се в нефт, могат да реализират.

Освен макроикономическите характерности, съществува и мрачната обществена реалност. Безработицата остава над 20%, не се основават нови работни места, а останалите малко компании напущат страната. Очаквано, откакто данъчното облагане доближава 75% от приходите. Чуждестранните вложители липсват, макар опциите, основани от рецесията. Гръцкият финансов министър твърди, че стопанската система се нуждае от частни вложения от 100 милиарда евро, само че на хоризонта няма капитали. В момента милиони служащи в Гърция получават по-малко от 400 евро месечно без осигуровки. От началото на рецесията 500 000 образовани гърци са отпътували за Европа. Европейските лечебни заведения са цялостни с гръцки лекари, а в гръцките лечебни заведения пациентите чакат часове, тъй като няма лекари. Логично. Кой доктор ще остане да работи за 900 евро, когато в Германия получава в пъти повече при доста по-добри условия на труд. Възстановяването от рецесията ще отнеме десетилетия.

Страната излиза от меморандумите, само че задушаващата рента по заемите продължава да бъде към 4,5%. Ето за какво е готова „ финансова възглавница “ от 24 милиарда, с цел да се избегне прибягването до интернационалните заеми през идващите две години. Дотогава Гърция ще би трябвало да потвърди, че е не запомнила старите си привички на безразборни разходи и че политиците не са корумпирани.

Проучванията демонстрират, че ерата на Алексис Ципрас завършва. Той е с 10 процентни пункта след опозиционните консерватори, а доста гърци не усещат изгодите от скромното икономическо възобновяване. Наближава времето на гръцката десница.

Избори – през май следващата година


Избори се чакат най-вероятно през м. май 2019 година Тогава ще стане ясно дали е налице или не смяна във финансовото държание на гърците, защото през всеки изборен интервал обществените разноски се увеличаваха, а приходите потъваха. През месец май Гърция ще даде своя безапелационен отговор дали е обърнала страница. С вратовръзка или не, министър председателят Ципрас ще разгласи края на рецесията и ще остане в историята като политик, наложил стопански ограничения без революции и кръвопролития по улиците.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР